Разбиваме хардуерни митове.

След известно затишие пак сме на линия с поредното ревю. Този път реших да ви представя един охладител за графични адаптери от по-нисък клас. За щастие, с някои уговорки, Arctic Cooling Accelero L2 Pro доказа че ниския клас има какво да предложи дори за по-сериозните модели. Макар и “просто” блокче алуминий, се сдобивате с ефективен и доста тих охладител. Ето го и пълния текст на ревюто.

Може да се каже, че доста време чаках този модел и вече от един месец го човъркам. Това е най-бързият двуядрен модел на AMD, който беше обявен заедно с купчина други процесори в края на Януари. Особеното при него е, че се базира на върховия модел на компанията -4-ядрените Deneb-базирани Phenom II, но са декативирани две от изчислителните ядра. И не само това – този процесор се среща само в най-актуланата ревизия на кристала, C3. Не е кой знае какво, но C3 предлага увеличен честотен потенциал, намалена консумация и поддръжка на работа с 4 модула DDR3-1333 памет, както и подобрена работа с увеличени честоти на паметта.

Разбира се първата ми работа беше да ъпдейтна BIOS и да сложа процесора. Честно казано не съм се и мъчил да го ползвам в двуядрен режим, а директено се опитах да го “отключа” . Предвид че се използва пълноценен 4-ядрен кристал, на който са блокирани две от ядрата, а вече сигурно всеки знае, че понякога тези кристали могат да се отключат, едва ли е чудно, че доста от процесорите на AMD в момента се купуват именно с тази идея. Та след активиране на Unleashing Mode на дъното Asus M4A78-E се сдобих с пълноценен 4-ядрен процесор, пълен еквивалент на Phenom X4 955. При това процесорът се оказа напълно стабилен при стандартните си настройки на напреженията  1,25 В за ядрата и 1,15В за контролера на паметта и L3 кеша. Така че за около 200 лв се сдобих с по-икономичен еквивалент на 320-левов процесор.

Експериментните не спяха до тук. Един от основните проблеми на предишния ми отключващ се X3 720 беше изключително ниския честотен потенциал при работа с 4-те ядра  в 64-битов режим. За щастие не мога да кажа, че има подобен проблем при новия процесор – до 3,4 ГХц процесорът работи при стандартното си напрежение, на 3,6 ГХц иска 1,325В, тоест все още в рамките на номиналните напрежения на процесорите от серията. За 3,8 вече е нужно да е подадат 1,45В, макар че поради особеностите на дъното реалното напрежение под товар е в рамките на 1,425 В. Накрая успях да покоря границата от 4 ГХц, за което обаче беше нужно да задам за VID на ядрата 1,6 В, което резултира в 1,55 В реално напрежение под товар. Отвъд тази граница не съм тествал за сериозна стабилност, но успях да постигна резултат от 4,13 ГХц при същото напрежение след като си поиграх още малко с настройките. При това положение процесорът успешно се справи няколко пъти със Cinebench R11.5 в 64-битов режим, което ми дава доста добри надежди, че би могъл да се стабилизра ако е нужно.

Това обаче не е всичко – оказа се че и честотния потенциала на северния мост е рязко подобрен. За сравнение предишните ми два процесора от серията Phenom II искаха повишено напрежение от порядъка на поне 1,25 В до 1,275 В само за да покорят 2,4 ГХц. 555-ицата успешно преживя многочасов тест на 2,56 ГХц на стандартното си напрежение от 1,15В. Може би трябва да пробвам и 2,6 ГХц. Нагоре вече се иска повишаване, като за 2,76 ГХц са нужни 1,3 В, а успешни тестове проведох при 2,85 ГХц при 1,325 В. За сравнение на същото дъно стария Х3 720 искаше 1,45В, за да тръгне на 2,8 ГХц и то с доста мъки.

