Накрая малко тестове на консумацията. Най-енергоефективна се оказва 4C/4T конфигурацията. Това е логично, тъй като процесорът може да изключва изцяло само цели ядра, докато останалите блокове трябва да разчитат на clock gating, която намалява консумцията, но не ги изключва напълно. За това в другите две конфигурации остава активно едно ядро с два клъстера, докато в другия случай остава само един активен клъстер. Натоварването в Cinebench демонстрира отново, че 4C/4T конфигурацията не използва ефективно копроцесора, като разликата с двуядрения вариант е едва 26 вата срещу 47 спрямо пълноценния чип. Пълното натоварване с Prime 95 разпределя отделните варианти почти на равномерно разстояние, което говори че споделените блокове на ядрото явно имат доста голяма консумация, като може би най-голям дял имат декодиращите модули. Малко изненадващо е поведението на чипа в Crysis 2, но извън стандартната грешка при измерването и за този случай също им известно обяснение и то е, че най-вероятно играта ползва 3 или 4 нишки. При това положение 4C/8T вариант може да ги разпредели върху само две от ядрата си, а другите могат да бъдат изключени. Това обаче е невъзможно за 4C/4T версията. В края на краищата излиза, че въпреки по-ниската си производителност 2C/4T варианта е с по-добра ефективност за ват от 4C/4Tконфигурацията. Последната от своя страна също би имала право на съществуване, тъй като в определени приложения с до 25% по-висока производителност.
Заключение
Какво ни говори всичко това за Bulldozer? От една страна може да се каже, че е възхитително колко добре скалираща се архитектура са създали от AMD. Производителността нараства с голям процент както увеличаване на брой ядра, така и на броя клъстери, както и с тактовата честота. В същото време при този тест ясно лъснаха някои от проблемите на текущата реализация, като това са явно неефективния начин за утилизация на копроцесора от само една нишка, както и относително ниската производителност за такт на целочислените блокове. Накрая, изглежда че един от посочваните за основни проблеми на Bulldozer, а именно високата латентност на L2 и L3 кешовете му, всъщност не изглежда не оказва чак толкова сериозно влияние на архитектурата, тъй като скалирането остана много добро дори и в силно чувоствителните към подсистемата на паметта тестове. Така че архитектурата Bulldozer има наистина много голям потенциал за в бъдеще, но за съжаление има нужда и от много работа, за да може той да се разкрие.