Особеностите на Чука на Тор, продължават и с ребрата на охладителя. Те имат няколко вариации и се разполагат под наклон и редувайки се на всяка от двете групи крайща на топлопроводите, излизащи от основата. По този начин на страните на радиатора разстоянието между две пластини е много голямо, като навътре в обема гъстотата се увеличава. Това способства за намаляване на въздушното съпротивление на потока, като в същото време предлага и много голяма разсейваща площ. В известен смисъл може да мислим за Thor’s Hammer, като за модел тип „двойна кула“, при който кулите са усукани и натиснати една в друга докато почнат да се застъпват ребрата им. В центъра на охладителя остава тънка празна зона, която би трябвало да способства за турбуленцията на потока и може би за допълнително засмукване на свеж въздух, ако се разположи заден вентилатор. Най отдолу са разположени три малки ребра, свързани само с трите 6-милиметрови топлопровода и с основата чрез колони от алуминий. Идеята на последните често казано не ми е ясна, освен да се използват за допълнително укрепяне и за визуален ефект. Най-отгоре пък са разположени две пластини, които прикриват топлопроводите и завършват визуално конструкцията.
И ако случайно още не сте забелязали от снимките – Чукът е покрит с черен никел, благодарение на който изглежда особено привлекателно. Единствено основата не е покрита, като вероятно причината за това е да се намали топлинното съпротивление. Благодарение на това покритие е трудно да се определи дали ребрата са запоени, залепени или пресовани за тръбите, но предвид цялостната конструкция и нейната якост, бих заложил на запояване. Размерите са 120х160х90 мм, като макар да не е най-големият охладител който съм тествал, той изглежда доста обемист заради голямата си ширина. В същото време теглото е сравнително скримните за подобен охладител 750 гр. Връщайки се пак към основата – тя е идеално равна, като обработката е на добро ниво за модел с директен контакт, което реално значи че е доста далеч от отличното полиране, но поне няма много големи и груби следи от обработка.
Закрепянето на охладителя за процесорите на Intel става с помощта на различни комплекти рамки, които се завиват с винтчета за двете му страни. Както вече казах за 1156 се използва обикновеното push-pin закрепяне, което не е много добра идея, тъй като не осигурява особено голяма сила на натиск, а ефективността на моделите с директен контакт доста зависи от това. За 775 и 1366 цокли пък се използва задна планка, за която е дадена двойнолепяща лента, с цел закрепяне към дънната платка в процеса на слагане. Използването й обаче най-вероятно ще доведе до сериозни проблеми при смяна на платформата, така че ако сте достатъчно сръчни може и да не я ползвате. За планката охладителя се закрепя чрез пружинни болтове. Този вариант изглежда едновременно стабилен и с добро усилие на прилепяне. За АМД се използва клипса за захващане за стандартния цокъл, което може би дава малко по-добро прилепяне от push-pin варианта.
Xigmatek Crossbow ACK-ATI775
Xigmatek обаче предлага отделно продавам комплект (Crossbow ACK-ATI775), който да замести стандартния AMD цокъл, позволяващ да се използва от всеки охладител със закрепяне LGA775, при което се захваща стабилно помощта на пружини и винтове. Именно него използвах за тестването на Чука, като позволява да се върти във всякакви посоки. Фактически този модел може да се използва с произволен друг охладител, имащ 775 захващане и дори за замяна на счупени цокли, тъй като разполага с чифт средно разположени зъбчета, както и стандартното захващане, стига все пак усилието да на натиск да не е твърде голямо, иначе има възможност за отчупването им (например ако ползвате Arctic Coolink Freezer 64 Pro, известен със „зъбочупещото“ си захващане). Като недостък може да се представи отпечатването на “ръководството за инсталация” от вътрешната страна на кутийката на комплекта, а това не е особено удобно място за разчитане на инструкции.
С Thor’s Hammer Xigmatek не предлага вентилатори. А не е като да няма достатъчно в листата си. Вероятно смисъла на това е, че ентусиастите, които са склонни да си купят модел от подобен клас ще разполагат така или иначе с качествени вентилатори. За сметка на това има цели 8 силиконови крачета, с които можете да закрепите два вентилатора на широките страни на охладителя. Крачетата са с удебелен заден край, който се вмества в жлебове на ребрата на радиатора. Използваната синтетична смес е сравнително твърда и препоръчвам първо да установите крачетата на вентилатора и след това да го закрепяте на радиатора. Изисква се известна практика, но слагането и свалянето са сравнително лесни.
За съжаление липсата на вентилатори в комплекта ме постави в интересна ситуация, тъй като обикновено тествам охладителите и с двата NH-P14 вентилатора на Noctua, които използвам с NH-D14. Чукът обаче е с ширина точно 120 мм и очевидно е предназначен за работа с такъв формат вентилатори. Докато при Zalman Performa и Coolink Corator размерите на радиаторите са достатъчно големи, за да се наместят и 140-милиметровите вентилатори, то в случая на Thor’s Hammer би имало твърде големи загуби на въздушния поток. Заедно с това размерите им създават и някои проблеми със съвместимостта. За това реших да използвам по време на тестовете вентилатора на Corator DS - Swif2 120P. За да тествам и режима с два вентилатора, добавих и един Cooler Master SickleFlow. Двата вентилатора имат малко по-голям въздушен поток от двата P14, но и значително по-голямо статично налягане. Така че сравнението не е равностойно,ако искате да сравните чистата ефективност на двата радиатора, но все пак е най-близкото което мога да направя в случая.