Разбиваме хардуерни митове.

Графичните адаптери

Физическата реализация на променената архитектура е в продълговат чип с размери около 365 кв.мм. със 1,95 млн. транзистора. Както виждате от гледна точка на размерите и респективно на добивите новия модел е по-добре от GF100, което означава, че производствената му цена ще е доста по-ниска и компанията може да си позволи да го предложи на достатъчно ниски цени. В същото време чипът е по-голям, но с по-малко транзистори спрямо Cypress на ATI, срещу който предстои да се бори. Ве пак двете компании броят транзисторите по различни начини, но разликата във физическия размер остава.

На първо време NVidia представя два модела GeForce GTX460 – един със 1 ГБ памет и един със 768 МБ. Моделите с еднакво име и различни обеми са нещо често срещано, но не и в този вариант – 1 ГБ не е точно кратно на 768 МБ, което означава че компанията е блокирала един от контролерите на паметта (и прилежащата му РОП инфраструктура), за да получи по-слабия модел. Е, това вече е нещо неочаквано, тъй като по същество това са два различни графични адаптера, които предлагат различна производителност за крайния потребител, но са маскирани под едно и също име. Да разликата не е голяма, около 10%, но преди сме виждали различно именувани графични адаптери и за по-малка разликата (GTX280 и 275 например). Заедно с това и двата модела с по един блокиран ПМ, тоест използват само 336 АЛУ и 56 текстуриращи модула от наличините. Причината за това според Nvidia е да се докарат достатъчно графични адаптери до пазара, за да се задоволи предполагаемо високото им търсене. За съжаление това е индиректно означава че добивите на пълната спецификация не са цветущи.

В същото време новите графични адаптери функционират на сравнително високи за архитектурата Fermi честоти – 1350 МХц за АЛУ-тата и 675 МХц за останалaта част от чипа и 900 МХц (3600 МТ/с) за GDDR5 паметта. И не само това – официалната презенция от компанията практически гарантира масов овърклок до поне 1600/800 МХц. Заедно с това консумацията им остава в много по-поносими граници от другите Fermi-базирани модели, като GeForce GTX 460 768 MB е официално с TDP 150 Вт, a GeForce GTX 460 1024 MB стойността е 160 Вт. Остава въпроса защо тогава поне единия от моделите не получи още по-висока честота и друго наименование, но почти сигурно причината за това е да не се подбиват и без това трудните продажби на GTX465 и донякъде GTX470. Вероятно след разчистване на инвентара от тези чипове ще видим замяната му с някаква по-високочестота версия на GF104 и/или с активирани всички модули на чипа. Пък и в края на краищата Nvidia е компанията, която в един момент имаше 9 версии на графични адаптери, включително базирани на различни чипове и на различни версии на чиповете (различен брой блокирани модули) всички с име GeForce 8800.

Препоръчителните цени на новите модели са $199 за 768 мегабайтовата версия и $229 за варианта с 1 ГБ памет. Появата им стана и причина да повлекат след себе си и цената на GTX465, който бързо се смъкна от неадекватните $279 до по-поносимите $249, което горе-долу отговаря на производителността му. Междувременно малко преди излизането на новите адаптери, ATI официално намали цената на Radeon HD 5830 от също твърде високите $249 до $199.

Palit GeForce GTX480 Sonic Platinum Edition

Графичният адаптер, който ми беше предоставен за тестовете, е един от фабрично овърклокнатите модели на базата на GF104 и е прякото потвърждение на думите на NVidia за овърклокърския потенциал на новия графичен чип, като работи на 1600/800 МХц или точно на долната граница на “гарантирания” овърклок, а паметта работи на 1000 МХц (4000 МТ/с). Очаквано, това е модел с 1 GB памет и към момента е адаптерът с най-голям фабричен овърклок от серията GeForce GTX460. Платката е съобствена разработка на Palit, като появата ѝ в самото начало на жизнения цикъл педполага, че графичния чип се е задържал достатъчно за да могат партньорите да разработят собствени версии. Интересното е че платката  е изключително компактна и е дори по-къса от тази на Radeon HD 5770, както може да видите на снимката. Окомплектовката която получавате е спартанска – кратко ръководство за инсталация, диск с драйвери и един-единствен Molex-PEG6-pin адаптер за захранване.

Охлаждането също е нереферентно, макар че доста прилича на стандартното предложение на Nvidia, като използва два топлопровода и централно разположен вентилатор, което макар да не изкарва целия топъл въздух извън корпуса, определено има предимства за нивото на шума и изобщо за цялостното охлаждане на графичния адаптер. Конкретната реализация обаче си има и недостатъци – пластмасовия кожух е твърде дълъг и ако използвате някоя от кутиите с щипки за захващане на разширителните карти ще трябва да използвате само една за закрепването на адаптера, тъй като другата опира в кожуха. Заедно с това нивото на шум не е сред най-добрите, като макар звука да няма нищо общо с воя на GeForce GTX470, не може да се каже, че графичния адаптер е безшумен, но поне не дразни твърде много. В същото време върши отлично работата си за охлаждането на чипа, като температурите в максимума си са над 20 градуса под тези на преждетествания от мен Fermi модел. Все пак тези недостатъци може би се характерни само за този конкретен модел, а не и за референтните изпълнения, но няма как да съм сигурен в това, докато не се сдобия с някое от тях.

Подобно на моделите нa ATI от този клас, и предложението на Palit разполага с 4 контектора, като това са 2 DVI, HDMI и D-SUB конектори, но за разлика от конкурентните предложения едновременно могат да бъдат задействани само 2 от тях. GTX 460 поддръжа технологията 3DVision Surround, но за целта се нуждаете от два графични адаптер, работещи в SLI режим.