Резултати
За начално нека започнем със синтетичните тестове с 3DMark Vantage. На пръв поглед няма кой знае какви откровения, освен драстичното изостване на Radeon HD 4290. Друг интересен момент е че Dual Graphics технологията явно не се разбира добре с геометричните подтестове в пакета, като дори намалява производителността в сравнение със стандартния Radeon HD 6550D. В останалите тестове обаче работи и дава доста добра добавка към производителността.
Обобщените резултати на Vantage поставят 6530D пред 6450, както може да се очаква по имената, макар че честно казано не предполагах нещата да стоят точно по този начин. 6550D е стабилно напред, а DualGraphics конфигурацията отново е със стабилна преднина. Струва си да се отбележи че в CPU подтестовете Phenom II X4 955 е значително по-бърз от Llano, при все усъвършеснтванията в последния.
Нещата не се променят съществено в 3DMark 11 и Unigine Heaven. 6450 и 6530D се движат близко една до друга с около 10% предимство на втория модел, а 6550D е значително по-напред с предимство около 30-40%. DualGraphics, при все голямата разлика в производителността на чиповете, добавя 40-50% допълнителна производителност.
AvP е първата реална игрова ситуация и нещата остават същите – 6530D е с около 10% пред 6450, 6550D е с още 30-тина % напред, а 6550D2 е добавя още 40-55% отгоре. За съжаление единствено последната конфигурация дава игруема производителност при избраните настройки. 6550D вероятно би могла и постигне също над 30 кадъра, ако се намалят още настройките.
В Just Cause 2 нещата оставят подобни, но този път 6550 е с по-голямо предимство, като помощта на 6450 е по-слаба в този случай. В този случай и двете версии на 6550 дават достатъчно висока производителност в 1366х768, като Dual Graphics конфигурацията почти успява да се справи и във Full HD разделителна способност. 4290 e драматично назад, като при все допълнително намалените настройки е напълно невъзможно да се използва за игра, изоставайки е цели 5 пъти за 6550D.
Нещата продължават в познатото русло и в Dragon Age II, като предимството на 6550D клони към 40-50% се движи в границата на достатъчната за игра производителност. Dual Graphics дава още 37% отгоре. 4290, при все че използва по-слабо натоварващи настройки отново изостава почти 3 пъти зад 6550D, като е безполезна за игра. По-бавната версия на Llano и 6450 обаче не са способни да предоставят достатъчно висока производителност, но намаляването на детайлите и/или резолюцията дават шансове все пак да се постигне нужното ниво.
В първата игра от серията Dragon Age си проличава и една от слабостите на Dual Graphics, а именно че работи само за DX10 и DX11 игри. За това и резултатите са малко странни. Заедно с това изглежда, че Dragon Age е ограничена от ROP производителността, тъй като 6450 показва нетипично високи резултати. За отбелязване е и че в 1366х768 дори с 4хАА всички графични адаптери без 4290 дават достатъчно висока производителност. В по високата резолюция обаче единствено 6550D се справя достатъчно добре.
F1 2010 се оказва достатъчно лека, при все DX11 базираният енджин, за да може всички карти да се справят дори с високи детайли в 1366х768. Изглежда че в този случай нещата почват да опират в производителността на процесора, като 6550D2 изостава зад 6550D. В по-високата разделителна способност 6450 и 6530D вече падат под 30 кадъра, макар че лесно могат да се справят с намаляване на дейталите, 6550D и Dual Graphics остават прилично над тази граница, като в този случйа комбинацията от карти работи както се очаква. Като цяло съотношенията се запазват подобно на повечето други игри, а 4290 изоства отново в пъти.
И за финал Crysis 2. Като цяло нищо неочаквано, освен че DualGraphics технологията не сработва по най-добрия начин във Full HD. В 1366х768 отново само двете вариации на 6550 се справят с достатъчна производителност в тази тежка игра, като дори стандартното Llаno остава малко под границата. 4290 не беше тествана в тази игра поради твърде ниската производителност.
Предварително заключение
В тази част обсъждахме единствено графичните възможности на новите чипове. А те честно казано са впечатляващи. Серията 3200/3300/4200 имаше отчайваща нужда да бъде заменена и това се случи. Вграденото графично ядро е изключително мощно за този клас и се справя добре с наличната двуканална 128-битова памет. Е, поне когато говорим за А8-3850, в който случай почти няма игра, която да не може да се подкара в игруеми настройки. Заедно с това новия модел е значително по-бърз от дискретните графичните адаптери от нисък клас, което в голяма степен ги обезмисля. Dual Graphics е интересна концепция за удължаването на агонията им и като цяло работи доста добре, но все пак не мисля, че си струва инвестицията. Хубавото е, че технологията, при все 1-2 случая на спад в производителността, като цяло работи незабележимо за потребителя – в DX9 автоматично се прехвърля работата към по-мощния адаптер, няма насичания, примигвания или други артефaкти, които понякога се наблюдават при други многочипови конфигурациия. А6-3650 разполага с доста по-слабо графично ядро и макар че то отново е по-бързо от 6450, разликата е минимална (около 10%), а в доста от игрите производителността не е достатъчна за по-високи настройки. При все това разликата спрямо 4290 е драстична и за по-леки и/или стари игри този модел ще е повече от достатъчен, стига да използвате по-ниски резолюции.
В следващата част ще ви запозная и с производителността на процесорните ядра.