Fusion Controller Hub
FCH e последният останал елемент от чипсета извън процесора. Фактически това е еквивалент на южния мост в досегашните схемни набори. AMD предлага два варианта – A75 и A55, като най-важните разлики са, че А55 не поддръжа USB3, SATA3 и FIS-based switching. В останалото чиповете са идентични – 6 SATA порта с възможност за RAID 0,1 или 10, общо 16 USB 3 порта (4х3.0+10х2.0+2х1.1 и 14х2.0+2х1.1), до 3 PCI слота, 4 PCI Express Gen 2 линии, HD Audio контролер, SD флаш контролер, като се поддръжат и дискове с обем над 2,2 TB. Някои от спецификациите ясно показват че чипсетите от A серията са насочени преди всичко към мобилна употреба, но реално няма и особен смисъл за диверсификация между мобилни и настолни варианти. Тъй като връзката между процесора и чипсета се осъществава по PCI Express вече няма да виждаме познатите ни HyperTransport стойности и базовата честота, според която се организира тактуването на останалите блокове е 100 МХц. За съжаление това има потенциала да доведе до сериозни проблеми при овърклокването, тъй като повишаването на базовата честота директно влияние и на честотите на другите обвързани с PCI Express шини и контролери. Така че ограничението при овърклокване може да се крие в дисковете/SSD устройстват или USB контролера, а не както сме свикнали във възможностите на процесора. Заедно с това новия интефейс и увеличената степен на интеграция налагат и използването на нов цокъл – FM1 с 905 извода. Остава ни само да се надваме да има достатъчна продължителност на живота.
Моделите
Официалното наименование на Llano за настолния пазар е AMD A-series като ще има 3 отделни линии – А8 са моделите в пълната спецификация и с най-голяма производителност, А6 запазват 4-те ядра (възможна е появата и на 3-ядрени модели), но са със намалени графични възможности и тактови честоти и А4, в която ще присъстват 2-ядрени модели с още по-силно ограничена графична производителност. За настолния пазар компанията предлага само 4 модела на този етап. Това са по два А8 (3850, 3800) и А6 (3650 и 3600). Спецификациите им са следните:
- А8-3850 е най-високочестотния модел с 2,9 ГХц тактова честота и TDP от 100 Вт. TurboCore не се поддържа, графичното ядро е с всичките си 5 SIMD и 2 ROP блока, като има тактова честота 600 МХц.
- А8-3800 се отличава от по-старшия си събрат с тактовата си честота от 2,4 ГХц, като поддържа TurboCore стойности до 2,7 ГХц. Консумацията на модела обаче е 65 Вт.
- А6-3650 работи на 2,6 ГХц без TurboCore. Графичното ядро е с един блокиран SIMD модул и разполага с 64 шейдера (320 АЛУ) и 16 текстуриращи модула, ROP блоковете са запазени. Тактовата честота на графиката е 444 МХц.
- А6-3600 се различава по намалената тактова честота до 2,1 ГХц, но може динамично да я повишава с TurboCore до 2,4 ГХц. Графичното ядро е същото, консумацията е 65 Вт.
Както виждате на първо време наборът не е голям, но постепенно ще се появят повече модели. Засега са ясни само официалните цени на A8-3850 и A6-3650, които са съответно $139 и $119 долара, което за съжаление се транслира в български цени от порядъка на 259 лв с ДДС и 219 лв с ДДС, поставяйки цената на Llano на равнището на доста по-високочестотните Phenom II X4 модели. Като заговорихме за честота – не може да не ви направи впечатление, че въпреки използването на 32 нм технология, тактовите честоти на новите процесори с по-скоро скромни. Вярно е, че в TDP вече се включва и графичното ядро, както и допълнителните PCI Express интерфейси, но от друга страна няколко стотин МХц разлика в честотата водят до цели 35 Вт по-ниска консумация. Това ми навява мисли за не особено добрите качестава на технологията на Global Foundries поне на този етап.
Radeon HD 6450
Тук ще направя малко странично отклонение за един от новите графични чипове на AMD, който от известно време очаква представяне. 6450 или Caicos е част от серията Northern Islands на AMD и е най-малкият й представител. Той разполага само с 2 SIMD блока, както и по-стария чип, който замества, Cedar/Radeon HD 5450, но сега те са разполагат с пълния размер от по 16 шейдера (80 АЛУ), ефективно удвоявайки изчислителните възможности. Текстуриращите блокове остават 8, както и се запазва единия ROP дял с възможност за 4 пиксела или 16 Z/stencil отчета. Шината остава 64-битова, но вече се поддържа и GDDR5 памет, което на свой ред позволява пропускателната способност да се увеличи дори повече от 2 пъти. Разбира се внедрени са усъвършенстванията в серията – подобрената теселация и UVD3. Заедно с това чипа вече явно разполага с достатъчно производителност, за да поддържа всички технологии за подобрение на качеството на възпроизвежданото видео, които предлага AMD в драйверите си, а това е сериозен напредък. Тактовата честота е 750 МХц за ядрото и 1000 МХц (4000 МТ/с) за паметта. По същество този модел вече трябва да ни дава почти максималното визуално качество на по-горния клас модели и да удвои производителността спрямо предишния нисък клас. Обаче дали това ще му е достатъчно, за да удържи на натиска на Llano? Именно за това реших да използвам модела в тестовете, за да видим има ли смисъл от подобен клас решения, а и за да мога да изпробвам работоспособността на Dual Graphics технологията.
За сравнение с новата платформа добавих и предишния интегриран чипсет 880G, който овърклокнах до 750 МХц, за да пресъздам производителността на Radeon HD 4290 ядрото в 890G – най-доброто от AMD до момента. В комбинация с него използвах Phenom II X4 955 (симулиран с помощта на деклокнат X4 980), който към момента е дори на по-ниска цена от А6-3650 и дава добра възможност за ценово сравнение в комбинация с 6450.