Външен вид и шаси
Типично в цветовете на известния автомобилен производител, Ferrari One използва червено и черно в дизайна, който балансира на границата между кич и хващащ окото стил. Капакът е ярко червен с логото на компанията и при известно вглеждане може да видите, че не е просто гланциран, изглежда подобно на боята металик при автомобилите. Поставките за китките под клавиатурата пък са с пластмасова имитация на карбон и отново с познатата емблема със скачащото конче. Тъчпадът изненадващо е трапецовиден, като цялата му площ е работна. Клавишите са реализирани като общ блок с надпис Ferrari ONE. Може да се използва разпознаване на жестовете, а като цяло чувствителността е добра, като само се изисква малко време на привикване към нестандартната форма. Страните на са заоблени и без остри ръбове, придавайки на лаптопа „обтекаем” вид. Клавиатурата е с доста големи клавиши, може би с една идея по-малки от тези на стандартен лаптоп за буквите, в типичния напоследък стил „islands” – плоски клавиши с известно пространство помежду си. Предвид малките размери все пак се е наложило известно орязване, като функционалните клавиши са с размер около ¾ на буквите, а последния ред е малко по-тесен от останалите за сметка на доста голям клавиш за интервал. Стрелките пък са събрани на един ред, като са с половин височина, което е неудобно ако ги ползвате за игри, но иначе не е фатално. Клавишите CTRL и FN са разположени по правилния според мен начин, а именно CTRL е в самия край на реда, а FN е между него и следващия клавиш. Като цяло клавиатурата е доста прилична, макар че отстъпва на тази на Mini-note. При все това бързото писане е повече от удобно. От долната страна се намират два капака, които дават достъп до твърдия диск и до слотовете за паметта.
Цялостната изработка на шасито е от пластмаса, но при това то е достатъчно солидно на фона на някои от конкурентите му, които изглеждат като направени от картон. Основната не се усуква при прилагане на натиск в двата края, а дисплея се усуква съвсем слабо. След фиксирането на последния в дадена позиция не проявява склонност към лесна промяна на позицията и трябват доста силно разклащане, за да се появят вибрации. При все това не всичко е перфектно – усукване все пак има, клавиатурата също не е достатъчно твърда като при писане леко потъва. От към разширителите портове забележката ми е основно към разположението им – четеца за SD флаш карти, изхода за слушалки, входа за микрофон, два от трите USB порта и захранващия вход са разположени всичките от дясната страна, където нормално се намира мишката, Не е фатално, но все пак е може да се окаже неудобно ако искате да свържете по-голям флаш стик или външен диск. В ляво се намира оставащия USB порт, XGP и DSUB конекторите, като предната част е оставена относително свободна. Там може да намерите индикаторите за безжичната мрежа, Bluetooth и батерията, както и копчета за включване и изключване на първите две. Индикаторът за работа всъщност е бутонът за стартиране, който за разнообразие свети в червено. Той се намира в горната дясна част, а в ляво са индикаторите за дисковата активност, CAPS lock и Num lock. И накрая за да завършим описанието – както е доста популярно в средата на горния ръб на екрана е разположена 1,3 Мпикс уеб камера, която предлага добро качество на изображението, без да впечатлява с изключителни постижения.
Охлаждането е достатъчно ефективно, като макар да не е напълно безшумно, през повечето време дори в топлите дни е с много ниско ниво на шума и лесно може да го игнорирате. Процесорът при нормална работа стои в зоната около 55 градуса, като при голямо натоварване достига до 65-68, при което се налага охлаждащата система да превключи на по-високи обороти, при което става малко по-шумна, но не твърде дразнеща. Температурата на твърдия диск пък е около 42 градуса, което е повече от достоен резултат. Изобщо температурите на компонентите правят приятно впечатление на фона на нерядко срещащите се над 80 градуса на процесора натоварен и над 50 на твърдия диск. Нагряването на корпуса е в рамките на разумното като долната страна на основата и зоната до клавиатурата отгоре се нагряват до степен „приятно топли” без намек за парене.
Качество на дисплея
Както казах по-рано, ще се наложим да си поговорим и за този елемент. Дисплеят на Acer Ferrari One за съжаление посредствен. Освен високата яркост на черното, водещо и до по-нисък контраст, той има и проблеми с предаването на градиентите на цветовете. Матрицата, производство на AU Optronics, e типичен 6-битов дисплей макар и с прилични алгоритми за дитеринг. Използва се гланцово покритие, което повишава наситеността на цветовете за сметка на намалена повърхностна дисперсия, но пък се получава огледален ефект при по-ярко осветление. За щастие в конкретния случай отраженията не са дразнещи и са по-очевадни само когато наблюдавате лаптопа под ъгъл. Тестовете с помощта на Everest Ultimate Edition показаха слаб бандинг на червения и синия градиент, докато при зелено и сиво положението беше доста по-сериозно. HSL палетата се придава добре, като има съвсем лека постеризация и малко по-забележим бандинг, без при това обаче да се получават резки граници между цветовете. За качеството на трите основни цвята може да се каже, че положението е прилично, като дисплеят показва леко жълтеене на зеленото и червеното, но синьото е без проблеми. За съжаление не разполагам с калибратор и не мога да ви дам цифрови стойности, така че ще трябва да приемете на доверие думите ми. Най-слабото място обаче са ъглите на виждане – дори при нормално разположен екран имате леко изместване на цветовете между горната и долната му част, страничните ъгли на видимост също са сравнително малки. Бихте могли да използвате Acer FO200 за видеоплеър, но стига да не се налага да го гледат повече от двама души и то определено ще им се наложи да споделят някакво ниво на интимност. Времето за реакция не е блестящо, но е напълно адекватно.
Има обаче и добри новини – дисплеят е изключително четлив и бихте могли да го ползвате дори в стандартен режим. Лично аз обаче бързо сложих настройката за големина на текста на 125%, при което текста просто „залепна”.