Разбиваме хардуерни митове.

Всъщност това изследване вече съм го пускал на най-големия български хардуерен форум, но не пречи да го пусна и тук. Първопричината да го направя беше че масовaта заблуда, че новото поколение на ATI страда от недостиг на пропускателна способност на паметта и за това не се представя по-очакванията на феновете. 5770 като че ли отнесе най-много критики в тая посока, тъй като повечето потребители, включая и себе си, очакваха да се представя доста по-близко до предишния едночипов флагман на компанията – Radeon HD 4890, предвид равностйните им честоти и функционални блокове. На пръв поглед единствената разлика е в по-тясната шина на паметта, която не може да се компенсира изцяло от честотата на паметта. Респективно мнозина обвиниха за “слабото” представяне именно паметта.

Истината е, както ще видите по-долу, че паметта не голям проблем за картата. Просто серията 4800 разполага с излишество на пропускателна способност. Причината за това лесно може да се посочи – просто при това поколение ATI не разполагаха с подходящ тип памет за балансиране на изискванията на чипа и заложиха на бързата GDDR5. В същото време 5770 спокойно се опрая и със 128-битова шина, тъй като изискванията й не са по-високи (дори напротив, заради увеличените кешове).

Ето ги и тестовете. Картата е тествана на стандартни честоти (850/1200 МХц), с повишена честота на паметта с 200 МХц (1400 МХц, 5400 МТ/с), с понижена с 200 МХц (1000 МХц, 4000 МТ/с) памет и с намалена честота на графичното ядро със 150 МХц (700 МХц, за да се запази същото процентно отношение като паметите). За съжаление графичният адаптер не беше стабилен над 950 MХц, така че нямаше да тествам и с еквивалентно увеличение на тактовата честота.

Използвната резолюция е 1680х1050, с активиран 4хАА (без Last Remant Benchmark, който няма възможност за задаване на AA). Бенчмарковете (ST IV, RE 5, Last Remnant) са пускани по веднъж, игрите по 2, а Crysis-a е 3 -пъти, като първия рън е отхвърлен. Настройките са Very High +DX10, за FarCry 2 и WiC (+16хАФ), Enthusiast за Warhead, за останалите са зададени максималните възможни настройки. Last Remnant няма настройки. Демотата на FarCry и Warhead са съответно RanchSmall и Airfield. Използванит процесор е Phenom X4 955, 2×2 GB DDR2-1066. Операционната система е Windows 7 RC1, Catalyst 9.10.

Само Last Remnant излиза от общата схема, който е и единствения тест без AA. Като цяло може да се каже, че 16,%% намаление на пропускателната способност водят до под 7% загуба на производителност. Увеличението пък с 16,7% води до едва 4,4% печалба. Това ми говори за по-скоро добре балансиран по пропускателна способност чип. Съществува вероятност при увеличените честоти да се намесват възможностите на GDDR5 за корекция на грешки, но пък понижаването на честота не води до чак толкова драстичен спад, както би трябвало да се очаква от карта ограничена от пропускателната псособност. Например при 4670, която е типичен пример за карта, страдаща от недостиг на пропускателна способност, прираста и респективно загубата на производителност е почти линейна спрямо честотата на паметта (10% прираст водят до грубо 9% скок в производителността грубо, а 30% загуба на тактова честота водят до над 20% загуба на производителност). Загубата на производителност от деклокването на графичното ядро е почти 10% за 16,6% загуба на честота, което горе-долу се вписва в очакванията. При все това не казвам че 5770 е напълно балансирана – очевидно е че може да се източат още няколко процента от паметта, тоест оптимума откъм пропускателна според мен е около 82 ГБ/с, докато картата разполага на стандартните си честоти с малко под 77 ГБ/с, но в никакъв случай не е силно осакатена в тази област, както се твърди.

Същите размисли можем лесно да ги пренесем и към високия клас адаптери като 5780 представлява почти точно два 5770 откъм функционални ресурси и шина на паметта. Дори съм склонен да вярвам, че при него положението е малко по-добро, тъй като удвояването на ресурсите няма как да води до точно двойна производителност, а наличието на 4 отдени контролера и общо 8 канала дава и допълнително предимство при ефективното ползване на паметта. Така че в известен смисъл най-после чиповете на ATI настигнаха възможностите на паметта, с която се комплектоват.

И все пак на какво може да се дължи относително по-слабото представяне на 5770. Според мен причините са преди всичко в драйверите. Има и някои вътрешни особености на чипа, който може да са причина, като например по-ниската пропускателна между L1 и L2 кешовете (и при RV770, и Juniper се използва пълен кросбар между L1 и L2 кешовете, но RV770 разполага с 4 ROP блока и респективно 4 блока L2, докато Juniper по всичко изглежда че има само 2, тоест около наполовина по-ниска пропускателна) или пък използването на шейдерните процесори за интерполиране на текстурните адреси.

И накрая – очaквайте съвсем скоро и ревю на Radeon HD 5670.