Появата на нова версия на Windows е важно събитие в света на компютрите, тъй като поставя основата за потребителите и производителите за следващите няколко години. Появата на Vista беше трудна, но последната версия, Windows 7, се радва на значително по-голяма популярност. Както и всяка нова версия, така и 7, представя нова версия на API DirectX – 11. Поредната инкарнация се предполага да поправи недостатъците на DX10 и да подобри нещата в много отношения. Както винаги може би най-важната част е Direct3D, която преставя и нови възможности за графичните адаптери. За целта обаче трябва да се появи хардуер, който да я поддръжа. Той на свой ред се появи през есента на миналата година, малко преди появата на новия Windows, под формата на моделите от серията ATI Radeon HD 5000. Както и с предишното, компанията се ангажира с представянето на пълна гама адаптери от новото поколение в ускорени срокове. Първоначално, разбира се, бяха представени моделите от висок клас – 5870 и 5850, в последствие се появиха и моделите от среден клас – 5750 и 5770 и накрая модела от свръхвисок клас, базиран на два чипа – 5970. Така AMD, който понастоящем са собствениците на марката ATI Radeon и интегрираха графичната компания в състава си, покриха спектъра от $120 до $650 още през миналата година. Остана обаче може би най-големия по обем пазара – този за модели с цена под $100. И ето че настъплението на червените започна и натам – през миналия месец беше преставен модела Radeon HD 5670, който да поеме горния край на този пазар, а през този месец се появиха 5450, 5550 и 5570, които да заемат зоните под него. Засега тях ще ги оставим на мира, и ще се съсредоточим върху Rаdeon 5670.
Radeon 5670 – DirectX 11 за масовите потребители
Серията 5000 е свързана с деление на 2. Cypress (познат и като RV870 сред ентусиастите), чипа стоящ за 5800 и 5900, е върховия модел и разполага с 20 клъстера с по 16 шейдерни процесора и 4 текстуриращи модула, 4 растеризиращи блока, обработващи цветови стойности за 8 пиксела на такт или 32 Z/stencil стойности и използва 256-битова шина за връзка с паметта. Juniper (RV840?), ядрото на 5700, е почти точната му половина – 10 клъстера, 2 растеризиращи блока и 128-битова шина към паметта. Redwood (RV830?), лежащ в сърцето на 5670, на свой ред намалява повечето от стойностите отново наполовина – вече са останали само 5 клъстера, растеризиращия блок е само един, но шината остава 128-битова. Новият чип запазва и теселиращия модул, който е сред ключовите особености на DX11. Всеки от шейдерните процесори разполага с по 4 прости и едно сложно аритеметико-логически устройства (ALU), които AMD препочита да нарича поточни модули, така че Redwood разполага с 5х16х5=400 поточни модула (или процесора, или ядра както може би ще предпочетата да ги наричат маркетинговите специалисти, макар че всяко от тези понятия е далеч от истината). Текстуриращите модули са общо 20, растеризиращия блок, както вече споменах, може да обработва 8 пиксела или 32 Z/stencil отчета на такт. 128-битовата шина може да се свърже с GDDR5 памет или масовите DDR2/3 варианти. Всичко това е събрано в малко над 100 кв.мм и използва 627 млн. транзистора.
Конфигурацията на чипа прилича на леко усилена версия на по-стария модел RV730, предназначен за този клас – 400 АЛУ вместо 320, 20 срещу 32 тесктуриращи блока, но пък по-старият модел разполага само с 16 интерполатора, тоест ефективно могат да се налагат до 16 тексела на такт, докато интерполацията на адресите в Redwood е пренесена в шейдерното ядро и може да се използват пълните им възможности, 8 на 8 пиксела на такт и 32 срещу 32 Z/stensil отчета. Най-голямото предимство на новия чип обаче е поддръжката на GDDR5 памет, което ще разреши проблема с големия недостиг на пропускателна способност, който имаше RV730. Radeon HD 5670 работи при честоти 775 МХц за чипа и 1000 МХц (4000 МТ/с) за паметта, което дава 64 ГБ/с пропускателна способност. По-старият модел 4670, базиран на RV730 работи на 750 МХц за чипа и 1000 МХц (2000 МТ/с) за GDDR3 паметта и 900 МХц (1800 МТ/с), ако се използва обикновена DDR3. Така че освен по-бързата паметта новият графичен адаптер има малко предимство и по тактовата честота. Защо го сравнявам с 4670 ? Това все пак беше чипа от нисък клас от предишното поколение и беше позициониран в почти същата ценова ниша. Разбира се с времето цената му падна и сега е по-ниска. Официалната цена на 5670 е $99 за модела с 512 МБ памет и $119 за модела с 1 ГБ. Това поставя адаптера в опасна близост до моделите от предишното поколение 4730, 4850 и 4770, както и до конкуренцията от страна на NVidia GeForce 9800GT, чиято цена беше намалена за пореден път, и GT240. 4770 е свалена от производство, макар че все още се намира на пазара, 4730 е достатъчно орязана, за да не предлага особени предимства, но 4850 все още се намира и е достатъчно добре оборудвана, не просто да конкурира, а направо да смачка новото предложение. Заедно с това моделът с 1 GB памет е опасно близо като цена до 5750 с 512МБ памет, койтосъщо разполага с много по-сериозни ресурси и производителност.
Графичният адаптер е еднослотов модел с 3 изхода към монитори – DVI, HDMI и DisplayPort , което позволява използването на новата технология за работа с множество монитори Eyefinity. Охладителят е сравнително малък, но покрива както чипа, така и паметта. На снимките изглежда че единият от чиповете контактува с пласмасовата основа на вентилатора, но това не е така – под него има издадена метална секция от радиатора, така че топлопредването все пак е към метал. Самото охлаждане се справя доста добре въпреки компактните си размери. Шумът от вентилатора се усеща при голямо натоварване, но до около 85% не е особено дразнещ, ако и да започва да става относително силен. Над това ниво се намесват и паразитни шумове от мотора на вентилатора и нещата стават доста неприятни. 85% обаче са повече от достатъчни, за да охлаждате дори и овърклокнатата карта – при нормални условия и без настройване, вентилаторът остава доста под тази граница като поддържа относително разумни температури от порядъка на 65-70 градуса при игра и 86 градуса при товар с OCCT. Все пак имайте предвид, че резултатите са от обикновена кутия, разположена в банка под бюрото, където евъздушия поток е далеч от оптимален. Използваната памет е с време на достъп 1 ns (1000 МХц/4000МТ/с), така че не може да рачитате на много голям овърклок, за разлика от паметта използвана в серията 5700. В същото време както ще видите по-долу това не е и голям проблем, тъй като сумарно 5670 разполага със само 45% от изчислителните ресурси на 5770, но за сметка на това с 83% от пропускателната способност. Както вече знаем 5770 не е силно ограничена от паметта, тоест можем да заключим, че 5670 на свой ред разполага с излишък от пропускателна способност.
