Инсталация
Закрепянето на Freezer 13 е сравнително просто. За Intel системите се използва пластмасова рамка, която се закрепя за дъното с push-pin-ове, но по-твърди от използваните със стандартните охлаждания. За закрепянето на радиатора, първо трябва да откачите вентилатора, което става лесно като повдигнете с плоска отвертка зъбчетата от едната страна на рамката. След това за планката над топлопроводите се закрепят с винтчета две скоби с три дупки всяка. В началото трябва само да прикрепите скобите с 1-2 оборота на винтчетата, за да може да ги поставите по-лесно и едва след това затягате. Накрая връщате обратно вентилатора Закрепянето за AMD системите е подобно, като пропускате изцяло стъпката с поставянето на рамката, тъй като вече имате такава около цокъла на процесора. Съществената разлика е че при Intel може да поставите охладителя в каквато искате ориентация, като в общия случай само две са ви от полза – с вентилатора духащ към горната част на кутията и с вентилатора духащ към задната стена на кутията. При AMD обаче имате само една правилна посока, тъй като в огромната част от случаите се използва едно и също разположение на околоцокълната рамка, и предвид кривината на топлопроводите то ви остава само да сложите охладителя така, че да духа към горната стена. Това обаче означава, че широката страна ще покрие първия слот и дори частично втория слот, както в моя случай, като за щастие ръбът се падна между ребрата на топлоразпределите на паметта. В първия слот на свой ред може да разположете общо взето единствено модули без топлоразпределител.
Тестова система
Процесор: Phenom II X6 1090T @ 20×200 МХц (4013 МХц) при 1,425 В за ядрата, 14х200МХц (2800 МХц) при 1,3 В за контролера/L3 кеша
Памет: 2×2 GB Corsair Dominator GT DDR3-2000 @ DDR3-1600, 7-8-7-22-1T
Дънна платка: Asus Croshair IV Formula, AMD 890FX
Графични адаптери: Radeon HD 6970 2 GB
Твърди дискове: Western Digital Caviar Blue 1000 GB, Hitachi P7K500, 500GB
Захранване: Chieftec CFT-650-14C
Кутия: Cooler Master 690
Вентилатори: Noctua 3xNH-P14 (700-1200/мин), 2xNH-P12 (900-1400/мин)
Охлаждане: Artic Cooling Freezer 13, Xigmatek Thor’s Hammer + 2 Aerocool EvilBlack 120mm вентилатори
Монитор: BenQ E2220HDP, 1920х1080
Операционна система: Windows 7 Home Premium 64-bit
Драйвер: ATI Catalyst 10.11
Първоначално проведох тестове на Freezer 13 в режима използван за тестовете на охладителите от нисък клас Scythe Katana 3 и Cooler Master Hyper TX3, което означаваше че процесорът беше овърклокнат до 3,6 GHz за ядрата без повишаване на напрежението, а честотата на контролера на паметта беше оставена на стандартните й настройки. Този режим предполага, че основната цел на използването на охладителя е да се постигне тишина при работата, за това оставих вентилаторите в кутията в тих режим (750/мин за двата P14 на горния капак, 715/мин за P14на страничния капак и 900 оборота за двата P12). Дори и в този случай потокът в кутията е по-добър от този в повечето кутии от нисък клас. Предвид изключително ниското ниво на шум на стандартния вентилатора използвах както намален до 1400 оборота в минута, при което е на практика безшумен, така и на максималните му обороти, които в моя случай бяха 2200/мин.
Отличното представяне в този режим ме наведе на мисълта да изпробвам максималните му възможности и да видя доколко верни са твърденията на компанията за възможността охладителя да разсейва 200 Вт топлина. За това проведох тестове и в режима, използван за високия клас охладители, при което по груби сметки и според показанията на ватметър, процесорът разсейва 205-210 Вт топлина. В този случай реших да подпомогна все пак охладителя, като използвах максималните обороти на вентилаторите в кутията (1200 за двата горни P14, 715 за страничния P14 и 1400 за двата P12). След това реших да видя как ще се справи ако бъде обдухван от вентилатор с голям дебит, като за целта прикрепих един 120-милиметров охладител Aerocool Shark Evil Black който е способен да произвежда поток от 140 м3/ч, или около 2,5 пъти по-голям от стандартния, като го закрепих с изключително високотехнологичния инструмент наречен „ластичка“J. При това част от потока все пак не минаваше през радиатора. В този случай използвах вентилатора на максималните му обороти, но варирах скоростта на вентилаторите в кутията между тих и максимален режим на работа.
