Заключение
И така NVidia успя да запази първенството си при едночиповите графични адаптери и демонстрира че във Fermi има доста скрит потенциал. Благодарение на по-ранната поява на графичните и адаптери от висок клас успя да засенчи новите върхови модели на AMD. GF114 също отлично се вписва в пейзажа, като дори е конкуренция на Cayman, а не на Barts. Колкото до моделите на AMD, в превюто си по въпроса споменах, че съм леко разочарован от Radeon 6900. Внимателното разглеждане на резултатите леко промени мнението ми. Не че ATI/AMD не са имали значително по-добри чипове, просто изглежда нелогично да очакваме чудеса от чипа на този етап. Както изглежда ефективността на Cayman дори в момента е минимално по-висока от тази на Cypress в края на жизнения му цикъл (16% по-голяма площ, около 20% прираст на производителността). Всичко вероятно щеше да е наред, ако 6900 се беше появила преди 6800. За съжаление на фона на изключителната ефективност (като получена производителност от спрямо размера на чипа както и като консумация) на Barts бледнеят всички останали модели. Единствено остава да се надяваме, че по-късно през годината AMD ще ни дадат чип на базата на VLIW4 архитектурата, който да има подобна ефективност.
В същото време най-накрая имаме това, което ни липсваше през изминалата година – силна конкуренция между двете фирми като представените графични адаптери почти нямат слаби страни и ценово са позиционирани силно конкурентно. По същество днес може да се сдобиете с производителността на топмоделите от предишното поколение на половината от цената им от преди 6 месеца. Така че макар и този път прираста на производителността от новото поколение да е относително нисък (примерно 20% спрямо предходното), потребителската „стойност“ на повечето представители е значително по-висока. Или имаме в пълна степен пример за ползата за крайния потребител от конкуренцията на производителите.
Инж. Димитър Чизмаров