Тестова система
Процесор: AMD FX-6300 @ 4,7 GHz
Памет: 2×4 GB GEiL EVO Veloce DDR-2133 10-11-11-30-1T
Дънна платка: Asus М5А99X EVO, AMD 990X
Графични адаптери: Radeon HD 6450
Твърди дискове: Intel 330 128 GB SSD, Western Digital Caviar Blue 1000 GB
Захранване: Seasonic X-760
Кутия: Cooler Master HAF 912+
Вентилатори: 2x CoolerMaster Megaflow 200mm @ 750/min, AeroCool Shark 14 @ 850/мин, NoiseBlocker XLP @ 1050/мин.
Охлаждане: Noctua NH-D14
Монитор: Hannspree HF237, 1920х1080
Операционна система: Windows 8 Pro 64-bit
Драйвер: ATI Catalyst 13.1
За тестовете процесорът беше настроен на 4,7 ГХц с напрежение 1,5375 В, което под товар пада до 1,488 В. Честотата на контролера на паметта беше повишена на 2,4 ГХц, с напрежение 1,225 В. Application Power Management беше изключен, а High Performance Mode – включен. Вентилаторите бяха тествани поставени в центъра на NH-D14. Вентилаторите в кутията бяха оставени на максимално използвания от мен режим (максимални обороти за MegaFlow, Shark и XLP вързани през понижаващи резистори), при което макар да системата да не е напълно тиха, все пак нивото на шум е достатъчно ниско. Тестваните вентилатори работеха на максималните си обороти или ограничени през понижаващ резистор. Единствено NH-S12A PWM беше управляван през възможностите на дънната платка. Околната температура беше между 23,6 и 24,1 оC, като се измерваше с електронен стаен термометър, разположен на бюрото над тестовата система. Температурата на процесора беше засичана с AIDA 64 с точност до един градус. Представените резултати са както измерената с AIDA стойност, така и разликата спрямо околната температурата. Използваната термопаста беше Noctua NT-H1. Натоварването беше осъществено с помощта на Prime 95 27.7 x64 в режим Blend за всички ядра, като температурата беше засичана на 20-тата минута, като се отчиташе максималната постигната за периода. Тестовете бяха проведени по два пъти, а резултатите – усреднени. За сравнение използвах по-старите модели на Noctua – NF-P12 и NF-F12.
Според този тест NF-F12 затвърждава титлата си на най-добър вентилатор за охладители на Noctua. Когато проведох предходния тест, за основа се използваше радиатора на NH-C14, който има много по-гъсто разположени ребра в сравнение с NH-D14, но както виждате отново, макар и с малка разлика, F12 води. Героите на този обзор, NH-S12A FLX и PWM са следващи в подреждането, като интересния момент е, че те работеха на 1300/мин или 100/мин над спецификацията, което ясно демонстрира, че статичното им налягане е по-малко от това на F12. За тяхно щастие D14 е модел със сравнително ниска гъстота, при който въздушния поток е достатъчно важен. Промяната на тестовата платформа и подобренията в новата ревизия явно се отразяват доста добре. Последен при максимални обороти се класира представителя на P-серията, макар че именно той е включен в стандартната окомплектовка на NH-D14.
При намалени обороти F12 отново демонстрира преднина, като на практика дава равен резултат с P12 на максимални, но пък и работи на по-високи обороти от останалите, което неизбежно се отразява и на нивото на шум. S12 изостават по-сериозно назад, като се движат почти наравно с резултата на P12 на 900 оборота. Причината за това явно в по-бързото падане на статичното налягане на S12 при намаляване на оборотите в сравнение с другите два модела. Това всъщност си личи и от значителната разлика на реално отчетените обороти спрямо очакваните (цели 180-190/мин повече). Трябва обаче да се отбележи че при тези температури използването на P14 предизвика прегряване на захранващата схема на платката, което се изрази в кратко сваляне на честота на процесора до 1400 МХц от време на време, така че резултатът му не е напълно “чист“. Същото важи и за тестовете на S12А на 820-900/мин.
За това проведох още един тест, при което намалих честотата на процесора до 4,5 ГХц с напрежение от 1,45 В, падащо под товар до 1,404В. В този случай тествах вентилаторите от сериите S12A и P12 само на минималните обороти, използвани в теста.
