3Dfx пуснаха духа на многочиповите графични решения от бутилката. Не след дълго ATI ги последваха, макар и не твърде успешно. Последва затишие за няколко години, докато Nvidia не възроди технологията SLI. В последствие притиснати от неуспеха на архитектурата R600 ATI превърнаха многочиповата парадигма в стожер на бъдещата си стратегия. И ето че вече 4-то поредно поколение ATI и закупилите ги в последствие AMD базират най-високия си клас на базата на два графични чипа от по-нисък клас. NVidia успя да блокира мераците им за превъзходство в предишни поколения със собствените си двучипови решения, но с GeForce 4хх поколението нещата се закучиха поради огромната консумация на едночиповите им решения и Radeon HD 5970 властваше повече от една година необезпокояван.
Новото „поколение“ на NVidia се базира на ревизирани версии на процесорите от предходното, като сред много малкото съществени разлики е значително намалената консумация. В същото време донякъде по принуда заради проблемния 40-нанометров технологичен процес на TSMC, AMD следват неотклонно стратегията си на средни по размер чипове и въпреки нарасналите стойности поради задържането на трето поред поколение на една и съща технология, те все още са далеч от размерите и консумацията на върховите решения на NVidia. Така че съвсем логично техният топ вариант се базира на два Cayman графични чипа. NVidia пък се възползваха от намалената консумация на GF110 и се опитаха да ги контрират със собствено двучипово решение. Нека да видим какво могат двата графични бегемота – Radeon HD 6990 и GeForce GTX590.
Технически характеристики
За подробности по графичните архитектури ви предлагам да прочетете предишния ни обзор. В тази статия ще говорим само за техническата реализация. И двете двучипови „чудовища“ използват графичните чипове на компаниите от най-високия клас, съответно Cayman (Radeon HD 6970/50) и GF110 (GeForce GTX580/70), като впечатляващото в случая е, че и двата са в пълната си спецификация. Това означава общо 3072(2х1536) АЛУ (768 4D шейдерни процесора), 192 (2х92) текстуриращи модула, 8 (2х4) РОП дяла (64 цветови или 256 Z/stencil отчета) и две 256-битови шини към 2×2048 МБ GDDR5 памет за представителя на AMD. Моделът на Nvidia пък разполага с 1024 (2х512) АЛУ, 128 (2х64) текстуриращи модула и 12 (2х6) РОП дяла (96 цветови или 768 Z/stencil отчета) и две 384-битови шини към 2х1536 МБ GDDR5 памет.
Предвид повишената консумация от използването на две графични ядра, едва ли е учудващо, че те работят на понижена честота спрямо най-бързите едночипови версии. При Radeon HD 6990 нещата са по-малко драматични – вместо 880 МХц за ядрото и 1375 МХц (5500 МТ/с) честотите са свалени до 830/1250 МХц (5000 МТ/с за паметта). В действителност те са дори леко по-високи от тези на по-бавният от двата едночипови варианта на Cayman. Поради по-високата консумация при NVidia скалпелът е опрял до кокала, като тактовата честота на ядрото е 607/1215 МХц за основата/шейдерите и 850 МХц (3400 МТ/с) за паметта. Това обаче е честота, която е далеч по-ниска не само от тази на GeForce GTX580 (772/1544/1000 МХц) и GTX570(732/1464/900 МХц), а дори и от тази на GTX480 и на практика е равна на честотите на най-нискочестотния модел базиран на GF100/110 – GeForce GTX470. За съжаление това е доказателство, че голямата консумация и големият размер просто не си подхождат с двучиповите модели.
Донякъде изненадващо и двете фирми са решили да прескочат считаната за лимит по спецификация стойност на консумацията от 300 Вт, като за Radeon HD 6990 e декларирана стойност на TDP от 375 Вт, а за GeForce GTX590 TDP е 365 Вт. Уловката е, че AMD специфицират максималната възможна стойност, докато от NVidia показват „типичната“ стойност при нормално натоварване. Така че въпреки по-малката спецификация GTX590 реално ще харчи повече от 6990. Логично, и двата модела използват по 2 броя 8-пинови допълнителни захранващи конектори, като заедно с подаваните от графичния слот 75 Вт, това дава общо точно 375 Вт. Поне по спецификация, използването на качествено захранване вероятно ще ви позволи да изтеглите и доста повече.
Точно от това са се възползвали от AMD, като не са се задоволили само със стандартните честоти – подобно на другите два модела от серията 6900, така и 6990 разполага с два BIOS чипа и превключвател между тях. В стандартно положение имате споменатите по-горе честоти и блокирана за презапис ROM памет. При превключване обаче ви очаква приятна изненада – активира се така нареченият Antilles Unlocking Switch for Uber Mode (AUSUM, кой ги мисли тия названия?!), който повишава тактовата честота на ядрото до 880 МХц и на практика изключва системата за ограничаване на консумацията, като декларираното TDP в този случай е 450 Вт, колкото според AMD е специфицирана да издържи захранващата схема на видеокартата. В добавка тази ROM схема може да бъде презаписвана с модифициран по ваше желание BIOS. Уловката е, че според AMD при използването на AUSUM губите гаранцията си, тъй като дори фабричния овърклок, все пак е овърклок. Добрата новина е, че някои от доставчиците на графични адаптери решиха, че ще поема на собствен гръб замяната на евентуални повредените от този режим екземпляри.
Като заговорихме за ограничител, и двата графични адаптера използват системи за ограничаване на консумацията, за да се впишат в декларираните стойности. При AMD нещата са малко или повече ясни – Cayman разполага с вграден алгоритъм, преценяващ каква е консумацията според натоварването на блоковете, работещ в реално време и автоматично регулиращ тактовата честота за достигане до зададеното TDP. При NVidia обаче се използва външна схема, следяща показателите на чиповете и управлявана от драйверите. За съжаление това не е най-доброто решение, както някои от притежателите на графичните адаптери узнаха. Оригиналните драйвери в комплекта на GTX590 имат дефект в системата за контролиране на консумацията, който я деактивира и доведе да доста възбуда в Internet, след като бяха демонстрирани клипове с „изпушващи“ GTX590 екземпляри след овърклок, подкрепени от доста рапорти от обикновени потребители. Това уж беше оправено в последвалите драйвери, но както се оказа и това не е достатъчно, като „изпушванията“ поради подаване на твърде голямо напрежение продължиха, довеждайки NVidia дотам, че да забрани изцяло промяната на стойностите над фабричните в последната версия на драйверите си. А това далеч не е най-добрия вариант за уж насочена към крайните ентусиасти графична карта. Все пак трябва да отбележа, че в стандартен режим нямах никакви проблеми с видеокартата.