Разбиваме хардуерни митове.

Cooler Master Hyper TX3

За разлика от нестандартната Katana 3, ТХ3 използва до болка познатия дизайн тип „кула”, което лесно може да видите през прозрачната опаковка. В основата на семплата, но приятна на външен вид опаковка, се намира картонена кутийка с частите за инсталация, ръководството и спринцовка с термопаста, като Cooler Master са били по-щедри в това отношение от Scythe. Заедно с това имате и общо 4 скоби за закрепяне на вентилатори, като може да закачите максималните два, макар че в комплекта има само един. Декларираната съвместимост е с всички AMD платформи от K8 насам, и с интелските LGA775 и LGA1156, като в това отношение модела изостава от Katana 3. Размерите на целия охладител, заедно с радиатора са 90 x 76 x 139 мм, като е малко по-компактен от Katana 3.

ТХ3 използва технологията на директен контакт на топлопроводите с процесора, която е доста популярна напоследък сред производителите, предлагайки по-ниска цена при прилична ефективност в повечето случаи. Основата на TX3 обаче на пръв поглед не предлага добра реализация – за разлика от огледално полираната Katana 3, модела на Cooler Master се характеризира с ужасен финиш и много груби, видими следи фрезоване по повърхността. При все отва основата е равна. Топлопроводите са 3, U-образни, но зоната им на контакт е много малка, като кръглата им форма в голямата си част е запазена, с леко приплесване от едната страна. В добавка, разстоянието между тях е огромно за модел използващ директен контакт и е около 5 мм. Тръбите са пресовани в блок алуминий и биха могли да получават топлина и от страните си, но алуминият е значително по-лош проводник от медта. И накрая, между алуминиевата основа и топлопроводите има големи междини, които трябва да бъдат запълнени с термопаста, за да се подобри работата на охладителя. При това положение спринцовката с термопаста почва да не изглежда като подарък за потребителя, а като истинска необходимост. Заедно с това непосредствено над кристала ще минава почти винаги само един от топлопроводите докато другите два (~22-23 мм разстояние между центровете им), ще разчитат основно на топлоразпределителя на процесора да им създаде достатъчно работа.

Ребрата, нанизани върху топлопроводите, са 42 с размери 90 на 51 мм, като отново са пресовани, а не запоени или залепени. Формата им не е чисто правоъгълна, като имат леки трапецовидни изрязвания на по-дългите ръбове, което на теория може да помогне за намаляване на мъртвата зона зад ротора на вентилатора. Междуребреното разстояние е малко по-голямо от това на Katana 3 и е почти 2 мм. Най-горното ребро има и декоративна форма, като върху него е щамповано логото на Cooler Master. Дори с поставен вентилатор, охладителят е остатъчно компактен да не излиза извън пределните на съответния цокъл и няма проблеми със съвместимостта с паметта.

Използвания вентилатор е Cooler Master Blade Master 92мм със скорост на въртене 2700 оборота в минута, която според тестовите програми беше 2800 в конкретния случай,  при 54,8 CFM въздушен поток и 35 dbA ниво на шум. Използва PWM технология, така че би трябвало да няма проблеми с контрола на оборотите. Използваният дизайн е 7 лопатен, като перките със специална форма в краищата си, което би трябвало да подобрява въздушния поток. По време на тестовете вентилаторът беше доста шумен при максималните си обороти с едно неприятно „хъхрене“.

За поставянето ще трябва да разчитате на клипса за AMD процесорите и push-pin дизайн за моделите на Intel. Клипсата е съставна, за да може да се прекарва през две направления в основата, като в единия случай обгражда средния топлопровод от двете страни, а в другия минава перпендикулярно на топлопроводите. Теоретично това ви позволява да ориентирате охладителя както си искате, но на практика създава доста трудности при напасването на отделите части на клипсата и закачането ѝ за цокъла. Като плюс може да се отбележи и използването на дизайн за три зъбчета, което ще увеличи натиска върху процесора и ще стабилизира охладителя. В същото време нямате никакви ограничители и дори при затегната клипса може с малко по-голямо усилие да придвижите охладителя върху капачката на процесора. За Intel платформата се използват четири отдели рамена с по един push-pin, като всеки разполага с два комплекта дупки засичащи се една друга и с леко изместени центрове. В зависимост от платформата трябва да изберете в кой от двата да се намират винтчетата, с които е закрепят рамената към основата. Респективно ви трябва и малка кръстата отвертка, с която да ги завиете. Процедурата не е сложна, но е досадна. Оттам нататък следва нелесния процес на уцелване на дупките и затягане на push-pin-овете. И в двата случая процедурата може да е доста изнервящата, като трябва да добавите и закачването на вентилатора, който въпреки че визуално е разположен върху радиатора в кутията, реално не е закачен със скобите си. В най-добрия случай ви очакват поне 5-10 минути работа само по изваждането и поставянето на охладителя.