Разбиваме хардуерни митове.

Тестова система

Процесор: Phenom II X6 1090T @ 16×250 МХц (4005 МХц) при 1,4375 В за ядрата, 11х250МХц (2750 МХц) при 1,3 В за контролера/L3 кеша

Памет: 2×2 GB Corsair Dominator GTX DDR3-2000 @ DDR3-1666, 7-8-7-22-1T

Дънна платка: Asus Croshair IV Formula, AMD 890FX

Графични адаптери: HIS Radeon HD 5770 IceQ5 Turbo

Твърди дискове: Hitachi P7K500, 500GB, SATA2

Захранване: Chieftec CFT-650-14C

Кутия: Cooler Master 690

Вентилатори: Noctua 2xNH-P14 (750-1200/мин), 2xNH-P12 (950-1400/мин), Xigmatek XLF-1453 (700/мин)

Охлаждане: Noctua NH-D14, Zalman CNPS10X Performa

Монитор: BenQ E2220HDP, 1920х1080

Операционна система: Windows 7 Home Premium 64-bit

Драйвер: ATI Catalyst 10.9

Тестовете проведох в четири режима, като всеки от тях представляваше една от комбинациите между максимални и намалени до (относително) тиха работа обороти на вентилаторите на кутията (посочените по-горе минимални и максимални стойности) и максимални и тихи оборотите на вентилаторите на охладителите (съответно 1250 и 900 за Noctua P14 и 1900 и 1350 за вентилатора на Coolink). Процесорът беше овърклокнат до посочените по-горе настройки. Допълнително Corator DS беше тестван и с двата вентилатора Noctua P14, които използвам с NH-D14. Тъй като в комплекта липсва втори комплект скоби, а и не е предвидено да може да се поддържа вентилатор отвън, използвах няколко ластички, за да пристегна втория вентилатор добре за по-гъсто „населената“ от двете кули.
Дадените резултати са разликата между стайната температура и температурата на процесора, като първата варираше по време на тестовете между 24 и 25 oC и беше засичана с електронен стаен термометър с точност до една десета от градуса, a втората беше засичана с AIDA 64 с точност до един градус. Използваната за теста термопаста беше популярната Arctic Cooling MX-2. Натоварването беше осъществено с помощта на Prime 95 x64 в режим Blend за 6-те ядра, като температурата беше засичана на 20-тата минута. В ненатоварен режим се засичаше резултата след 10 мин работа. Тестовете бяха проведени по два пъти, а резултатите – усреднени.

В тихия режим Corator DS изостава от Noctua NH-D14 с 2,5-3 градуса. За съжаление явно директния контакт на 4 топлопровода, не може да се мери с по-добрата изработка на австрийския си братовчед. Заедно с това Noctua има и значително по-голяма расейваща площ, поради по-голямата ширина на ребрата. Използването на два P14 вентилатора не помага на Corator DS, като дори резултатите с тях на максимални обороти са малко по-ниски. Явно оптимизацията на разпределението на ребрата действа добре и охладителя е добре съгласуван с вентилатора си.

Увеличаването на въздушния поток в кутията до максималния възможен се отразява добре на Corator DS, който сваля 5-6 градуса от температурата си. За негово съжаление обаче това се отразява дори по-добре на NH-D14 и разликата дори нараства, като този път австрийският представител побеждава както с максимални така и при намалени оборотити, а разликата достига до солидните 4,5 oC. Ако погледнем към скорошното ревю на Zalman Performa, ще видим че дори и тя побеждава Corator DS при максимални обороти. Използването на два P12 води до минимален прираст в тих режим, но до загуба на производителност при максимални обороти.

Заключение
За съжаление трябва да отбележа, че въпреки цялата му иновативност, Corator DS оставя леко горчивия привкус, на модел който сякаш не може да разкрие целия си потенциал. Директния контакт без междини изглежда добре на хартия и на външен вид, но предвиденото удебеление на топлопроводите с допълнителен слой мед поставя въпроса „А защо просто не са сложили нормална медна основа“. Като цяло комбинацията радиатор + вентилатор работи добре, но въпреки това би било по-добре, ако можеше да се поставя втори вентилатор без нуждата от разни приспособления като ластички и свински опашки. И накрая, разликата в производителността спрямо Noctua NH-D14 е почти 5 градуса, което си е доста стабилна стойност. И не само това – дори 30% по-евтиният Zalman Performa се движи с 1-2 градуса по-добре, но следва да отбележим че нивото на шум е доста по-високо, а и закрепянето е недомисленото, спрямо което захващането на Corator DS е направо като детска игра. В края на краищата без излишни суперлативи, Coolink Corator DS е един доста приличен модел, който е позициониран сравнително добре, но за съжаление няма да е пръв в нито една дисциплина – има както значително по-ефективни от него модели, така и такива с доста по-добро съотношение цена/производителност.

Coolink Corator DS може да бъде намерен на цена около 92 лв. с ДДС.

Предимства:

+Отлична закрепваща система.

+Добър баланс между вентилатора и радиатора, ниско ниво на шум.

+Добра съвместимост с високи памети.

Недостатъци:

- Сравнително скъп за възможностите си.

- Липсва възможност за слагане на втори вентилатор.

Инж. Димитър Чизмаров.