Дадените резултати са разликата между стайната температура и температурата на процесора, като първата варираше по време на тестовете между 22,5 и 23,5 oC и беше засичана с електронен стаен термометър с точност до една десета от градуса, a втората беше засичана с AIDA 64 с точност до един градус. Този път реших да дам и абсолютната стойност на температурата, тъй като предишни експерименти ме наведоха на мисълта че околната температура има относително малко влияние спрямо тази на процесора, ако не варира в големи граници. Така че всеки може да използвате който резултат предпочетете. Тъй като охладителят идва с предварително положена паста MX-4 реших да използвам нея, както и стандартно използваната от мен MX-2 за нещо като бързо сравнение между двете. Резултатите в първите две графики са именно със MX-2. Натоварването беше осъществено с помощта на Prime 95 x64 в режим Blend за 6-те ядра, като температурата беше засичана на 20-тата минута. В ненатоварен режим се засичаше резултата след 10 мин работа. Тестовете бяха проведени по два пъти, а резултатите – усреднени.
Както може да видите Freezer 13 няма никакви проблеми да охлажда дори и леко овърклокнатиятия Phenom II X6 1090T процесор както при намалени, така и при максимални обороти. Фактът че постига това при намалени обороти както на вентилаторите в кутията, така и на собствения му, предполага че дори и в по-зле проветрени кутии няма да има проблеми да охлажда подобен тип процесори. Ако искате може да сравните резултатите с по-старите стойности от ревюто на Katana 3 и Hyper TX3, макар че едва ли е възможно пълна съвместимост.
По-интересни са нещата при максимален овърклок. Преди всичко трябва да отбележим че заявената от компанията способност да се отвеждат 200Вт топлина не са празни приказки въпреки малкия размер на охладителя. Това обаче се случва единствено при максимални обороти на вентилаторите на самия охладител и на кутията. Намаляването на скоростта някой от тях води бързо до забиване. Очевидно е че се работи на границата на възможностите, тоест в някоя обикновена кутията може и да не успеете да стабилизирате процесора. Замяната на вентилатора с Aerocool Shark обаче позволява работата и при по-слаб околен въздушен поток. Нещо повече – изоставането от суперохладител като Thor’s Hammer, оборудван с два такива вентилатора е само 3-4 градуса, което е свидетелство за способностите на модела.
Сравнението между двете термопасти показа, че на MX-4 изглежда й трябва малко време, за да достигне оптималните си възможности, докато при MX-2 този проблем липсва. След разработването си по-новата паста успява да победи по-стария и по-популярен модел с 1 градус. MX-4 е малко по-плътна от MX-2, което предполага малко по-трудно разнасяне по топлоразпределителя, ако се разчита само на усилието на натиск на охладителя. Като цяло смятам, че ако вече разполагате с количества от MX-2 или друга подобна по качества термопаста, може да не се засилвате веднага към MX-4. Ако обаче ще купувате нова, то този модел е отличен кандидат.
Заключение
Новото попълнение в редиците на Arctic Cooling се представи по подобаващ начин. Компактният охладител е способен да се справи дори със ериозно овърклокнати процесори и в същото време поддържа много ниско ниво на шума дори при максимални обороти. Използването на хидродинамични лагери на свой ред означава, че ще може да използвате охладителя дълго без да страдате от сериозно увеличено ниво на шум. Сред недостатъците може да се посочи трудната замяна на стандартния вентилатор, ограничения набор от позиции при AMD системите и липсата на пакетче или тубичка термопаста в комплекта. При все това ако имате по-тясна кутия или пък сте ограничени в бюджета то Freezer 13 е един отличен вариант към който да погледнете, като към момента на написване на статията може да го намерите за около 59 лв с ДДС.
Така че с пълно право му присъждам наградата „Препоръчван“.
Предимства:
+Висока производителност при сравнително малки размери и тегло.
+Малка височина, съвместимост с много голям диапазон кутии с различни размери.
+Лесна система за закрепяне.
Недостатъци:
- Невъзможност за поставяне на втори вентилатор или за лесна замяна на стадартния в комплекта.
- Само една позиция на закрепяне при AMD системите, поради което има и неособено добра съвместимост с високи памети.
- Термопастата е положена върху основата, стига само за едно слагане.
Инж. Димитър Чизмаров.
Авторът благодари на компанията Arctic Cooling за предоставянето на тествания модел.