Asrock A75M-HVS
Донякъде в синхрон с новите процесори е дънната платка, която ми беше предоставена за тестове. A75M-HVS на Asrock е един доста странен модел, но от друга страна е най-евтиният представител на чипсета A75, който може да намерите на пазара. Странен, в смисъл че не е нито microATX, нито Mini-ITX, които са в момента най-популярните формати за компактни дънни платки. Размерите на платката не отговарят на нито един от реалните формати, като е най-близо до FlexATX, но е малко по-широка. Най-точното описание е microATX с отрязан един от разширителните слотове. Възможен е монтажа в кутии, разчетени да могат да приемат microATX, но при това положение конекторите по долния ръб на платката увисват във въздуха без опора под тях, което прави малко неудобно закачането на кабелите на кутията и/или допълнителните изводи за USB, звук и т.н., тъй като директния натиск предизвиква силно огъване на платката. Монтажа в разчетени за Mini-ITX кутии е невъзможен.
Захранващата схема е 3+1 канална, като всеки канал има по 3 MOSFET транзистора, без каквото и да е охлаждане. Това не е проблем, тъй като и по-време на най-сериозното натоварване оставаха достатъчно хладни на допир. Налични са само 2 слота за памет, както и по един PCI Express 2 х16, PCIE x1 и PCI слотове. Разположението е такова, че може да монтирате и карта с двуслотово охлаждане, която ще закрие PCI слота, макар че това едва ли е типичния начин на използване на платката. За щастие, за разлика от използвата в предишното ревю платка на Gigabyte, SATA3 портовете са разположени над нивото на PCIE x16 слота, така че не пречат на монтажа на дълги графични платки, макар че отново – това едва ли се очаква от подобна платка. Портовете са 6, така че няма изведен ESATA конектор на задния панел и ще се нуждаете от допълнителна планка. Задният панел всъщност е доста „постен“, но предвид цената и позиционирането на платката (аз поне си превеждам съкращението HVS като Home Video System, т.е. с идеята за домашна HTPC система) това едва ли е изненадващо. Разполагате с цели 4 USB 3.0, което предполагам е оправданието за използването на A75 чипсета, 2 USB 2.0 (и още 6 под формата на 3 конектора на дъното), HDMI, D-SUB, мрежов и два PS/2 портове, както и с 3 аудио конектора. Във връзка с последното – използвания аудио кодек е 5.1 канален VIA VT1705 със поддръжка на THX TruStudio. Честно казано малко бях изненадан от използването на PS/2 за клавиатура и мишка на фона на повечето съвременни платки, които понякога не предлагат дори и един, но изненадите продължиха – на платкта освен всичко друго има изводи за RS232 и паралелен порт! Честно казано конфигурацията на портовете ме вкара в объркване какви точно са били целите на Asrock. Може би освен за домашни видеосистеми палатката е прицелена и за различни kiosk системи. Или с идеята за ъпгрейд на ултрабюжетни потребители с древни системи, на които дори А4 би им се сторил като самолет спрямо Трабант.
За разлика от Gigabyte, Asrock вече на практика не предлага нови модели, които да не използват UEFI BIOS. Логично и A75-HVS е конфигурирана с такъв, което улеснява настройките. Изненадващо за такава евтина платка, имате пълен набор с овърклокърски възможности – включително промяна на честотата на системната шина, напрежения на процесора, вградения контролер и видеоядрото, паметта, чипсета, честотата на паметта и цял куп настройки за таймингите. Още по-хубавото е, че платката без проблеми покорява максималната възможна честота на системнта шина – 136 МХц, макар че тогава реалната честота е 137,3 МХц. Aко не беше наложеното ограничение, предполагам щяха да са възможни и по-големи честоти. Естествено в този случай както и при други FM1 платки се налага да използвате IDE режима за твърдите дискове и губите D-SUB конкетора. И все пак до 37% реален овърклок мисля, че са повече от добра компенсация.
Още по-хубавото в случая е, че A6-3500 покори съответните честоти (2,89 ГХц базова честота с 3,3 ГХц Турбо и 609 МХц за видеоядрото) без нуждата да се пипа каквото и да е напрежение. С A4-3400 нещата стояха малко по-сложно като се наложи да намаля множителя на процесора до 24х и да увелича захранващото напрежение на ядрата до 1,45 В, за да постигна стабилност. Така постигнатите честоти бяха 3,3 ГХц за ядрата и 822 МХц за видеоядрото. Паметта и в двата случая работеше като DDR3-1830. Като цяло при овърклокването платката се представи доста прилично, като макар и да имаше някои особености в работата на WatchDog таймера за рестаритране при прекален овърклок, като цяло не ми се наложи да използвам Clear CMOS джъмпера.
При все старанностите на платката, честно казано Asrock A75M-HVS ми хареса повече от Gigabyte A75M-UD2H, макар че последната има възможност за постигане на по-голям овърклок. Заедно с това цената на предложението на Asrock е изключително приятна – едва 127 лв с ДДС, което я поставя сред най-евтините дънни платки за цокъл FM1 на българския пазар, дори по-евтина от доста A55-базирани модели на другите компании.