Производителите на памети все по-трудно печелят пари. Цикъла при всяка нова технология започва с много високи цени и малки обеми, като последните постепенно нарастват докато в един момент пазара бива залят и цените падат дори под себестойността за производство. Фактически фирмите печелят от паметите едва ли не само в началото на усвояването на технологията, докато започне да придобива масов статут. За това кажи-речи всяка година някой от тях фалира или два и повече производителя се сливат. Поради тези трудности все повече от тях започават да диференцират портфолиото си и да навлизат в нетипични доскоро за тях области. Навлизането на SSD системите за съхраняване на данни беше добър момент за завоюване на нова територия, все пак отново става дума за памет, била тя и флаш. На практика всеки производител вече има в портфолиото си и серия SSD устройства.
Някои отиват дори по-далеч. Corsair са сред доста популярните марки и те от доста години се развиват и в други области, като например направиха име като производител на изключително качествени, макар и сравнително скъпи захранвания. Заедно с това компанията навлиза и на пазара за кутии и охлаждащи системи. Първите им охладители бяха затворени водни системи, проектирани от Asetek, които намериха някои апологети, макар и да се предлагат на сравнително висока цена спрямо охлаждащите им възможности. Наскоро компанията добави нови модели към тази гама и нещо повече – представи и два класически въздушни охладители от тип кула. Именно за единия от тях ще стане дума в тази статия – неособено оригинално именувания A70.
Просто още един HDT охладител?
Както вече съм споменавал в предишните статии технологията на директния контакт се радва на особена популярност сред производителите на охлаждащи системи напоследък въпреки очевидните й недостатъци в някои отношения. Предимството на технологията обаче е, че изглежда позволява да се правят по-лесно и по-евтино охладители със поне средна производителност. В този смисъл едва ли е изненадващо, че A70 се базира именно на директния контакт. Дали обаче наистина е просто още един модел в кюпа?
Като за начало охладителят пристига в кутия решена в сравнително необичайни цветове – черно и златно, така че вероятността да се открои пред погледа ви е голяма. Извън цветовото решение, външния вид не се отличава с нищо особено – снимка на охладителя от предната страна, описания на различни езици и графика с данни на задната, технически сепцификации на една от страните и всичко това опаковано в целофан. Вътре нещата са опаковани доста стабилно и акуратно разделени – картонена кутия за частите за закрепянето, полиуретанова опаковка за радиатора и ръководството за инсталация и още една картонена кутия, която съдържа вентилаторните и рамките за тях. При все това бях донякъде неприятно изненадан, че охладителят пристигна с няколко поогънати ребра, макар да не беше особено трудно да го върна към началния му вид. Явно дори дебелите слоеве картон и полиуретан не помагат срещу транспорта.
Радиаторът се базира на 4 топлопровода с диаметър 8 мм, които както вече казахме са в директен контакт с капачката на процесора. Те са укрепени от масивна алуминиева подложка, която служи за опора на закрепящите системи. Между топлопроводите се подават алуминиеви ребра с дебелина около 1,5 мм, които прилягат доста плътно, макар и не перфектно до тях. Повърхността е равна, но както повечето HDT охладители не е шлифована и полирана до огледален блясък. Самият охладител не е никелиран и контактът е директно с медната повърхност на топлопроводите.
Върху 4-те тръби са нанизани 45 алуминиеви ребра с разстояние 2,5 мм помежду им. Дебелината им е доста малка, може би около 0,25-0,3 мм, като сравнението с наскоро ревюирания Freezer 13 е доста очебийна. При контакта им с тръбите няма видими признаци за използване на припой или термолепило, така че предполагам става дума за обикновено запресоване. За сметка на малката дебелина от Corsiar са използвали различни аеродинамични оптимизации. От една страна ребрата са плавно вдлъбнати от едната дълга страна, вероятно за да се намали още съпротивлението на въздушния поток, а от другата имат триъгълен издатък, който пък вероятно цели да улесни засмукването от разположения там вентилатор. Втората оптимизация е наличието на малки изпъкналости с диаметър около 5 мм, които едновременно увеличават ефективната площ и предизвикват турбуленция на въздушния поток, за по-ефективно отвеждане на топлината. Ширината на ребрата варира между 70 и 62 мм, а дължината им е 120 мм. Последното от тях е оцветено в черно и има щамповано логото на компанията върху повърхността си. Заедно с черните рамки на вентилаторите това създава приятно завършен вид на охладителя.
Вентилаторите в комплекта използват сравнително стандартната конфигурация със 7 витла, но те на свой ред имат по-агресивен ъгъл на атака. Форматът им е 120х25 мм. Като недостатък може да се посочи доста голямото разстояние между рамката и витлата, което е приблизително половин сантиметър. Съответно не трябва да се очакват чудеса от въздушния поток, който при максималните 2000 оборота в минута е деклариран като 61 CFM, но пък статичното налягане е доста високото 2,3 мм воден стълб. Донякъде втори недостатък е използването на двоен сачмен лагер вместо по-актуалните към момента хидродинамични лагери. Съответно нивото на шум е високо при максимални обороти, като това разбира се не се дължи единствено на лагерите.
Вентилаторите се закачат към радиатора с помощта на пластмасови рамки, за които са закрепени с гумени „пирони“. Въпреки че това води до доста стабилно и относително лесно закрепяне, недостатъкът е, че увеличава габаритите на охладителя, който в пълната си окомплектовка има размери 159,5 мм x 124,6 мм x 129 мм. Накрая последният недостатък на вентилаторите са изключително късите кабели за връзка със захранването, като предполагам това се дължи на факта, че се предвижда да се използват единствено в комплекта на охладителя, като заедно с това разполагате с два понижаващи напрежението преходника, ограничаващи максималните обороти до 1600/мин, и Y-разклонител за свързване на двата вентилатора към един конектор на дънната платка. Те все пак ще увеличат дължината, но не улесняват особено нещата. Няма данни за предполагаемото време на безотказна работа, но предвид сачмения лагаер предполагам става дума за минимум 50 000 часа, като лесно може да се окаже, че всъщност е от порядъка на 80-100 000 часа.