Не мисля че може да има спор за легендарния статут на G92 – чипа, който продължава да стои на пазара в различни инкарнации вече 4-та година. Преживява няколко преименувания, едно смаляване по нов производствен процес и удържа позициите на Nvidia първо във високия клас, а напоследък и в долния край на средния клас. В голяма степен това показва колко прогресивна за времето си беше архитектурата G80. Но на всяко нещо в света на компютрите идва край. Ето че след толкова години най-накрая изглежда, че NVidia се кани да „пенсионира“ G92 и да приключи пазарното му присъствие, тъй като въпреки цялата си перспективност навремето, 4 години са твърде дълго време и легендата вече е безнадеждно остаряла. Чипът, който ще го замести в средния клас се нарича GF106 и се базира на актуалната архитектура Fermi на компанията. Нека видим дали наследството ще се окаже по силите му.
Архитектура
Този път ще пропусна тежката въвеждаща част, описваща архитектурата, тъй като GF106 се основава на същата като GF104. В голяма степен новия чип е половината от лежащия в сърцето на GTX460 модел – вместо два клъстера за графична обработка, новия чип има само един, като запазва 4-те мултипроцесора. Така че разполага със 192 АЛУ и 32 текстуриращи модула. Работата с паметта е организирана с помощта на три 64-битови контролера, всеки от които е свързан с един блок от растерни оператори, способен да обработва по 8 пиксела на такт. Ефективно това означава 192-битова шина и 24 пиксела на такт. В този случай спецификацията е ¾ от тази на GF104. L2 кеш паметта е запазена и е с обем 384 КБ. В чипа е останал само един блок за растеризация, така че в този случай моделът няма предимство пред конкурентите при обработка на геометрия, но запазва 4 Polymorph Engine модула, което може да му даде все пак известно предимство при теселацията. Възможностите за работа с двойна точност за запазени. Всичко това е събрано в приблизително 240 кв.мм. и е получено чрез използването на 1,17 млрд. транзистора.
GeForce GTS450
Първият настолен графичен адаптер на базата на новия графичен чип е GeForce GTS450. Запазвайки тенденцията на Fermi-поколението и той не се е разминал без орязване. В случая „жертва“ е паднал единият контролер на паметта, заедно с прилежащия му РОП блок и част от L2 кеш паметта. На свой ред това навява въпроса защо изобщо е му е на този чип трети контролер. Вероятно причината е оптимизация на чипа за мобилните компютри, при които паметите работят на много по-ниски честоти и третия канал ще спомогне за поддържане на достатъчна пропускателна способност за пълноценна работа на GF106. В полза на това говори наличието на мобилен вариант с три активни контролера и 1,5 ГБ памет. Това обаче неизбежно дава отражение на върху площта на чипа. В края на краищата настолната версия разполага със 192 АЛУ, 32 текстуриращи модула, 128-битова шина на паметта и два РОП блока обработващи 16 пиксела на такт или до 128 Z/stencil отчета.
Тактовата честота на чипа е 783 МХц за ядрото и 1566 МХц шейдерите, което го прави за момента най-високочестотния от поколението Fermi. Комбинирано с факта, че GF104 не използва пълния брой поточни мултипроцесори спомага разликата в изчислителните възможностите на GTS450 и GTX460 да не е двойна, а само 50%. Паметта е, разбира се, GDDR5 с обем 1 GB и тактова честота 900 МХц (3600 МТ/с), даваща пропускателна способност от малко над 60 ГБ/с. Препоръчителната цена на адаптера е $129.
Gigabyte GeForce GTS450 OC
Моделът, с който разполагах за тестове, беше на Gigabyte и е фабрично овърклокнат до 830 МХц (1660 МХц за АЛУ), като честотата на паметта е запазена. Използваният охладител е нереферентен, като благодарение на големия радиатор и двата вентилатора крайния резултат е много тихо и много ефективно охлаждане на графичния адаптер. Бързия преглед на платката показва наличието на задната страна на 6 площадки за памет, от които само 4 са запълнени. Явно до последния момент не е било ясно каква ще е финалната спецификация на адаптера и/или това е заготовка за бъдещ модел с активирани всички контролери на паметта (хипотетичен “GTS455”).