Резултати
Да започнем с AIDA64, която ни дава възможност да оценим някои от възможностите на процесорите на базово ниво:
Както се вижда от кръговата шина наистина има сериозна полза, както и от усъвършенстванията в конролера на паметта. Макар че и Bulldozer сериозно подобри представянето спрямо по-старото поколение чипове, Ivy Bridge е далеч напред откъм производителност на паметта. Разбира се тук става дума за еднонишкова ситуация, където най-силно се проявява ползата от новата кръгова шина, която позволява на едно ядро да използва цялата пропускателна способност на паметта. В многонишковите сценарии разликата е доста по-малка, тъй като Bulldozer архитектурата успява да навакса част от изоставането чрез повече на брой заявки. При L2 и L3 кеш паметите пък Bulldozer е ограничен от двупосочната си 128-битова шина за връзка, което ограничава ефективната пропускателна способност, както и от writethru архитектурата за поддръжка на кохерентност, на която се дължат изключително ниските резултати при тестовете за запис. Единствено при L1 кешовете производителността на AMD е близка до тази на Intel и то само при четене. Това се дължи на голямата честотата на паметта и на сходната латеност на достъпите. Точно латенността е другата силна страна на архитектурата на Intel, като лесно се вижда защо компанията е преминала към използването на L3 кеш паметта като основна – производителността й е толкова висока, че като пропускателна способност и латентност се представя едва ли не нивото на L2 кеша в Bulldozer. Заедно с това обаче не бива да забравяме, че AMD използва ексклузивна/частично екслузивна организация на кешовете, което води до доста по-голям ефективен обем, за сметка на по-ниската производителност.
Големия кеш обаче не помага на Bulldozer в синтетичните тестове на AIDA64, като единствено в Hash теста той успява да измъкне победа от конкурента си и то минимална. Хеширането е преди всичко целочислена операция, а в това отношение Bulldozer е екипиран достатъчно адекватно, за да се противопостави на чипа на Intel. Във всички останали тестове обаче, процесорът на Интел побеждава отрочето на AMD – Queens теста показва, че Ivy Bridge има значително по-ефективен блок за предсказване на разклонения и като цяло се справя по-добре с обработката на силно разклонен код, Photoworxx и Zlib в голяма степен зависят от производителносттта на паметта, която видяхме че е предимство на Intel, и дори AES алгоритъма се представя значително по-добре при Intel, въпреки че и двата процесора поддържат AES набора от инструкции. В тестовете на копроцесорния блок Bulldozer показва някакви признаци на конкурентноспособност единствено във VP8 теста, който симулира видео декодиране, в останалите чисто аритметични тестове обаче разликата е неочаквано голяма в полза на Ivy Bridge. Изглежда оптимизациите на тестове имат доста сериозна полза от AVX и сравнително малка от XOP/FMA, което изглежда единственото смислено оправдание за голямата разлика, тъй като във този случай Ivy Bridge може да се справи с 8 операции такт срещу само 4 за Bulldozer. Интересен е момента с драстичното изоставане на Llano като разликата е средно 2,5 пъти, в AES теста – почти 16 пъти. Като цяло изглежда че АМД много трудно би могла да се противопостави на предложението на Intel със старата си архитектура, чието изоставане е огромно.