Разбиваме хардуерни митове.

Ако следите сайта, може би името Coolink ви напомня нещо. Е, и да не е така, Coolink е търговската марка на тайванската компания Kolink International Corporation, специализирана в разработката на охлаждания, които заедно с австрийците Rascom Computerdistribution Ges.m.b.H. стоят зад добре познатите Noctua охладители. Логично, очакванията към продуктите на компанията да са сравнително високи. Заедно с това Corator DS предлага и иновативната технология Gapless Direct Touch, която се предполага да подобрява представянето на охладителя в сравнение с „обикновения“ директен контакт с процесорната капачка. Но нека да видим дали какво са постигнали от Coolink.

Няколко думи за технологията
Макар че не за първи път ревюирам охладител създаден по тази технология, този път мисля да отделя малко повече място за подробности. Директният контакт (Heatpipe Direct Touch, Direct Core Contact и др.) е за пръв път използван от компанията Zaward в модела ZikaRay ZIKA-01, а не от Xigmatek, които са може би най-големият апологет на технологията. Идеята й е, че вместо да контактува с процесора през междинна среда на алуминиева или медна основа, е по-добре директно да се опира в процесорния топлоразпределител и директно да отнема топлината, теоретично постигайки по-висок коефициент на топлопредаване. На пръв поглед идеята звучи логично, като вече множеството от настолните процесори разполагат с интегрирани топлоразпределители, направени така или иначе от мед, която по топлопроводимост отстъпва единствено на среброто. Заедно с това използването на по-малко от сравнително скъпия метал в охладителя би довело до по-ниски разходи.

Практиката показва обаче, че нещата не са толкова прости. Първо топлопроводите са с кръгло сечение и се изисква известно сплескване, за да осигурят добър контакт, като при всички случаи контактната зона е относително малка. Заедно с това, за да се повиши механичната якост на конструкцията в основната се използва обикновено алуминий, който има по-ниска топлопроводност, но доста по-висока якост от медта. Отново поради формата на топлопроводите, често остават сериозни междини между алуминиевия блок и тръбите, които трябва да се запълват с термопаста. И накрая много може да се поспори за качествата на самите процесорни топлоразпределители – те практически никога не са равни, площта им варира доста между отделните фамилии, като същото се отнася и за дебелината й. Респективно от фамилия до фамилия и дори от екземпляр до екземпляр топлопроводимостта на капачката варира в големи рамки, като общо взето най-добре е положението при моделите на AMD, които имат относително дебела капачка с голяма площ и относително добра равност. При моделите на Intel особено за цокъл LGA775 площта, а дебелината са доста малки. Заедно с това централната зона е леко вдлъбната за по-добър контакт с боксовия охладител. В по-новите модели площта е увеличена, поради по-големия размер на цокъла, но изглежда в останалите особености няма съществена промяна.
Така че в края на краищата дори при добро изпълнение на охладителя резултатите му могат много да варират от процесор на процесор. За това и доста от компаниите, специализирани в производството на върхови модели, не използват тази технология. В същото време, изглежда че използвайки директен контакт е доста по-лесно да постигнат охладители със средно добро представяне и с относително ниска себестойност, като спестяват обработката на основата. За това и технологията намери добър прием сред много от производителите на модели от по-нисък клас.

