Резултати
Като начало, традиционно започваме с 3DMark Vantage и неговите синтетични подтестове.
Въпреки че теоретичната максимална текстурираща производителност между двата графични адаптера се различава само с около 30%, то според Vantage разликата е почти двойна. Тук обаче има и малка уловка – този тест всъщност проверява производителността на семплиране, а не на филтриране, при което превъзходството на Radeon 6550D всъщност е около 2,5 пъти. Ефективността на модела на Intel в този смисъл изглежда доста висока. Производителността в теста Color Fillrate пък зависи както от броя и скоростта на РОП блоковете, така и в дори по-голяма степен от достъпната пропускателна способност. Изглежда че сложната кешираща схема на Intel предоставя много по-сериозна пропускателна способност в сравнение с използваната в Llano, ако се отчете, че РОП производителността е на сходно ниво.
За сметка на това в шейдерните тестове Paralax Occlusion Mapping и Perlin Noise превъзходството на Radeon 6550D е огромно, от порядъка на 3-4 пъти. Явно макар че теоретичните изчислителни възможности на Gen.7 графичното ядро да са само с около 40% по-малки, то ефективността на използването им е драстично по-ниска в сравнение с тази на AMD. Причината в случая на POM вероятно е в сложния шейдер с много разклонения, които вероятно не позволяват ефективното използване на втория конвейер във всеки АЛУ блок. Това обаче не се отнася за геометричната подсистема на чипа, като според GPU Cloth и GPU Particles тестовете тя е горе долу на нивото на тази в Radeon 6550D, като си разменят по една победа в двата теста с разлика доста по-малка от тази в предишните.
Накрая обобщените резултати от теста показват че графичната част на Llano е с около 15% по-бърза от тази на Ivy Bridge, докато в процесорната превъзходството на Intel е драстично. Крайния резултат е почти наравно. За съжаление за пореден път този резултат изобщо не отразява реалното положение в игрите.
По-новият 3DMark 11 показва доста по-реалистична картинка. Разликата в Entry теста е около 30% в графичната част, като в обобщения резултат е доста по-малка, поради големият дял на подтеста Physics, който не е показан на диаграмите, но в него разликата между двата чипа е отново двойна в полза на Intel. Всъщност влиянието се вижда и в подтеста Combined, в който двата чипа са изравнени, като явно графичния недостиг на Gen.7 се компенсира от драстично по-мощните процесорни ядра. В Performance режима разликата се разширява. Всъщност този режим е може би най-близо до реалното положение, демонстрирано в игровите тестове.
В Unigine Heaven ни очаква една изненада. Отново се потвърждава мнението ми от 3DMark Vantage, че геометричната част на Gen.7 графиката на Intel съвсем не е слаба, даже напротив. Изглежда че теселационния блок е дори по-мощен от използвания в Llano, при все по-големия опит на AMD в това отношение. Разбира се Llano се базира на вече доста остарял дизайн, на възраст близо 3 години.