В края на краищата за ежедневна работа оставих процесора на 3,816 ГХц на 1,45 В със контролер на 2,56 ГХц на стандартно напрежение. Последното е особено важно в случая защото позволява да използвам енергоспестяващите технологии без проблеми. Стандартно процесорите на AMD разполагат с 4 енергоспестяващи нива, като настройките в BIOS се отразяват обикновено само в последното. Респективно, при превключване към другите нива се използват множителите и напреженията зададени в тях. Множителя на северния мост в този случай не подлежи на промяна спрямо стойността в BIOS, но напрежението се променя, което води до нестабилност, ако сте го увеличили, за да постигнете по-висока честота. С 555 и неговия висок честотен потенциал това не е такъв проблем след като контроелра работи на 28% по-висока честота без допълнтелно напрежение. По принцип и при по-старите модели беше възможно да настрите софтуерно различните енергоспестяващи нива, но при всички случаи това е по-неудобен и невинаги сигурен метод.

При това положение остава само да натроите процесора на желаните стонности в BIOS и да укажете на Windows да се възползва. За щастие енергоспестяващите схеми на Windows 7 са много гъвкави и може да зададете дори желана стойност за честотата на процесора, макар и като процентна стойност. Лично аз не харесвам изпадането в най-ниските енергоспестяващи състояния, защото субективното ми усещане е за твърде бавна работа. Настройването в Windows за минимална честота на процесора на 50% вместо 5% предизвика използването на 2-рото енергоспестяващо състояние, което понижава множителя на процесора до 10,5 и напрежението на ядрата на 1,05 В, при което ефективната тактова честтоа в моя случай стана 2,22 ГХц заради увеличената честота на системната шина до 212 МХц. При това положение за ежедневна работа се чувствам напълно комфротно, а конусмацията пада приблизително наполовина. При нужда от по-висока производителност процесорът бързо превключва на целевите 3,8 ГХц, благодарение на усъвършенстваната хардуерна поддръжка на C1E в новата ревизияи на ядрото.

Така Phenom X2 555 наистина може да се каже, че е подарък за буджетно ориентираните овърклокъри. При предишните модели успеваемостта беше сравнително ниска, но засега натрупаната статистика на форума на hardwarebg.com, колкото и да е малка, сочи 100% успеваемост. Заедно с отличния овърклок-потенциал изглежда че през изминалата година AMD много сериозно са подобрили добивите си от ядрото Deneb, като може би са принудени да “кастрират”  пълноценни ядра заради търсенето на моделите от серията 500, което съдадоха с опита си да изчистят некачествени кристали от предишни месеци. В този смисъл, който знае какво да търси, получава 2 ядра като подарък.

Накрая два резултата при максималната честота, която успях да постигна до момента:

Както може да видите, в ревюто на този модел бях писал като извод, че макар Radeon HD 5670 да е доста прилична карта, цената й я поставя в доста трудна ситауция, при която тя трябва да се бори с доста по-бързите конкуренти в лицето на Radeon HD 4770, 4850 и GeForce 9800GT. Първоначалните цени на пазара се движеха около 180 лв с ДДС за модела с 512 МБ памет. Разглеждайки обаче онлайн магазина на “Плесио” попаднах на тази оферта. Можете да разгледате и останалите цени, но при това положение най-евтината 4770 е с 29 лв нагоре, което важи и за 9800GT, a най-евтината 4850 е с 39 лв по-скъпа. 4670 с 1 GB памет пък гравитират на идентична или на 10 лв по-ниска цена, а най-евтината от тях може да се купи за 120 лв. Именно около 150 лв смятам, че е мястото на 5670, като тези 30-40 лв от по-бързите модели я разграничават достатъчно и са почти пропорционални на изоставането й спрямо тях, а по-бавните от нея Radeon 4670 и GeForce GT240 са на сравнима цена. При това положение Radeon HD 5670 512MB си заслужава да се препоръча при покупка на по-евтина система и не изполвате или не смятате скоро да се сдобиете с FullHD модел. 30-40 лв не са много пари, но в редица случаи българските условия изискват от потребителите много внимателно да балансират бюджета си. Така че ако те се окажат разликата между това да купите двуядрен или 3-/4-ядрен процесор, определено си струва да се спестят от видеоадаптера.

За съжаление за модела с 1 ГБ памет нещата не са се променили, като в момента дори в “Плесио” цените започват от 200 лв нагоре, при което покупката е напълно не оправдана. За 15-20 лв повече ще се сдобиете с 5750 с 1 ГБ памет, която ви предлага много по-висока производителност, а можете да изберете и вече споменатите 4770, 4850 и 9800GT, които ви предоставят много повече производителност, което според мен компенсира с лихвата, липста на поддръжка на DX11.