Колко нисък е ниския клас – Scythe Katana 3 срещу Cooler Master Hyper TX3

август 21st, 2010

Увлечени в борбата за покоряване на върховете, често забравяме, че огромната част от работата се върши в ниския клас – там се печелят и губят битките в света на компютрите в голяма част от случаите. Това в голяма степен важи и при охлажданията, където извън борбата за върховите позиции, компаниите правят големи обороти в по-ниските класове където се търсят заместители на недостатъчните и/или твърде шумни боксови охлаждания, както и се продават охладителите за OEM машините. За това този път ще обърна малко внимание и на два сравнително евтини охладителя, които са сред често препоръчваните покупки. По-конкретно става дума за Hyper TX3 на Cooler Master и Katana 3 на Scythe.

Scythe Katana 3

Katana 3 е по-необичайно изглеждащия от двата, но за това след малко. Кутията на Katana 3 е сравнително обемиста и малко прекалено шарена, но ви съобщава за съвместимостта на новия охладител с всички актуални цокли на AMD за процесорите от K8 насам, както и за Socket 478, LGA775 и LGA1366 при Intel. Честно казано изненадващо е, че се поддържат толкова много стари модели и докато при AMD това е лесно, тъй като всички винаги имат поне два зъба на едни и също място, to Socket 478 е малко изненадващ, тъй като изисква отделно закрепяне. В добавка поради особеностите на закрепянето може спокойно да добавите и LGA1156 към списъка.


Вътре намирате и самия охладител и в картонена кутийка останалите съставни части на комплекта – различните варианти на закрепването, малко пакетче със сива термопаста на Scythe и ръководство за инсталация, макар че едва ли ще ви е нужно. Размерите на охладителя са 94 x 108 x 143 мм, като в тях е включен и вентилатора. Както казах охладителят е с доста интересна форма. На пръв поглед прилича на стандартен модел тип „кула“, на всъщност е съставен от два отделни радиатора, като „кулата” е наклонена назад. Двата радиатора са свързани с топлопроводи, 3 на брой, като формата им трудно може да се опише освен като Омега-образна – те са U-образно огънати в една плоскост и още веднъж под ъгъл около 120 градуса във втора. Самите тръби контактуват с процесора през дебела около 2,5 мм никелирана медна плочка, като топлопроводите е са леко сплескани, за да се увеличи контактната площ. По-малкият от двата радиатора (алуминиев) е запоен за тях, без да контактува пряко с основата, освен с единия си край. На краищата на топлопроводите са нанизани 47 алуминиеви ребра, с размер приблизително 92 на 40 мм, като междуребреното разстояние е малко над 1,5 мм. Няма следи от запояване, а и някои от ребрата сравнително лесно се мърдат по топлопроводите, което предполага просто пресоване. Краищата на тръбите са покрити с декоративни капачки.


Основата на Katana 3 е перфектно равна и гладка.

Странната форма на топлопроводите и въздушните междини между тях от една страна не предполагат добра ефективност, като съществува голяма въздушна междина близо центъра на основата, където е огъната най-вътрешната тръба. При все това зоната точно в центъра, където би трябвало да се намира кристала на процесора и да е най-горещо, е покрита от топлопроводите. Заедно с това дебелата медна основа би трябвало да подпомогне разпределянето на топлината върху достатъчно голяма площ, за да работят колкото се може повече от топлопроводите. По-малкият от двата радиатора изглежда има по-скоро декоративна цел, предвид че топлината ще достига по него през две междинни среди, и служи най-вече за укрепване на конструкцията и закачане на щипките с наборите за различните цокли, все това увеличава ефективната разсейваща площ. Главният радиатор е несиметрично разположен спрямо центъра , като наклона му служи за насочване на част от въздушния поток както към втория радиатор, така и към зоната на захранващата схема на дънната платка, ако се разположи по подходящ начин. В същото време гъстите ребра не предполагат преминаването на много въздух, като по субективна проверка по време на тестовете, доста повече се разсейва през страните на радиатора, отколкото през задната му част.


Използвания вентилатор е Scythe SY9225SL12M-P, който е фабрично свързан към главния радиатор посредством две телени скоби. Използва стандартен 7-лопатен дизайн, като перките не използват някакви особени технологии за увеличаване на потока. Максималните му обороти по спецификация са 2500 в минута при малко над 31 dbA, а въздушния поток е 55,55 CFM. Използва се PWM контрол на оборотите, а кабелът е сравнително къс. По време на тестовете мога да кажа, че се представи задоволително добре, като в конкретния случай скоростта на въртене достигна до 2700 оборота в минута при сравнително ниски нива на шума.


Закрепянето за дънната платка при Scythe Katana 3 е много лесно, като се използват стандартните цокли за всички процесори. Съответният комплект се закача за по-малкия радиатор, като всички части за организирани като щипки, захващащи се доста стабилно от двете страни на радиатора, но в същото време много лесни за сваляне. Като недостатък мога да посоча използването на клипси само с един отвор за AMD процесорите, но в края на краищата охладителя прилегна достатъчно плътно, като в същото време не е толкова тежък, че да създаде опасност от счупване на зъбчетата на цокъла. Заедно с това, поради факта че щипките се поставят само на две от страните, при AMD имате само една ориентация, която в общия случай е разполагане успоредно на цокъла, с вентилатор духащ към задната стена на кутията и към VRM елементите на платката. За актуалните платформи на Intel се използва стандартния push-pin дизайн, като благодарение на симетричността на дупките на дънната платка, може да разположите Katana 3 във всяка възможна ориентация. За всички LGA платформи се използва един и същи комплект, като вместо отделни дупки, на крачетата има жлебове, по които може да преместите push-pin-овете до съответната позиция. Благодарение това, както и на факта че охладителя е съвместим както с LGA1366, така и LGA775, отрочето на Scythe може да се използва и с LGA1156 процесори, при които положението на дупките е по средата между тези за другите два цокъла.

Самото поставяне на охладителя е учудващо лесно, като просто трябва да наместите клипсите върху зъбчетата на цокъла и да завъртите лoстчетата при AMD или да напаснете push-pin-овете с дупките, която задача според мен доста се улеснява от подвижността им в жлебовете, и да ги притиснете. Фактически, ако вече сте подготвили компютъра, от отварянето на кутията до слагане на охладителя в работно състояние спокойно може да не загубите повече от минута. Единствения проблем в този случай е несъвместимостта с модули памет с високи топлоразпределители, разположени в първите 1-2 слота на дънната платка, които опират в рамката на вентилатора. За модели със стандартните топлоразпределители, или без такива, няма проблеми. Това е валидно само за AMD системи, тъй като при Intel платформа (изключая Socket 478 :) ) нищо не ви пречи да завъртите охладителя на 90 градуса и да няма никакво съприкосновение с паметите.

Страници: Предишна 1 2 3 Следваща