Суперохладителите са странни птици. За такива се считат модели, които наистина превъзхождат множеството останали представители и дават възможности за максимален овърклок и. Ползвания от мен за сравнение Noctua NH-D14 например определено спада към тази категория. Всяка фирма иска да има представител в тази категория, но не на всяка се удава. Ximatek, която вече описах в предната статия като най-големият привърженик на директния контакт, е съсредоточена по-скоро към средния и ниския клас охладители, но въпреки това и тя притежава модел, претендиращ да бъде суперохладител. Той разбира се основава на предпочитаната от компанията технология и едновременно спазвайки конвенцията на имената (процесорите охладители са именувани на божества от нордическата митология) и в същото време отклонявайки се от нея, се нарича Thor’s Hammer – Чукът на Тор. Митологичния елемент отново го има, но този път не носи името на божество, нито дори оригиналното название на оръжието – Мьолнир, и това показа че компанията явно има особено желание да го отличи от останалата част от серията.
Thor’s Hammer се предлага от над година и половина. През това време е бил обект на множество ревюта, но някак си почти винаги е оставал в сянката на други суперохладители. Въпреки това могат да се намерят и няколко такива, в които този модел показва забележителни охлаждащи способности. Така че когато ми се отвори възможност да го тествам, се възползвах.
Опаковката
Първите ми впечатления от охладителя бяха от опаковката му. От една страна много красиви графики, използване на холограмно оцветяване, прозрачни прозорци, за да се види по-ясно охладителя. От друга опаковката беше с подозрително малки размери, по-малка даже от тази на Zalman Performa. Опасенията ми се увеличиха от факта, че през прозорците не се виждаше нищо освен тънка пластмасова кутийка. На фона на големите и добре подплатени кутии на другите суперохладители подобно пестене изглежда несериозно. И за съжаление веднага дава своя резултат – явно транспорта не е бил най-нежния и Thor’s Hammer пристигна със сериозно огъната горна пластина. За щастие тя изпълнява чисто декоративна функция и повредата не влияе на качествата на охладителя.
Вътре в кутията в малки торбички са събрани частите на закрепянето на охладителя, ръководство за инсталацията, задна планка и пакетче термопаста Stars. Чукът поддържа всички актуални платформи на Intel (LGA775/1156/1366) и AMD (754/939/940/AM2/AM2+/AM3). Това обаче е реализирано с различни комплекти – LGA775 и 1366 се поддържат чрез задната планка и комплект скоби за по-сериозно натягане, за 1156 се използва чрез прост комплект скоби с Push-pin накрайници, който изглежда е просто набързо добавен за обезпечаване на съвместимост. AMD цоклите пък са осигурени с една проста клипса за захващане за цоклите. Тази странна комбинация изглежда малко несериозна, подобно на кутията, но все пак осигурява достатъчно добра съвместимост и относително лесна инсталация на всички актуални платформи.
Архитектура на охладителя
Самият охладител, както вече казах, използва технологията на директният контакт. Разбира се един суперохладител трябва да се различава от „простолюдието“, за това и директният контакт тук е усъвършенстван – основата е в често срещания вариант с 4 на брой 8-милиметрови топлопровода, обрамчени от алуминиевата вложка на основата. Над тях обаче в издълбани улеи лежат още три 6-милиметрови топлопровода. Идеята им е да подпомагат основните тръби, като отнет още малко топлина, която се предава от загретите топлопроводи към алуминиевата основа. Въпреки че алуминият е по-лош проводник на топлина от медта, блокът на основата има достатъчно голям обем, за да има сравнително голяма топлоемност, така че от тези три тръби все пак има някакъв ефект. Той най-вероятно ще се проявява само при много големи натоварвания, когато температурата на процесора е достатъчно голяма, за да загрее достатъчно добре базовите 4 топлопровода, така че те да отдават енергия и на алуминиевата основа. Основните тръби са разположени много близо една до други, като алуминиевите вложки са с дебелина около 1 мм, макар че встрани от тях остава прилично голяма междина.
