Инсталация
За съжаление въпреки сравнително обмислената конструкция на самия радиатор, изглежда че от Zalman са претупали разработката на захващащата система. Честно казано от известно време не бях срещал толкова неудобна и недомислена система, с едно обаче важно уточнение – ако използвате AMD система базирана на К8 процесор или по-нов (Socket 754/939/AM2/+/AM3) можете много лесно да се справите и със стандартната планка, като използвате предоставената в комплекта скоба. Това обаче ви фиксира само в едно положение, с вентилатор духащ към горната част на кутията, където често се намира захранването и в добавка губите оптимизациите за работа с високи памети, тъй като страничната ширина на модела е достатъчно голяма, за да ви заеме цели 2 слота от паметта. При Intel системите е гарантирана съвместимостта със трите актуални цокъл към момента – LGA775/1156/1366.
Възможно е да ориентирате на 90 градуса охладителя (вентилатора да духа към задната стена на кутията), ако използвате останалите компоненти. Те включват универсална задна планка и няколко комплекта скоби, които се захаващат с винтове между медната основа и алуминиевата планка над нея. Сам по себе си този начин не ми вдъхва особена стабилност, тъй като скобите не са захванати с винтовете, а са притиснати между двете части на основата, като в добавка винтовете минават през жлебове, които са свободни в единия си край. При добро натягане обаче системата изглежда прилично стабилна, но определено мисля, че можеше да се измисли и по-добре. Задната планка на свой ред е съставна и в добавка се използва в различна ориентация при AMD и Intel системи. На краищата й трябва да се нанижат пластмасови накрайници, които да стабилизират гайките, за които се навиват винтовете, като внимавате за правилната ориентация. След това трябва да залепите още една пластмасова вложка, която накрая се залепя за дънната платка и служи за фиксация на планката при закрепянето. Опита ми от други подобни системи сочи, че често след това е голям проблем да свалите планката, а и не са предвидени допълнителни лепенки, тоест използвате ли системата веднъж, вероятността да я прехвърлите лесно на друго дъно намалява сериозно.
Още по-странното в цялата ситуация е, че при AMD системите използваните винтчета съвсем спокойно влизат в резбата на стандартните задни планки за цокъла. В интерес на истината именно по този начин закрепих за теста охладителя, но не е лошо да предвидите допълнителни шайбички с дебелина 2-3 мм между дъното и скобите, защото съществува вероятност да ги пренатегнете и евентуално да ги счупите. Трябва да добавя, че в този случай жлебовете в ребрата на радиатора са предвидени за отвертка, тъй като винтовете са частично прикрити от тялото. Подобен инструмет обаче няма да намерите в комплекта, а и повечето стадартни модели ще са твърде къси. Не че не може да ги изполвате леко под ъгъл, но е неудобно.
Накрая идва момента със скобите за вентилаторите. Драмата при тях не е много по-малка, като се предполага да захванете оформените им като кукичка краища в дупките на вентилатора и да ги прекрате през жлебове в ребрата. Проблемът е че ако първо ги закачите на вентилатора, те не стоят изобщо стабилно, а ако първо ги прекарате през жлебовете, трябва много силно да ги опънете, за да ги закачите. Особено ако се опитвате да манипулирате при дънна платка вече сложена в кутия, вероятнноста да се изнервите от този процес клони към 100%. След многократни опити вероятно ще налучкате правилната последователност от действия, но без преувеличения тази на пръв поглед лесна задача може да ви отнеме над 10 минути.
Явно съм доста разглезен от използването на доста по-обмислените системи на Termalright и особено на Noctua или просто Zalman са изтървали последните 5 години от разивитието на закрепящите системи, но определено това е слаб компонент на охладителя им. Ако трябва да пиша оценка, тя не е Слаб (2) тъй като все пак системата върши работа и предлага доста голямо усилие на натиск и фиксира охладителя без да мърда, но може би трябва да е нещо от сорта на Добър (4) и то най-вече заради факта, че изобщо са се сетили да сложат скоба за AMD моделите, с което могат да улеснят живота на доста хора, които не им се занимава да нагласят нещата по друг начин. В същото време за Intel платформи оценката е по-скоро Среден (3).