Архитектура на охладителя
С Corator DS Coolink се опитва да компенсира част от проблемите на технологията. Gapless означава буквално „без междини“ и именно това е същината и – четирите 8мм топлопровода са специално изработени , като от външната си страна имат удебелен слой мед. Основата е съставна, като горната и част е от алуминий, в който е изрязано мястото за топлопроводите. Между самите топлопроводи са набити медни вложки с овални стени, за да прилепнат плътно към тръбите, а горният им край е по-дебел и заедно с удебеленитеоснови на топлопроводите запушвайки изцяло междините. В крайния резултат наистина няма никакви междини, но за съжаление е запазено обичайното ниво на обработка на подобни модели – основата равна, но не е добре полирана. Заедно с това дебелината на вложките е значително по-голяма от тази при използване на изцяло алуминиева основа ( 4-5 мм, вместо 1-2), което означава, че по-малка част от тръбите ще контактуват директно над кристала на процесора, а колкото и добър проводник на топлина да е медта, тя все пак е по-слаб от топлопроводите.
Тъй като и без това този път тръгнах отзад напред, ще довърша описанието на охладителя. Втората голяма особеност на Corator е използването на конфигурация от тип двойна кула, която е доста необичайна за моделите с директен контакт, поради по-ниската механична здравина на основата. Все пак Corator не е първият подобен модел. Така че в двата края на топлопроводите са нанизани две отделни групи алуминиеви ребра. За съжаление те са запресовани, а не запоени или залепени. За сметка на това обаче повърхността им е покрита с вдлъбнатини, които увеличават ефективната разсейваща площ и увеличават турбуленцията, подобрявайки ефективността на използване на въздушния поток. Формата им не е чисто правоъгълна, а леко огъната, като в централата си част имат поредица от плитки правоъгълни канали, вероятно отново с цел увеличаване на турбуленцията. Ребрата са сравнително тесни, с ширина около 4 см широки. Още една уникална особеност на Corator е използването на различен брой ребра в двете кули – едната има 30, а другата 40, като в първия случай междуребреното разстояние е приблизително 3 мм, а във втория около 2 мм. Идеята за това е оптимизиране на работата на охладителя с единствен централно разположен вентилатор . Той трябва да се разположи при инсталацията така, че да засмуква от страната с по-редките ребра, където съпротивлението е по-малко, и да духа към по-гъстите ребра, тъй като в този случай статичното налягане е по-голямо. Следва да отбележа, че по всичко изглежда че тази схема работи доста добре и ползата от втория вентилатор не е по-ниска отколкото при повечето други модели от тип двойна кула. Размерите на охладителя са 140х121х155 мм, а теглото е 1040 гр.

Вентилаторът е от новата серия на компанията – SwiF2 и е най-мощният представител, 120P. Използва PWM регулиране на оборотите и има максимална скорост на въртене 1700/мин по спецификация,като при мен достигнаха 1900/мин. Максималният въздушен поток е 127 м3/ч или около 75 CFM. Това се постига благодарение на използването на 11 витла и малка централна зона. По време на работа вентилаторът беше много тих, като на максималната си скорост шумът който създаваше беше основно от въздушния поток, като липсваха дразнещи компоненти. Като сила той беше различим, но далеч не дразнещо силен. До около 1200/мин считам вентилатора за безшумен, като зоната на комфорт (много тиха работа) е до около 1450/мин. Това е един от най-качествените 120 мм вентилатор на който съм попадал до момента, като предлага отличен въздушен поток и много добри звукови характеристики.

Целия комплект пристига в много приятна на външен вид кутия, която е значително по-малка от тази на Noctua NH-D14 например, но опаковането е повече от отлично, като охладителят е поставен във втора картонена кутия, оградена от още две съставни картонени секции. Вентилаторът пътува закрепен за охладителя заедно с единствения наличен комплект скоби. Практически няма шанс да се получи каквато и да е щета по време на транспорта, освен ако примерно някой целенасочено не го е шутирал в стена. Най-отгоре се намира кутийката, която включва ръководствата за инсталация, двата комплекта закрепяне за Intel и AMD системи, които са практически идентични с тези на Noctua NH-D14 (така де, защо да преоткриват топлата вода, след като имат достъп до една от най-добрите закрепящи системи, налични на пазара) и щедра спринцовка с 10 гр. термопаста Coolink Chillaramic. Последното е може би най-голямото количество, което съм виждал да се дава с охладител и ще ви стигне за доста време. А качествата на пастата се надявам да имам възможност да тествам в близко бъдеще.

Инсталацията на Corator DS e адски лесна благодарение на отличното закрепване на Noctua, като единствената ми забележка е в слагането на скобите, придържащи вентилатора, който трябва да махнете при инсталацията. Слагането им не е толкова трудно колкото при наскоро ревюирания Zalman Performa, но ще ви трябва малко време да им хванете цаката, особено ако не разполагате с много място около процесора в кутията си.