Вече ви представих няколко модела на Arctic, известни до сравнително скоро като Arctic Cooling. Всъщност възхода на компанията започна от термопастите. Именно качеството на топлинните им интерфейси стана причина да завоюват място в сърцата на овърклокърите. Заедно с това компанията започна агресивно похода си и при охладителите за графични адаптери. Междувременно Arctic Cooling предлагаха модели за процесори, но насочени преди всичко в ниския клас. Докато не се появиха Freezer 7 Pro и Freezer 64 Pro съответно за Intel платформа и за AMD платформа. Те предложиха впечатляващо съотношение производителност/шум и най-вече на страхотна цена. Дълго време тези модели останаха в сърцата на бюджетните потребители а през миналата година компанията ги обнови, съчетавайки двата модела в едно – представяме ви Arctic Cooling Freezer 7 Revision 2.
Охладителят
Радиаторът остава непроменен, като се основава на 3 топлопровода с диаметър 6 мм. Те са запоени към медна основа с дебелина 2,5-3 мм, така че контакта се очаква да е на добро ниво. Отгоре топлопроводите са покрити единствено от основата на щипката на захващащата система. Недостатъка е, че размерите на основата са сравнително малки – 30х30 мм, което е доста по-малко от площта на капачката на AMD процесорите и дори на екземплярите от висок клас на Intel. Все пак тя е повече от достатъчна да покрие най-горещата област непосредствено над процесорите. Обработката е на добро ниво, като макар да има визуални следи от обработката, те не се усещат при допир. Заедно с това основата е равна, без кривини, вдлъбнатини и т.н.
На топлопроводите са нанизани 42 алуминиеви ребра с форма на полуелипса. В зоната на контакт няма следи от припой, но предвид голямата механична якост на връзката, не бих се учудил да е използвано някакво термолепило. Заедно с това самите ребра са относително по-дебели от нормалното – приблизително 0,4-0,5 мм. Ширината им е приблизително 103х58 мм, а междуребреното разстояние е приблизително 1,5 мм. Височината му е 125 мм. Сумарно това дава впечатляващо голяма площ за такъв компактен охладител – над 4500 мм2. По ребрата няма никакви аеродинамични усъвършенствания – обикновено плоско отрязване на часта към вентилатора, без бабунки и други форми по останалата площ. Топлопроводите са разположение в линия плътно един до друг, което не предлага някакви особени предимства в топлоотдаването. Разликата с по-старите модели се изразява в липсата на огъване на последните 3 ребра, което в предишните модели служеше за насочване на въздуха към захранващата система с цел по-добро охлаждане. Като цяло си личи че дизайнът е порядъчно остарял. Но пък до момента е случил с чест на хиляди потребители.
Единствената промяна при вентилатора са увеличените обороти – от 2200 на 2500/мин. Формата е 38 мм, като вентилаторът е безрамков, ограден само от няколко тънки обръча, предпазващи от случайно попадане на някой кабел. Заедно с това корпуса е прикрепен към закрепящата рамка с чрез силиконови пирони и подложки, които би трябвало да гасят вибрациите. Витлото е със 7 лопатки с агресивен профил и по-дебели от нормалното, за да използва остатъчното пространство. Прикрепянето към радиатора става с пластмасова рамка със зъбчета, влизащи в жлебове по ребрата. Резултата е стабилно захващане и почти никакви шансове за замяна на вентилатора с друг. А това за съжаление е сериозен недостатък – дори продаваните отделно безрамкови вентилатори на Arctic са в малко по-различен формат. Разбира се варианта за прикрепяне със свински опашки остава, но пък не е особено лицеприятен. Осигурявания дебит е 45 CFM/77 м3/с. Това което лично мен ме тревожи е, че структурата на радиатора предполага използването на вентилатор с голямо статично налягане, докато безрамковите вентилатори не блестят точно в тази област. В добавка конкретният екземпляр постигна максимум 2050/мин, което предполага, че резултатите са малко по-ниски от нормалното.
След като вентилаторът и радиаторът не са променени, от къде идват разликите? От закрепящата система. Сега тя вече е унифицирана, като се базира на обща основа. При АМ2/+/3/+ моделите към нея се добавят още две секции, които съдържат дупките за захващане към зъбчецата на цокъла. Те се закрепят с винтчета, които служат и за прилагане на притискащото усилие. При Intel платформите (775/1366/1156/1156) се закрепя пластмасова рамка, която с помощта на pushpin-ове се захваща за дънната платка. След това охладителят се завива директно за нея с винтчетата. Усилието на закрепяне идва всъщност от огъването на базовата пластина, която е закрепена за топлопроводите и основата на охладителя. Благодарение на тази система не се налага дори да сваляте дънната платка от компютъра.
Накрая последния компонент от охлаждането – за съжаление с охладителя не се проедставя тубичка или пакетче паста. Е, не сте ноставени съвсем на произвола на съдбата, като подобно на останалите ревюирани до момента охладители на компанията, има нанесен слой от термопаста по основата. В случая става дума за модела MX-2 на компанията.