Предизвикателството на NVidia
Обявлението, че TSMC няма да развива 32-нанометровия процес завари NVidia още докато се опитваше да докара, първоначалният вариант на Ферми до работещо състояние. Както вече казах, вероятно доста хора са си отдъхнали при тази новина. ATI губи предимството си, а на тях им се спестява доста работа по прехвърлянето към нов технологичен процес. При все това посрещането на Fermi не беше особено радушно, така че някакви компанията трябваше да предприеме нещо по въпроса. Така че те са направили единственото възможно нещо – продължили са с оправянето на проблемите на Ферми. По същество това което ще наричаме GF110 всъщност е поредната ревизия на GF100, дори компанията вътрешно обозначава чипа като GF100B.
Ето как количествените натрупвания в GF110 водят до качествени изменения.За целта чипа буквално е пренареден отново. По принцип при изграждането на чиповете се ползват два типа транзистори – да ги наречем бързи и бавни. Бавните се прилагат на некритични за производителността пътища, тъй като имат по-голямо време за превключване, но пък консумират по-малко енергия в процеса. Бързите обратно – използват се в критичните за тактовата честота зони, защото имат по-малко време на превключване за сметка на значително по-голямата консумация. Изглежда в първият вариант на Ферми използването на двата типа транзистори далеч не е било оптимално, ако съдим от проблемите за постигане на тактовата честоти и голямото топлоотделяне на чипа. Научените от последните месеци уроци са приложени при преработката на чипа и големи части от типа са променили типа използвани транзистори. Заедно с това от компанията се използвали и междинен тип транзистор, който остава някъде между бързия и бавния тип – с по-висока консумация и по-голяма скорост на превключване от бавния, но не колкото бързия.
GF110 има същата функционална конфигурация като GF100
Новата охлаждаща система е в голяма степен причина за доста по-ласкавите ревюта на GF114.В процеса на преработка инженерите са се възползвали да решат и един друг недостатък на GF100 – текстурната производителност. Наличието на само 64 текстуриращи блока според някои изглежда като недостатък на чипа в сравнение с предишното поколение. Това обаче е компенсирано от много по-голямата ефективност на блоковете. „Проблемът“ обаче идва от наличието на чип като GF104 в портфолиото на Nvidia, който има същия брой текстуриращи модули, но те са усъвършествани и могат да изпълняват текстурирането с пълната си производителност дори при използване на формати с плаваща запетая с 16-битова компонента (FP16), докато в този случай производителността на GF100 пада наполовина. В GF110 текстуриращите блокове са заменени идентични на тези в GF104, така че по същество при работа с плаваща запетая производителността е удвоена. Заедно с това са оптимизирани алгоритмите за елиминиране на невидимите повърхности. И с това общо взето новостите в чипа се изчерпват, като по всичко останало той е идентичен с GF100, като подробностите по архитектурата може да видите в представянето ни на архитектурата Ферми. Така че от NVidia са си спестили измислянето на нова архитектура или конфигурация от блокове, а просто са изградили нов чип на базата на вече съществуващите. Очевидно този процес отнема около 6 месеца.
Поточния мултипроцесор при GF110.GF114, заместникът на GF104 има дори по-малко промени, като архитектурата му е напълно запазена (подробности може да видите в оригиналното ни ревю), тъй като явно на този етап няма нужда и време за подобрения. Приложено му е единствено „третиране“ с пренареждане транзистори и оптимизиране.
Същото важи и за GF114 и GF104
ПМ при GF114.В края на краищата GF110 има „около“ 3 млрд. транзистора, като е трудно да се разбере дали наистина броят е намалял спрямо по-стария чип или просто от компанията са закръглили малко повечко, но се смята че площта на чипа е намаляла леко от 529 до 520 кв.мм. В същото време GF114 остава 1,95 млрд. транзистора, като се смята че е приблизително 364 кв.мм. ако се съди по снимките на мобилните версии. Интересното е, че и Barts, и Cayman, че дори и Cypress остават със значително по-голяма плътност в сравнение с моделите на NVidia. Ефектът от промените обаче се оказа достатъчно впечатляващ, за да изненада всички, особено във версията на GF110. Графичните адаптери на негова база успяха да изпреварят Cayman на AMD и в голяма степен развалиха дебюта му.