Тестова система
Процесор: AMD FX-6300 @ 4,7 GHz
Памет: 2×4 GB GEiL EVO Veloce DDR-2133 10-11-11-30-1T
Дънна платка: Asus М5А99X EVO, AMD 990X
Графични адаптери: Sapphire Radeon HD 7970 Dual-X
Твърди дискове: Intel 330 128 GB SSD, Western Digital Caviar Blue 1000 GB
Захранване: Seasonic X-760
Кутия: Cooler Master HAF 912+
Вентилатори: 2x CoolerMaster Megaflow 200mm @ 750/min, AeroCool Shark 14 @ 850/мин, Noctua NF-S12A ULN @ 800/мин.
Охлаждане: Noctua NH-D14, NH-U12S, NH-U14S
Монитор: Hannspree HF237, 1920х1080
Операционна система: Windows 8 Pro 64-bit
Драйвер: ATI Catalyst 13.3 Beta 3
За тестовете процесорът беше настроен на 4,7 ГХц с напрежение 1,5375 В, което под товар пада до 1,488 В. Честотата на контролера на паметта беше повишена на 2,4 ГХц, с напрежение 1,225 В. Application Power Management беше изключен, а High Performance Mode – включен. Вентилаторите в кутията бяха оставени на максимално използвания от мен режим (максимални обороти за MegaFlow и NF-S12A ULN, Shark вързан през понижаващи резистори), при което макар да системата да не е напълно тиха, все пак нивото на шум е достатъчно ниско. За сравнение с новите модели използвах върховия модел на Noctua – NH-D14. Околната температура беше между 24,2 и 25,2 оC, като се измерваше с електронен стаен термометър, разположен на бюрото над тестовата система. Температурата на процесора беше засичана с AIDA 64 с точност до един градус.
Представените резултати са както измерената с AIDA стойност, така и разликата спрямо околната температурата. Използваната термопаста беше Noctua NT-H1. Натоварването беше осъществено с помощта на Prime 95 27.7 x64 в режим In-Place Large FFT за всички ядра, като температурата беше засичана на 20-тата минута, като се отчиташе максималната постигната за периода. Тестовете бяха проведени по два пъти, а резултатите – усреднени. Тестовете проведох както в стандартната окомплектовка на охладителите, така и за новите модели във режим с 2 вентилатора (допълнителен F12 и А15 @ 1200/мин, предоставени ми от Noctua с тестовия пакет) като използвах и стандартните, и допълнителните виброподложки (резултатите отбелязани с * в диаграмите) и накрая тествах всички вентилатори с референтните Coolink SWiF2 120 P. Дадените резултати са както абсолютните стойности така и разликата между нея и стайната.
В стандартната си окомплектовка NH-U14S отстъпва с 2 градуса на NH-D14, като не бива да забравяме че той стандартно идва с 2 вентилатора. Добавянето на втори NF-A15 обаче сваля цели 4 градуса, което позволява на единичната кула със да изпревари по-големия си събрат с 2 градуса като абсолютна стойност и 1 като разлика спрямо околната температура. Използването на допълнителните виброподложки наистина намалява неприятния високочестотен шум, но пък води до загуба на производителност, макар че крайния резултат все пак е равенство с NH-D14. NH-U12S за съжаление се справя доста по-зле и е с цели 12 градуса зад по-големия си събрат. За това и беше тестван само на максимални обороти на вентилатора. И при него добавянето на втори вентилатор помага много сериозно, като сваля цели 5 градуса от температурата, а варианта с по-дебелите подложки - 4 градуса. Изглежда че консумацията на тестовия процесор от над 230 Вт в този режим идва нанагорно за сравнително малката площ на U12S. Най-вероятно при по-икономични настройки или с по-икономичен процесор положението ще е значително по-добре. Намаляването на оборотите на вентилаторите се отразява по интересен начин на по-големите модели, като спадът е най-сериозен при NH-D14, който остава за NH-U14S дори работещ с един вентилатор. В случая това означава 700/850 за вентилаторите с NH-D14, 950 за A15, който идва с U14S и 950+780 при добавянето на втори А15. Така е предимството е преди всичко заради по-високите обороти на вентилаторите. Нивото на шум обаче е сходно.
Използването на SWiF2 120P не помага особено на NH-U12S, въпреки 30% по-големия въздушен поток, което подсказва че може би проблема не е само в разсейващата площ , а и в използването на само 5 топлопровода спрямо 6-те в по-големите модели. D14 пък заема уверено първото място, с 3 градуса предимство пред U14S и на практика производителността му с намалени вентилатори е равна на тази на U14S с пълни обороти. В същото време не съм съвсем сигурен доколко достоверен е този сценарий, тъй като разликата в ширината на радиатора и вентилатора е цели 3 см, като крайната двойка топлопроводи се пада по-скоро под рамката на вентилатора отколкото на линията на въздушния поток, така че това и определено не е най-ефективната конфигурация за единичната кула. Въпреки това представянето е повече от впечатляващо предвид огромната разлика в разсейващата площ на двата радиатора.
