Дебютът на архитектурата Bulldozer беше всичко друго, но не и впечатляващ. Въпреки това ще е бъдещият флагман на компанията, така че като успокоение може да бъде, че поне се овърклоква добре. За съжаление обаче, както вече знаем, консумацията му нараства драстично в този случай. Явно от AMD са били напълно наясно с това, и за пускат специална версия на най-скъпия модел от серията – FX-8150, която освен процесора, включва и собствен комплект водно охлаждане. Разбира се това не е безплатно (очакванията са за около $100 по-висока цена) и на първо време няма да е достъпно за всички пазари.
Архитектура
Едва ли ще е изненада ако ви кажа, че това т.нар. водно охлаждане не се произвежда от AMD. Истинския производител е небезизвестната компания Asetek. Първоначално тя влезе в полезрението на ентусиастите с фреонови охлаждания, но в последствие се насочи да запълва друга доста специфична ниша – затворените, необслужваеми водни охлаждания. AMD Water Cooler, всъщност е върховия модел на компанията – 570LC. Така той се явява много близък родственик на Antec KÜHLER H₂O 920 и Corsair H70.
Специфична особеност на този вид охладители е съчетаването на водния блок и помпата в един модул, който се монтира върху процесора. По тази причина няма начин помпата да бъде особено мощна и заедно с това налага и някои ограничения на водния блок. По този начин тяхната компактност се явява и тяхната слабост. Помпата изпомпва водата към стандартен радиатор, който в случая на AMD е със формат за един 120×120 mm вентилатор с размери 151 мм височина и 120 мм ширина и дебелина цели 50 мм. Течността в него се предава по тънки плоски тръби,към които са запоени силно нагънати алуминиеви пластини. По този начин се образува типичната радиаторна форма, която може би е позната от мнозина примерно от радиаторите на автомобилите. Всичко, разбира се, е покрито с черна никелировка против окисляване. Връзката с помпения блок се осъществява по гъвкави търби, с дължина около 30 см.
Закрепящата система е доста интересна, тъй като се базира на кръгла скоба с прорези , която фактически се закрепя за задната планка. Върху помпения модул пък има издаден обръч с прорези, изчислена така, че да може скобата да се прекара през прорезите и след леко завъртане издадените части да съвпаднат. Тогава след затягането на скобата, натоварването се прехвърля върху блока и създава стабилен контакт с основата.
Двата вентилатора, които идват заедно със системата, са производство на Everflow и използват смес от втулков и сачмен лагер. Използват 9 лопатков пропелер с максимална скорост на въртене 2400/мин. Максималният създаван поток е 110 CFM (65 м3/ч) и статично налягане 3,26 ммH2O, относително добри стойности за тези обороти, но далеч не блестящи. Закрепянето им за радиатора се осъщестява с дълги винтове, които заедно с това служат и за закрепянето на му към някоя от стените на компютъра, където разполагате със съответното място за вентилатор. За съжаление високите обороти няма как да не се отразят на нивото на шум, и единственият начин да се охарактеризира нивото на звука при максималната скорост на вентилаторите е „адски шум“ . Спокойно може да сранявате с шума на някоя по-стара прахосмукачка. Намаляването на оборотите постепенно извежда нещата на прилично ниво, като при около 1000/мин вентилаторите са практически безшумни, а докъм 1700-1800 оборота шума е поносим.
Може би противно на очакванията, правилния начин за закрепяне на вентилаторите не е за дъното, а за разклонителния кабел, свързан с помпения блок. От него има още два извода – един към дънната платка, който подава енергията за помпата и вентилаторите, и втори, който се свързва към вътрешен USB порт, като служи за управление на помпата и вентилаторите, както и за подаване на данни за текущите скорост и температурата на течността. Заедно с охладителя се доставя и специален софтуер, който ви позволява да настройвате управлението на вентиалторите и да следите различни показатели. Уловката е, че задаваните температури не са тези на процесора, а на охлаждащата течност. И накрая – върху помпата има надпис, осветяван от червени, сини и зелени светодиоди под повърхността, като може да настройвате крайния цвят от софтуера.
Монтажът не е сред най-лесните, но не е и сред най-трудните, като основната причина са габритите на охладителя. Най-доброто място за него се оказва задната стена на кутията, което обаче, поради дебелината на радиатора наложи деинсталиране на горния 200-милимиетров вентилатор. Използването на горните отвори, предназначени по принцип за монтирането на радиатор с двойна дължина, пък повличат други проблеми след себе си – в единия случай водното опира в EPS12V конектора и не може да се монтира, а във другия надвисва над слотовете на паметта и си пречи с по-високите модели, като заедно с това прави монтажа на водния блок още по-труден. По тази причина се задоволих с монтажа на задната стена, а отгоре монтирах само един AeroCool Shark 12 вентилатор. Още един фактор, който трябва да се отчете, е че производителността се подобрява значително, ако нагласите вентилаторите да вкарват хладния въздух отвън в кутията, а не да изкрават топлия отвътре. Това е на пръв поглед доста логично, но пък противоречи на стандартната организация на въздушния поток, което предполага вкарването на хладен въздух отпред и отдолу на кутията и извеждането на топлия отазад и отгоре. Крайния резултат беше повишаването на температурата на двете видеокарти в машината с около 5 градуса в ненатоварен режим и предполагам още повече в натоварен.