След анонса на първите процесори базирани на ядрото Llano през Юни, компанията AMD постепенно попълни редиците им с нови и нови модели. След първоначалните 4-ядрени модели се появиха постепенно варианти с 3 и 2 ядра, както и с различни версии на видеоядрото. Това, което очевидно липсва в гамата, са модели с отключен множител, тъй като овърклокването на Llano не е от най-лесните – трябва да използвате системната шина и съответно да сте подбрали добра дънна платка, като при всички случаи губите ценни възможности от сорта на AHCI, USB3.0 и аналогивия изход за монитор. Е, в края на миналата година този „проблем“ беше разрешен с появата на A8-3870K и A6-3670K.
Новите процесори
Двата нови процесора не се различават особено от предшествениците им – A8-3850 и А6-3650. Графичните възможности са запазеени на старото ниво, като единствената разлика е в 100 МХц по-високата честота на процесорните ядра. Съответно А8-моделът работи на 3 ГХц, а А6- на 2,7 ГХц. Разбира се най-интересното е отключения множител, както на ядрата, така и на графичната част. Особено важно е второто, тъй като вече се разбра че Llano далеч не са най-овърклокърските процесори откъм честота на процесора, но за сметка на това имат много неразкрит потенциал за графичните приложения.
Озадачаващ обаче остава факта защо, по дяволите, от компанията са решили да обозначат тези модели с добавката “K”. Очевидно целата е да се предизвикат асоциации с “K” моделите на Intel, които също са с отключени множители и предназначени за овърклокърите. В същото време обаче компанията от години развива собствената си марка в тази насока – „Black Edition“, като представи първите отключени процесори за овърклокъри години преди това да го направи конкурентът им. И смея да твърдя, че BE e много по-разпознавамо означение от K, съответно цялата тази история изглежа като поредната изключителна издънка на маркетинговият отдел на AMD.
Овърклокване
Както вече казах Llano не са шампиони по овърклокване и това за съжалене се потвърждава и от тестовия семпъл A8-3870K. За изминалите месеци изглежда, че овърклокърските възможности не са мръднали и на йота, като максималната честота на процесорните ядра, която успях да покоря, беше 3,7 ГХц. За това процесорът искаше 1,525 В напрежение, което водеше до сериозно нагряване дори с използвания в теста охладител Noctua NH-U12P SE2, който в никой случай не е слаб модел. Изглежда причината за това е в несиметричния чип, като процесорните ядра се намират в единия край на кристала, и съответно не успяват максимално да се възползват от наличните топлопроводи. В края на краищата сметнах, че е безмислено да тествам в този режим, поради увеличената консумация, и се ограничих до 3,5 ГХц с напрежение 1,425 В. За сметка на това графичното ядро се овърклокна с цели 50% до 900 МХц, като подозирам че ограничението е в използваната дънна платка, която отказваше да зададе по-високи честоти въпреки опитите ми. За целта беше достатъчно само 1,2125В напрежение.
Тук обаче има една малка уловки – дънната платка не позволяваше задаване на множители на паметта над DDR3-1866. Предвид сериозния овърклок на графичното ядро, имах сериозни подозрения, че тази честота на паметта може и да не е достатъчна. За това, а и за сравнение каква е разликата спрямо овърклокването по шина, реших да тествам процесора и овърклокнат по традиционния метод. За целта зададох 135 МХц шина при множител 26х, което дава 3,51 МХц, почти перфектно съвпадени с овърклокването само с множител. За графичния адаптер след малко игра установих, че в този режим дънната платка не ще да подаде по-висока честота от 884 МХц за графичното ядро, което при все това отново е доста близо до постигнатото само по множител. В този случай честотата на паметта отговаряше на DDR3-2160.