Шум и други съображения
Трябва да отбележа че, противно на очакванията, ми 1500/мин на A15 не звучат ужасяващо шумно даже напротив, предвид че разполагам с база за сравнение в ролята на Aerocool Shark 140. Естествено шумът от вентилатора е различима на фона на издавания от системния блок, но изненадващо съвсем не е дразнещ, нито особено силен. NF-F12 сложен на радиатора звучи дори още по-меко, и е почти незабележим на фона на общото ниво. Пак искам да отбележа – настройките на вентилаторите в кутията не са абсолютно тихи, но нивото на шум е умерено. Добавянето на вторите вентилатори в стандартна окомплектова обаче променя нещата, като споменатият вече високочестотен вой, макар и не много силен, не е особено приятен. В този смисъл макар по-дебелите подложки да намаляват малко максималната производителност, те много помагат за цялостното възприемане на звука, като елиминират високочестотната компонента. Така нивото на шум естествено става малко по-високо в сравнение с единичен вентилатор, но без да променя генерално комфорта. Използването на намаляващия резистор прави вентилаторите почти напълно безшумни и неразличими на общия фон, при все че запазват сравнително високи обороти и производителност.
Накрая още няколко думи за NH-U14S – макар че производителността му е на прекрасно ниво, размерите му го правят малко по-трудно съвместим с някои дъна и кутии. Проблемът е, че позицията на цокъла има известна вариация между отделните модели, което означава че в някои случаи радиатора може да надвисне настрани над първия разширителен слот на дънната платка. В наши дни повечето пълноразмерни ATX модели се правят с х1 PCI Express слот като първи, който като цяло се ползва изключително рядко, но някои по-стари модели, както и повечето microATX модели, като първи слот ползват PCI Express x16 за графичния адаптер. На сайта на Noctua може да намерите доста подробен списък със поддържани дънни платки, като потенциалните несъвместимости с първия слот са отбелязани, така че не е лошо да проверите първо там преди да решите да го купите. Заедно с това 165-те мм височина, макар и да не са вече нещо необичайно, ограничават съвместимостта му с някои компютърни кутии, така че задължително прегледайте възможностите на използваната от вас. В това отношение NH-D14 се справя по-добре, като по-малката му ширина и височина увеличава броя на съвместимите платки и кутии. Но пък това е за сметка на съвместимостта с високи памети. Най-широко съвместимия модел е NH-U12S, като за него единственото ограничение е височината, и евентуалната съвместимостта с някои нестандартни платки в mini-ITX формат. Така че ако използвате стандартна кутия и нормална дънна платка в огромната част от случаите не би трябвало да имате проблеми с него.
Заключение
Поредните нови модели в гамата на компанията и поредното отлично изпълнение. Отличната съвместимост с паметта е гарнтирана с отлична производителност случая с NH-U14S или с генерално добра съвместимост в случая с NH-U12S. Последния спокойно може да замени NH-U12P SE2 и да вкара ветерана в заслужена почивка. Ако трябва да отбележа някакви по-сериозни недостатъци, освен вече познатата висока цена, то може би е наличието на само един вентилатор в комплекта. Някак си бях свикнал в последните няколко анонса охладителите да идват с по два вентилатора, което определено добавя допълнителна стойност на комплекта. Още повече, че както видяхме, втория вентилатор дава доста добра добавка към производителността. Естествено налична е типичната 6 годишна гаранция, като споменатата вече цена е 70 евро за U14S и 60 евро за U12S, което вероятно ще се транслира като 130-140 лв. и 110-120 лв. на нашия пазар, които съвсем не са сред най-ниските цени. Те ги изправят потенциално освен срещу върховите въздушни охладители, също така и срещу началните модели на необслужваемите водни охлаждания, преди всичко срещу моделите с тънък, единичен 120мм радиатор. Повечето от тези модели не предлагат някаква изключителна производителност, като голямото им предимство е отличната съвместимост с паметта и с кутиите, както и сигурното закрепяне. В това отношение обаче новите модели на Noctua също имат какво да предложат, като също нямат проблеми с паметта, а теглото им е умерено на фона на останалите върхови охладители, а закрепянето за дънната платка също е много стабилно.
В края на краищата смятам че NH-U14S заслужава с пълно право наградата ни „Ултимативен Хардуер“, като успява да предостави производителност сходна с тази на NH-D14 и най-вероятно в бъдеще именно той ще моят избор за референтен охладител, заради по-добрата съвместимост и леснота на инсталацията
NH-U12S пък заслужава нашата награда “Препоръчван”, заради още по-широката си съвместимост, като все пак ще уточня че може би не е най-добрия вариант за екстремен клок на по-лакоми процесори.