Тестовa системa
Процесор: Phenom II X6 1090T @ 16×250 МХз (4005 МХц) при 1,4375 В за ядрата, 11х250МХц (2750 МХц) при 1,3 В за контролера/L3 кеша
Памет: 2×2 GB Corsair Dominator GTX DDR3-2000 @ DDR3-1666, 7-8-7-22-1T
Дънна платка: Asus Croshair IV Formula, AMD 890FX
Графични адаптери: HIS Radeon HD 5770 IceQ5 Turbo
Твърди дискове: Hitachi P7K500, 500GB, SATA2
Захранване: Chieftec CFT-650-14C
Кутия: Cooler Master 690
Вентилатори: Noctua 2xNH-P14 (750-1200/мин), 2xNH-P12 (950-1400/мин), Xigmatek XLF-1453 (700/мин)
Охлаждане: Noctua NH-D14, Zalman CNPS10X Performa
Монитор: BenQ E2220HDP, 1920х1080
Операционна система: Windows 7 Home Premium 64-bit
Драйвер: ATI Catalyst 10.9
Тестовете проведох в четири режима, като всеки от тях представляваше една от комбинациите между максимални и намалени до (относително) тиха работа обороти на вентилаторите на кутията (посочените по-горе минимални и максимални стойности) и максимални и тихи оборотите на вентилаторите на охладителите (съответно 1250 и 900 за Noctua P14 и 2050 и 1350 за вентилатора на Zalman) Процесорът беше овърклокнат до посочените по-горе настройки. Допълнително Performa беше тестван и с двата вентилатора Noctua P14, които използвам с NH-D14. Те в общи линии прилягат доста плътно към размерите на охладителя и загубите на въздушния поток са минимални. Дадените резултати са разликата между стайната температура и температурата на процесора, като първата варираше по време на тестовете между 24 и 25 oC и беше засиччана с електроенен стаен термометър с точност до една десета от градуса, a втората беше засичана с Everest Ultimate 5.50 с точност до един градус. Използваната за теста термопаста беше популярната Arctic Cooling MX-2. Натоварването беше осъществено с помощта на Prime 95 x64 в режим Blend за 6-те ядра, като температурата беше засичана на 20-тата минута. В ненатоварен режим се засичаше резултата след 10 мин работа. Тестовете бяха проведени по два пъти, а резултатите – усреднени.
Когато вентилаторите на кутията за настроени в тих режим представянето на Performa е впечатляващо. На максимални обороти тя не успява да победи досегашния шампион NH-D14, но изостава само с 1 градус. Намаляването на оборотите запази разположението, като Performa е изостава само с десети от градуса, което е в рамките на погрешното отчитане. Накрая изглежда че въпреки всичко двата P14 не се сработват добре с Performa, което води до увеличаващи се температури и до провал на новия модел на Zalman при ниски обороти на P14, като температурата надмина 72 градуса и процесорът не успя да завърши нито един от тестовете без грешка, дори с цената на леко увеличаване на напреженията. Изглежда двата нискооборотни модела на Noctua не дават достатъчно статично налягане за сравнително гъсто разположените ребра на Залман, което фабричния вентилатор компенсира с по-големите си обороти.
Увеличаването на скоростта на вентилаторите в кутията не довежда до промяна на разположението на силите, като NH-D14 увеличава разликата си спрямо Peforma до 2 oC. Явно този охладител има нужда от колкото се може по-голям въздушен поток. Комбинацията Performa+2xP14 се представя малко по-добре в този случай, но все пак изостава зад стандартната конфигурация, в тих режим пък са почти равностойни.
Заключение
И така успя ли Zalman да се завърне на пазара на наистина върховите въздушни охлаждания? Да, безспорно. Дали обаче Zalman CNPS10X е новият шампион при въздушните охладания? Не, макар че е адски близо, в рамките на грешката но стабилно с около градус зад NH-D14. Провала при охлаждането в много тих режим с двата P12 вентилатора и факта че при максимални обороти NH-D14 дава стабилно по-добри резултати, ме кара да оставя австрийският представител ан двойните кули все още на първо място. Zalman Performa обаче е дяволски близо, почти напълно равностойна. За съжаление тук се намесват и други фактори – от една страна NH-D14 е огромен охладител почти 3 пъти по-голям по обем и заема много място в кутията, като в моя случай пречи и на инсталирането на памети с високи топлоразпределители. От друга страна Performa има недомислена закрепваща система (с едно изключение за AMD системи, но тогава жертвате съвместимостта с паметта) и неудобни скоби за захващане на вентилаторите. Накрая обаче идва факторът цена – към момента на написването на статията Zalman CNPS10X Performa може да бъде закупен за 65 лв с ДДС, или на малко под половината от цената на Noctua NH-D14. A това смята че в пълна степен компенсира недостатъците му и го прави пълноправен носител на новоучредната ни награда „Добра покупка“.
Предимства:
+Отлична производителност.
+Много добра цена.
+Добра съвместимост с високи памети.
Недостатъци:
- Неудоба закрепваща система.
Инж. Димитър Чизмаров