Разбиваме хардуерни митове.

Изминалите коледни и новогодишни празници ми попречиха на отразяването на новините на процесорния пазара през последните сецмици. Те обаче са доста и все с източник Intel. Компанията представи нова генерация Atom процесори, както и първите си 32 нанометрови Nehalem-базирани двуядрени модели.

Atom по пътия на интеграция

Над година и половина след първоначалната си поява Atom най-накрая се сдоби с нова версия. Известна под кодовото название Pineview, тя отново е произведена по 45 нанометрова технология и основото в случая е обединяването на процесорното ядро със северния мост на чипсета. Това елиминира нуждата от още един чип за изграждането на дънната платка и позволява създаването на значително по-компактни системи, а интегрирането на контролера на паметта в същия кристал с процесора води и до намаляне на латентността на връзката. За съжаление обаче процесорното ядро остава също толкова анемично, а графичния контролер е маргинално подобрен спрямо стария GMA950 – GMA3150, подобен на намиращия се в G31 чипсетите на компанията. Това означава ShaderModel 2.0 поддръжка, трагична 3D производителност и практически никакво ускорение на HD видео. И докато първите две са простими, предвид че едва ли някой разчита на кой знае каква игрова поризводителност с Atom, то последното е много голям пропуск, като силно ограничава достъпността до видео съдържание. Интеграцията води до намалена консумация на платформата, като Pinetrail (Pineview+чипсета NM10) консумира сумарно 7 вата в едноядрения си мобилен вариант, срещу 10 за предишната инкарнацация (Atom+(945GSE). При настолните модели разликата е още по-драматична като дори двуядрения D510 (1,66 ГХц) + чипсета има консумация от порядъка на 15 W срещу 30 за по-стария модел 330+945GME.

При все това най-големият проблем на Atom остава неадресиран – ниската производителност. Интегрирането на контролера на паметта води до 10-15% повишение на производителността, но за съжаление това е крайно недостатъчно на фона на началния дефицит. Промените в Atom трябва да са по-сериозни – нарастването на производителността трябва да се измерва в пъти или да се направи нещо повече за намаляване на консумацията (например да се използва 32 нм технология за производство), за да постигнат Intel целта си за интегриране в мобилните телефони. За последното обаче Atom е проблематичен и откъм размери. Така че въпреки подобренията, платформата Pinetrail остава едно твърде половинчато и закъсняло решение.

На свой ред чипсетът NM10 е предната вариацяи на тема ICH7 – налични са познатите ни 2 SATA и 8 USB 2.0 порта, Fast Ethernet мрежов адаптер, Intel HD Audio както и 4 PCI Express линии, които могат да се използват за разширителни платки. Подходящ кандидат за последното е например Ion 2 на NVidia, който по същество ще бъде просто графичния адаптер G210. Друг вариант предложен от Intel е добавянето на HD видео декодер от Broadcom. Разбира се има и други варианти. Връзката между NM10 и Pineview се извършва по познатата DMI шина на Intel, като мобилния вариант има пропускателна способност 1 ГБ/с, а настолния – 2 ГБ/с.

Наличните модели към момента са D410 ($43) и D510 ($63) за настолни компютри, като разликата между двата е в броя на ядрата (съответно 1 и 2), като всички други показатели, включително тактовата честота са еднакви. Съответно TDP за двата са 10Вт и 13 Вт, към които трябва да се добавят още 2 Вт за чипсета. За преносими компютри в момента е наличен само N410, идентичен по възможности на D410, с единствено изключение TDP 5,5 W и с цена $63. По-късно трябва да се появи и модела N470 с честота 1,83 ГХц при същата консумация, както и версии с поддръжка на DDR3 памет. Не е изключено да видим и двуядрен модел за преносимите компютри.

