Когато преди няколко месеца ви представих първите модели от новата фамилията интегрирани процесори Llano на AMD, една от основните ми критики беше за не особено добре подбраните според мен спецификации на моделите, особено на очаквания в последствие 3-ядрен модел. Междувременно компанията допълни продуктовата си листа именно с А6-3500, който се явяваше точно този хипотетичен модел, както и с два двуядрнеи модела от по-ниската A4 серия – 3400 и 3300. Така че в тази статия ще разгледам как и дали се променя виждането ми за Llano в светлината на новите модели.
Спецификации
Честно казано най-интересният процесор за мен е А6-3500. Три ядра в наши дни са напълно достатъчни за всякаква нормална работа, дори и за сериозно натоварване с повече приложения едновременно. Разбира се съдя по това на базата на последните модели от фамилията Athlon X3, при които честотата достигна до 3,3 ГХц. За съжаление в A6-3500 точно това е слабото място – базовата честота на процесора са патетичните в наши дни 2,1 ГХц! Е, за да компенсира донякъде изоставането, процесорът е снабден с TurboCore технология, която в неговия случай повишава честотата до 2,4 ГХц, но така или иначе дори това е доста ниска стойност. За щастие графичното ядро не е пипнато и е запазило пълната спецификация на A6- моделите – 4 SIMD конвейера с 320 АЛУ и 16 текстуриращи блока, като работи на 444 МХц тактова честота. Макар и да е доста по-слабо от графиката на А8 моделите, то все пак би трябвало да дава производителност над тази на най-евтините графични адаптери от сорта на Radeon HD 6450/5450, ако се съди по предишните тестове. Накрая добрата новина е, че TDP на процесора е едва 65 Вт, спрямо 100 Вт на тестваните преди A8-3850 и A6-3650, което може би е и причината за толкова ниската тактова честота на ядрата.
С А4 AMD цели да покрие най-ниската зона на пазара, като измести Athlon X2 процесорите. Съобразно това и спецификациите им са най-орязани – само 2 процесорни ядра и едва 2 SIMD блока. Това означава само 160 АЛУ и 8 текстуриращи модула. Заедно с това процесорните ядра са и с намалена до 512 КБ L2 кеш памет, губейки едино от предимствата си пред предишните поколения. За щастие поне честотата на ядрата е оставена относително прилична – 2,7 ГХц при 3400 и 2,5 ГХц при 3300, като и в двата случая няма TurboCore. Графичното ядро работи на различни честоти при двата процесора, като при А4-3400 е на 600 МХц, като частично компенсира намалния брой функционални блокове, докато в 3300 е на 444 МХц, по-същество дори зад най-бавните графични модели на пазара. В този смисъл изглежда A4-3400 е направен за силно бюжетни системи, в които все пак се очаква графичното ядро да се използва за нещо свързано с 3D, докато 3300 модела е в пълен смисъл версия за “пишещи машини” и/или съвсем непретенциозни домашни „видеоплеъри“. Заедно с това официално A4 моделите не поддръжат DDR3-1866 памет, макар че по време на тестовете не забелязах никакви проблеми. TDP и на двата модела е 65 Вт.
За тестовете ми бяха предоставени процесорите A6-3500 и А4-3400. Към момента на написването на статията цените на двата процесора в боксовите им версии са съответно около 190 лв. и 140 лв с ДДС. А4-3300 може да се намери за около 15-тина лв по-малко от 3400.