Разбиваме хардуерни митове.

Графичните адаптери в наши дни са един от най-големите консуматори в компютъра, ако не и най-големия. Респективно охлаждането им е сериозна задача, а производителите на графични адаптери все пак гледат да спестят каквото от където могат. Особено сериозно понякога е положението с моделите от среден и по-нисък клас, където спестяването на всеки цент е важно. По принцип графичните процесори са създадени способни да работят до 105⁰ C, но подобни температури и дори по-ниски от сорта на 80-90 градуса никога не са добра идея, тъй като видеокартата става източник на топъл въздух, загряващ и останалите компоненти. По тази причина пазарът на допълнителни охлаждания за графичните адаптери е също сериозно развит, както и процесорния.

Разбира се не всеки може да си ползволи някой от моделите от по-висок клас, за това има и по-евтини варианти. Един такъв модел е Accelero L2 Pro на швейцарската компания Arctic Cooling, който може да се намери с цена около и под 30 лв. Респективно, ако за графичен адаптер с цена около 100-150 лв изглежда абсурдно да се комплектова с охлаждане за 70-100 лв, то 30 лв не изглеждат толкова драматична инвестиция. Цената показва и какво можем да очакваме – въпреки че към момента актуалната охлаждаща технология е използването на топлопроводи за по-бързо отнемане на топлината, било с директен контакт към чипа или през медна подложка, то L2 Pro залага на по-стара технология и представлява типичното за бюджетен охладител – един масивен блок от алуминий, фрезован с множество ребра с доста голяма площ. За сметка на това размеритe на охладителя са наистина масивни, като закрива приблизително половината картата и след инсталирането заема още два съседни слота. Основата очевидно не е подлагана на допълнително шлифоване, което честно казано не съм и очаквал от толкова евтин модел, но пък е нанесен предварително слой от доста добрата MX-2 паста на Arctic Cooling. Активнaта част от охлаждането на графичния чип представлява 92 мм вентилатор с намалена ширина, закачен на пластмасовa рамка върху радиатора. Максимaлните обороти са 2000/мин, като според производителя така комплектована системата може да разсейва до 100 Вт топлинна енергия, което дори за висок клас графични чипове е доста сериозно количество. Вентилаторът разполага с 2 конектора като може да се закача както към 3-иглен конектор на платката с управление на оборотите по напрежение, така и към 4-иглен конктор с PWM управление. Ако пък не разполагате с никой от двата, може да включите адаптера директно към захранването през стандартен 4-иглен Molex конектор, който е снабден с изводи за напрежение 12 и за 7 волта (свързва 12 и 5 волтовата линии, което понякога не е добра идея).

Системата е окомплектована освен това и със стабилно количество радиатори за паметите и за захранващата схема на видеокартата. Те са изпълнени в същия стил – фрезовани блокчета от алуминий с топлопроводяща лепенка в основата. Докато радиаторите на паметта изглеждат доста прилични и стабилни, то тези за мосфетите изглеждат малко нестабилни предвид много малката площ на основата си. Общо разполагате с 8 радиатора за памет и за 8 за мосфетите, които може да се окаже, че не ви стигат в зависимост от конкретната видеокарта, с която разполагате.

Захващата система е изключително просто измислена и в същото време е изключително удобна. Върху две планки имате съответно лявата и дясната секция за захващане, като са разпробити дупки за захващане в квадрати с разстояние 43 и 53 мм между дупките, обуслявайки съвместимост с повечето съвременните адаптери. Самите планки могат да се захващат на 3 нива на височина за радиатора, позволявайки ви допълнително донагласяне, ако например решите да запазите части от старото охлаждане или имате пречещи ви елементи по дъното. Около дупките се залепят пластмасови шайби-ограничители, за да не пренатегнете радиатора. Това е и най-пипкавата част от сглобяването като трябва да напаснете двойнолепящите шайби и пласмасовите ограничители. Оттам нататък поставянето е лесно – залепяте радиаторите на паметите поставяте радиатора и стягате внтовете постепенно диагонал, като внимавате да не счупите чипа, и поставяте радиаторите на мосфетите от захранващата схема. Имайте предвид че радиаторите на паметта точно над графичния чип ще опрат в радиатора и трябва да прецените разположението, за да не попаднат в кривината на радиатора, което може да доведе до не добро прилягане на блока към чипа.

Вентилаторът на чипа може да работи в доста голям диапазон на стойности, като приблизително до 1800-1850 оборота (т.е. до 90%) е практически безшумен, като след това се получава леко свистене и пристъргване на лагерите, което в зависимост от личните ви предпочитания може да варира от напълно поносимо до леко дразнещо. Включването през Molex-адаптера на 12 В директно ви вкарва на 100% на вентилатора, докато 7 В са приблизително 60%, което може и да не е достатъчно в някои случаи, но пък е изключително тихо.

