Създаването на нов продукт без опит не е лесна работа. За това рядко се появява нова фирма, която да не разчитат на стар опит на създателите си. Една подобна е ситуацията с Prolimatech, която се появи преди няколко години с амбицията веднага да се намести на пазара на високопроизводителни охладители. Тя обаче е създадена от бивши инженери на небезизвестната Thermalrigth. Амбицията на създателите на новата компания е да реализират своите концепции, които вероятно са били отхвърлени като безперспективни от бившите им работодатели. В известен смисъл желанието им се изпълни, като първият им охладител, Megahalems, бързо си завоюва име сред ентусиастите. В тази статия обаче ще стане дума за друг техен модел, а именно Armageddon.
Архитектура
На пръв поглед Armageddon прилична на типичен представител на вида „охладител тип единична кула“ – сравнително тесен и широк, но базиран на, може да се каже, класическата концепция с 6 топлопровода с диаметър 6 мм и единичен масив от ребра. Ако обаче го разгледате от по-близко, ще видите доста особености. На първо място няма да срещнете много модели, да не кажа нито един създаден преди него, при който топлопроводите да са наредени в един ред по дължината на тялото. Тази структура е типична при двойните кули, но не и при единичните. Причината става ясна като видите основата – за да се постигне тази подредба повечето от топлопроводите трябва да бъдат извити в доста причудливи форми. Повечето чупки по принцип намаляват ефективността на топлопреноса, но от компанията са се постарали да минимизират броя им, доколкото е възможно.
Предимството на едноредовата организация е, че осигурява максимален контакт на самите топлопроводи с студения въздух от вкарващия вентилатор, ефективно увеличавайки разсейващата площ. Заедно с това се постига и равномерно разпределение на топлината в ребрата на радиатора, позволяващо по-пълноценно използване на площта им. Реда на топлопроводите не е случаен , като средните и съответно носещи най-голям товар тръби са изнесени в края на радиатора, където се предполага да бъдат обдухвани от въздушен поток с най-висока скорост, докато по-слабо натоварените крайни са изместени по близо до центъра, където се намира мъртвата зона на вентилатора и потока е с по-ниска скорост. По този начин Armageddon би трябвало да е максимално оптимизиран в използване на доста малката си за топ модел дебелина.
Заедно с това, ако внимателно се вгледате, ще видите че радиаторът не е съставен от цели ребра, а по същество се състои от две отделни секции, нанизани в двата края на топлопроводите, като между тях има междина от порядъка на 4 мм. В този смисъл може да го разглеждате и като „двойна кула“ J. Нещо повече всяко от ребрата във всяка от групите на свой ред е съставено от две отделни части. Те контактуват помежду си в зоната на топлопроводите, като са запоени за тях. Причината е, че по този начин се увеличава контактната площ между ребрата и топлопроводите, което довежда до по-добър топлообмен. Честно казано подобно решение виждам за първи път и изглежда, че работи доста добре. Краищата не са изцяло прави, като се различават два канала по диагонал, започващи някъде около 1/3 и 2/3 от дължината. Вероятно причината е известно аеродинамично оптимизиране, заедно с междината по средата, макар и не толкова агресивно, колкото в моделите на Noctua. Съставните ребра са дълги по 70 мм и широки 50мм, като крайната дължина на охладителя е цели 144 мм, за сметка на доста тясното тяло. Общия брой е по 44 на секция , даващи около 6000 кв.см разсейваща площ, една относително неголяма стойност за топмодел. Височината на охладителя е 160 мм. Най-отгоре е разположена и една по-дебела декоративна планка, заемаща този път цялата дължина без прекъсване, като ролята й е основно декоративна, тъй като е полирана и с релефно лого, приличащо на стилизирано лице. По официално данни цветът й би трябвало да е чисто кафявJ, практически обаче е трудно да се прецени.
Основата на охладителя е класическа, използваща медна плочка с дебелина 2,5-3 мм, в която топлопроводите са положени в жлебове и запоени. В центъра е леко изпъкнала, което се използва в от някои производители с целта да се подобри контакта с капачката, като се предполага, че повечето процесорни топлоразпределители са леко вдлъбнати в центъра. Основата не е огледално полирана, но е достатъчно добре изравнена като следите от фрезоване са практически недоловими. Върху топлопроводите има втори блок, отново, с жлебове, на повърхността на който се фиксира закрепящата система. Всичко това, както и топлопроводите и ребрата са никелирани, за да се предотврати окислението и да се придаде по стилен вид на охладителя.
Стандартният комплект на охладителя обаче е непълен - той включва само монтажни елементи за LGA775/1156/1155/1366 цоклите на Intel, два чифта скоби за закрепяне на вентилатори и туба с фирмената термопаста PK-1. Ясно е че мащабното присъствие на Intel на пазара означава и много повече системи с процесор Intel, на които може да работи охладителят, но пренебрежението към ползвателите на AMD процесори във всеки случай не прави добро впечатление. За да използвате Armageddon на AMD системи трябва да закупите отделно закрепяне – ARM-02, която ще ви струва още 20 лв. Вярно е, че срещу тях получавате наистина стабилна система, но все пак смятам, че по-добре е охладителят да идва с комплект и за двата производителя на процесори.
ARM-02 включва задна планка, дебела метална рамка, винтове за свързването им, както и метална греда, която се закрепя с двойка винтове с пружини. Като цяло монтажа на охладителя е доста лесен, като след като замените стандартния цокъл трябва просто да напаснете металната греда върху основата, за което ви помагат и чифт шипчета/дупки, и да навиете винтовете. Цялата процедура ще ви отнеме не повече от 5-10 минути, като крайния резултат е много стабилно закрепяне с голяма сила на натиск, при което липсват всякакви странични ходове на охладителя. При това обаче трябва да се внимава, тъй като голямата ширина и сложната форма на топлопроводите може да доведе до опирането или в радиатор на чипсета при по-старите дъна, както и във видеокарта, ако дъното използва най-горния слот (в случай на 7 слота) за разполагането й. За това е най-добре да проверите сайта на производителя за съвместими дъна, както и евентуално да разпитате други потребители по форумите. Закрепянето на вентилатора става посредством нетипични скоби, които се захващат директно за рамката на вентилатора и след това за изрязани жлебове в ребрата на охладителя. По принцип монтажа е много лесен, но за това вентилаторът, който използвате, трябва да е с равна вътрешна повърхност и да има поне 1,5 мм разстояние между перката и стената. Заедно с това включените в комплекта скоби са разчетени само за вентилатори с формат 140 мм. Отделно може да закупите друг комплект за 120-милиметрови модели за 3-4 лв. За тестовете използвах наличните ми Noctua NF-P14, като референтните Coolink SWiF-120P закрепих използвайки „високотехнологичния“ инструмент „ластички“ J. След монтажа, малката ширина на охладителя означава че дори след монтажа на вентилаторите системата едва достига до първия слот за памет и съответно няма абсолютно никакви проблеми с паметта.