NF-S12A ULN не бе способен да удържи процесора на намалени до 600/мин обороти и за това беше тестван само на максималните за него, които в случая отговорят на 900/мин, колкото са и намалените на P12. Производителността им е равна в този случай, демонстрирайки че явно в предния тест P12 е получил „предимство“ от прегряването на захранващата схема. При другите два модела наблюдаваме леко преимущество на FLX при работата на 820/мин, което между другото можеше и да се види в по-горния тест при средното ниво на оборотите. Честно казано не съм сигурен на какво се дължи това, но явно е свързано в някаква степен с работата на ШИМ управлението, тъй като на максимални обороти и двата вентилатора се справят идентични. Разликата обаче е достатъчно малка, а ШИМ е от полза при работа върху радиатор, тъй като по неясна причина все повече нови дънни платки се оказват без управление на напрежението на процесорния вентилатор.
Шум
При сравнението откъм ниво на шум разгледах няколко различни предположения за работа на вентилаторите – в рамките на процесорния охладител по време на теста, извадени извън кутията и без никакви прегради, както и закачен за кутията във варианти за всмукване и издухване. В последния случай вентилаторите бяха закачани за страничната стена на кутията.
При работа без никакви прегради моделите S12 бяха най-тихи, като ULN беше практически напълно безшумен, а FLX и PWM се чуваха едва-едва, което се дължеше на въздушния поток, а не на шум от мотора. След тях се наредиха P12 с минимална разлика, след от F12, който се чува отчетливо поради по-високите си максимални обороти, макар че не може да се каже че е твърде шумен. В рамките на процесорния охладител най-шумен отново беше F12 при максимални обороти. След него обаче донякъде изненадващо се наредиха NF-S12A, които също се чуваха отчетливо, може би с една идея по-слабо. P12 беше най-тих при максимални обороти и то разликата беше забележима, като P12 едва се открояваше на фона на вентилаторите на кутията, което горе-долу отговаря и на нивото на F12/S12A на средно ниво обороти (1080-1180/мин). Накрая при работа под 1000/мин никой от вентилаторите не се чуваше.
При работа като издухващи вентилатори на кутията, резултатите бяха сходни с тези при работата в свободен режим, като дори на максимални обороти S12 и P12 генерират едва забележим шум, докато F12 е по-отчетлив. В обратния случай, при засмукване през дупките на кутията обаче нещата стоят различно, както може да видите и в предното ревю на серията A14/15. В случая при прилепяне до стената се появяваше същото виене, макар и много по-слабо като сила. Това ме навежда на мисълта, че проблема е във формата на отворите на кутията Cooler Master HAF 912, а не толкова на самите вентилатори. В същото време при отдалечаване на няколко мм от стената виещият звук изчезва почти изцяло, като остава почти само шума от въздушния поток. Тази разлика горе-долу отговаря на отстоянието, което се получава при използване на силиконовите държачи от комплекта на Noctua. При намаляване на оборотите на 800-900/мин практически всякакви паразитни шумове изчезват и вентилаторите стават безшумни. Като цяло при използване кат вентилатор на кутията NF-S12A генерира най-малък шум следван близко от NF-P12 и накрая идва NF-F12.
Заключение.
Какво да ви кажа, сигурно вече ви омръзна да обяснявам за високото качество на Noctua, но положението е такова, компанията не случайно е извоювала името си като производител на качествени и тихи решения. NF-S12A естествено идват и с типичната 6 годишна гаранция. Единствения недостатък е цената, която е 19,9 евро или около 40 лв. на нашия пазар. В края на краищата трябва да отбележа, че компанията е обновила серията S12 с тройка изключително качествени и много добре прицелени вентилатори. Според компанията те са най-подходящи за работи като вентилатори на кутията и безспорно това е така, от трите им серии 120мм модели S12 наистина работи най-безшумно в този случай. В същото време използването им в рамките на въздушен или воден радиатор също не е невъзможно, като производителността им е на подобаващо ниво, макар че в зависимост какви са изискванията P12 и F12 може би са по-добри варианти. Което всъщност и много точно отговаря на позиционирането на трите фамилии от компанията – S12А като преди всичко модели за организация на въздушния поток в кутията, F12 като оптимален избор за монтаж на процесорни охладители и P12 като нещо средно и балансирано, подходящо за всички ситуации, но не максимално оптимално за тях, или както казват англоговорящите – jack of all trades, master of none.
В края на краищата новата серия на Noctua отново заслужава нашата награда “Препоръчван/Recommended”.