Nehalem за масите

През миналата седмица пък Intel представи първите модели от среден клас базирани на актуалната си архитектура Nehalem, които трябва да помогнат с навлизането й сред масите. Заедно с това дебютира и 32-нанометровия технологичен процес на компанията. Това е и поредния процесор на гиганта, който всъщност се състои от два кристала. Защо е нужно това? На първо място, с прехвърлянето на контролера на паметта в процесора, вграденото графично ядро изведнъж се оказва в ситуацията да се налага да комуникира с процесора през системната шина. Така се добавя от една страна латентност на връзката, от друга достъпната пропускателна способност е ограничена от скоростта на връзката между чипсета и процесора. AMD се бори с този проблем използвайки бърза шина и добавяйки локален буфер, Intel предпочита да извърти нещата – единият кристал в процесора всъщност е старият северен мост на чипсета с графичното ядро и контролера на паметта, докато самия процесор е във втория кристал и се свръзва с по познатия от преди шинен метод с чипсета, само че връзката сега е в рамките на процесорната подложка, а шината е новата серийна QuickPath. По този начин Intel могат да се разминат с използването на по-бавна шина за връзка с чипсета и да не ограничават производителността на графичното ядро, но пък заманяата на последното е възможна единствно чрез замяна на процесора или с добавянето на външна видеокарта. И като страничен ефект от този процес, Intel елиминира и последния си потенциален конкурент при чипсетите – NVidia

Така обаче Intel лишава новите двуядрени процесори, известни с кодовото име Clarkdale, от едно от основните предимства на Nehalem – вграденият контролер на паметта и ги връща почти до нивото на старата Core 2 инфраструктура. От друтга страна QPI има определени предимства пред AGTL+, на двуядрения процесор пък не му е нужна толкова много пропускателна колкото на 4-ядрения и не на последно място така компанията може да използва вече остаряващите 45-нанометрови поточни линии за производството на част от процесора. Да, чипа с контролера на паметта и графичнотоо ядро се произвежда то 45 нм технология (114 кв.мм., 177 млн. транзистора), само чипа със самия процесор е по 32 нм процес (81 кв.мм., 382 млн. транзистора). В края на краищата чипсетната част не се предполага да работи при толкова високи чесоти и консумацията й ще е доста по-ниска поначало. В същото време подобно разпределение уж трябва да е по-евтино за производстово от монолитен чип по новата технология, макар че със сигурност многочиповата опаковка изяжда поне част от това предимство.

Процесорът за щастие запазил останалите възможности на Nehalem, като HyperThreading, широкото изпълнително ядро и бързия L3 кеш. Разликата е, че сега имаме само 2 ядра и общо 4 нишки, а кеш паметта е намалена наполовина до 4 MB. Заедно с това процесорите са се сдобили и с нов набор инструкции AES-NI с основна цел, както подсказва името им, криптиране на данни. Това например би трябвало доста сериозно да подобри работата с криптирани твърди дискове. Запазени са и TurboBoost възможностите като чипът може да вдигне тактовата си честота с 2 стъпки при натоварване само на едното ядро и с 1 стъпка при работата и с двете. Това е доста по-консервативно в сравнение с моделите от сериите i5 700/i7 800, но е може би обусловено от поначало високите честоти на процесорите и от доста по-малкия топлинен пакет, включващ в себе си и графичното ядро.

Clarkdale ще положи началото на цели 2 нови продуктови фамилии за Intel и ще допълни вече съещствуващата i5. В последната ще влязат новите модели от серията 600, който на този етап са 650 (3,2 ГХц процесор, 733 МХц графично ядро, цена $176), 660 (3,33 ГХц/733 МХц, $193), 661 (3,33 ГХц/900 МХц, $193) и 670 (3,46 ГХц/733 МХц, $284). Тези модели поддържат пълната функционалност, налична в Clarkdale – HyperThreading, Turbo Boost, AES-NI и т.н. Следващите в реда са i3 540 (3,06 ГХц/733 МХц, $133) и 530 (2,93 ГХц/733 МХц, $113), като разликата спрямо събратята им от серията 600 е липсата на Turbo Boost, AES-NI, Trusted Execution и част от вирутализационните технологии (VT-d), но запазват HyperThreadign. Като цяло не загубата не е голяма за домашния потрбеител, но може да се окаже важна за корпоративните клиенти. И накрая, последната нова линия е от бюджетните Pentium G модели, състояща се за момента от само един представител – 6950 (2,8 ГХц/533 МХц, $87), който спрямо i3 губи и поддръжката на HyperThreading, лишава от 1 МБ L3 кеш и губи поддръжката на видеоускорение от графичния си процесор.