Тестова система

Процесор: Phenom II X4 955
Памет: GSkill Pi-8800 @ DDR2-1066 5-5-5-15-2T
Дънна платка: Asus M4A78-E, AMD 790GX
Графични адаптери: ATI Radeon HD 5770 1024 MБ, Radeon HD 4770 512 МБ
Твърди дискове: Hitachi P7K500, 500GB
Захранване: Chieftec CFT-650-14C
Охлаждане: Noctua NH-U12P
Монитор: BenQ E2220HDP
Операционна система: Windows 7 Home Premium 64-bit
Драйвер: ATI Catalyst 10.2

Изпробвах Accelero L2 Pro върху два модела от среден клас – Radeon HD 4770 и 5770. Инсталацията върху 5770 позволи да се запази фабричнато охлаждане на чиповете памет с общ радиатор, като допълнителните радиатори сложих само върху задната страна на картата. Интересно е и сравнението със стандартното охлаждане на 5770, което използва VaporChamber технология за по-ефективно отвеждане на топлината от чипа, но по-малък по площ радиатор с тънки запоени алуминиеви ребра. В този случай беше възможно да включа вентилатора директно към видеокартата и да оставя управлението на нея. 4770 стандартно не разполага с охлаждане на паметта и използва обикновен алуминиев радиатор с ветрилообразна форма. Натоварването върху видеокартите осъществих чрез стандартните OCCT като използвах стандарните настройки на GPU теста при приоритет 4 и резделителна способност 1024х768.

След поставянето на графичния aдптер в кутията, веднага се сблъсках и с един проблем на този тип охлаждане – трябва да разполагате с достатъчно място около графичния адаптер и да използвате добре проветрена кутия. Пълноценния PCIE x16 слот на използваната дънна платка, е разположен в ниската й част, при което под него остават само два PCI слота, които са прикрити от охладителя. След разполагане на кутията в нишата на бюрото там се образува една термодупка, в която се натрупва цялата расейвана топлина, въпреки разположения в предната част на кутията вентилатор, духащ в тази посока. При това положение Accelero не може да се справи с отделяната от 5770 топлина, като при тестовете с OCCT с оверклок температурата стремително скочи към 100+ градуса, при което изключих теста, а в стандартен режим на 100% мощност едва се добра до нивото на автоматично регулираното стандартно охлаждане. Разполагането на графичния адаптер на горния графичен слот (PCIE x8) разреши проблема, като остави много по-голям обем, в който да се разсейва топлината и с по-големи възможности за циркулация. Респективно не смятам че L2 Pro е подходящ за охлаждане на графични адаптери от този клас в CrossFire конфигурация.

Резултатите отбелязани с OC, са при овърклокната видеокарта до 900/1350(5400) МХц, за което се наложи увеличаване на напрежението на ядрото с 0,025В. За съжаление наличието на радиатори върху задните чипове памет не оказа практически никакво влияние на овърклока на паметта, тъй че може да се каже че имат по-скоро декоративна функция. Както виждате по-долу при правилните условия L2 Pro успешно победи стандартното охлаждане на Radeon 5770, въпреки, че то използва най-новите технологии. Бих казал че грубата сила на голямата расейваща площ победи финеса на Vapor Chamber технологията, но пък на страната на стандартното охлаждане в този случай е огромната производителност на турбинния вентилатор с 4300 оборота скорост на въртене. При всички случаи ефективността на „парчето” алуминий не е за подценяване, стига да се задоволите само с една видеокарта.

С 4770 нещата не бяха толкова драматични. От една страна чипа е с типична квадратна форма, която дава по-добро разпределение на топлината в обема на радиатора и от друга страна консумацията на чипа е с около 1/3 по-ниска в сравнение с тази на 5770 (80 срещу 110 Вт максимум за картата като цяло, като вероятноне повече от 2/3 от нея се падат на чипа). За да затрудня още малко охлаждането, овърклокнах графичния адаптер до 900/1000 (4000) МХц за чипа и паметта, като увеличих работното напрежение на ипа до 1,05В. Лошото в този случай е, че трябваше да използвам Molex-адаптера, вместо да включа вентилатора директно към схемата за управление на картата и разполагах само с 2 режима – 60% и 100%. Респективно в първия случай печелите 8 градуса в ненатоварен режим и 3 градуса при максимален товар с OCCT, но при това картата става практически безшумна, за разлика от воя на стандартния вентилатор, който, за да я охлади в този случай върти с над 3000 оборота. При овърклокване температурите се изравняват, но имайте предвид че стaва дума за 1200 срещу 3500 оборота, което въпреки че стандартния вентилатор е 80 мм, а не 92мм, води до много по-голям въздушен поток и респективно шум. При 100% губите абсолютната тишина, но празликата в нивата на шума все пак остава драматична. В този случай печелите съответно 14, 10 и 10 градуса, което е сериозна стойност.

В края на краищата ще кажа че макар в началото да не ми вдъхваше голямо доверие, Accelero L2 Pro се оказа един наистина страхотен избор за евтино охлаждане на графичния адаптер с уговорката, че не ви притеснява загубата на още 2 слота на дънната платка и няма да инсталирате други графични адаптери или големи контролерни платки близо до него. Според фирмата производител този модел може да се справи дори с GeForce 9800GTX+/GTS 250 и съм склонен да им вярвам. За по-нисък клас модели може изобщо да не се колебаете.

Arctic Cooling Accelero L2 Pro получава нашата награда “Добра покупка” за отличното съотношение цена/производителност, което предлага.

Инж. Димитър Чизмаров