Няколко думи и за графичното ядро – то се базира на GMA4500, като е увеличен броят на изпълнителните модули в конвейер от 5 на 6 и съответно от 10 на 12 за целия чип. Разширен е набора от операции с вертексните данни, които могат да се изпълняват върху модулите и както се вижда по-горе е увеличена тактовата честота. Така че 3D производителността е повишена значително като на места вече настига тази на интегрираните чипсети на NVidia и ATI/AMD. Подобрена и работата на видеодекодера, поддръжащ вече пълно HD ускорение, както и са разширени възможностите за предаване на звук по HDMI, като вече е възможно да се използва дори 8-канален LPCM звук. Всичко това прави новите процесори (без Pentium G6950) отличен избор за HTPC системи. За домашна употреба и спорадична игра графичното ядро ще се представя по-добре, но все пак има още доста какво да се желае.

Благодарение на интеграцията, новите чипсети за LGA1156 чипсети ще се състоят само от един чип, в този смисъл вече няма да са chip-sets. Новото название според Intel е Platform Controler Hub. По принцип процесорите могат да работят и с P55, но в този случай няма да може да се използва вграденото графично ядро, тъй като няма поддръжка на допълнителния интерефейс за предаване на графичните данни FDI. Конкретно за работа с Clarkdale Intel предлага 3 нови набора – H57, H55 и Q55. H57 е най-пълния откъм потребителска функционалност, H55 разполага с намален брой USB и PCI Express портове и някои допълнителни възможности. Q55 стои някъде между двата като има в добавка различни функции за корпоративните клиенти. Недостатък спрямо P55 пък е липсата на възможност за разделяне на PCI Express линиите между два графични слота, което всъщност звучи доста странно, предвид факта че самия контролер е в процесора и реално няма много общо с чипсета.

Накрая Intel представи и мобилна версия на Clarkdale, известна като Arandale. Тя обогатява вече наличната i7 мобилна фамилия и добавя на свой ред i3 и i5 и за мобилния пазар. Няма да изброявам всички модели, но фамилиите включват варианти с честота от 1,06 до 2,66 ГХц, a TDP варира между 18 и 32 Вт, като всички модели за щастие поддържат HyperThreading. TurboBoost има много по-голяма роля като в зависимост от модела увеличаването на честотата в подходящи условия може да стигне с до 8 стъпки (1,06 ГХц).

Като цяло Intel дава доста сериозна заявка за възрвъщане на позициите си в средния клас, но конкуренцията там е жестока. На свой ред компанията не се е посвенила и да предложи относително високи цени за чиповете, особено за моделите от i5 серията. И докато тестовете, които вече циркулират в интернет, показват че i3 са като цяло доста конкурентноспособни, то i5 600 са позиционирани така, че се конкурират не само с пълноценни четириядрени Phenom Х4 на AMD, но и с ниския клас четириядрени модели на Intel за по-старата платформа LGA775. А това е битка, която i5 в повечето случаи губят и то често масивно. И за съжаление макар плаформата да предлага потенциала за създаването на много евтини дънни платки, които да компенсират част от ценовия товар, то по-старите платформи вече разполагат с много евтини модели. Така или иначе бъдещето явно принадлежи на Clarkdale, като е само въпрос на време цените да се напаснат подходящо.