Температура, овърклок и шум
На първо място искам да отбележа, че при стандартни напрежения Sonic Platinum може да се каже, че вече е почти източена откъм овърклок потенциал, като максималното постигнато за краткото време на тестване беше 835/1670 МХц за ядрото/шейдерите и 1050 МХц (4200МТ/с) за паметта, за това и предпочетох да не давам още едни резултати. Експериментите с допълнително напрежение може и да ви отведат по-далеч, но бързия опит за покоряване на 900/1800 МХц с увеличено до 1,012V напрежение беше неуспешен и ме отказа от повече експерименти. Предполагам че ще може да се спечелят още 30-40 МХц базова честота, което като цяло не е от решаващо значение, на фона на масивния фабричен овърклок.
Температурните показатели на свой ред са впечатляващи, като в Metro 2033 видеокартата едва достигаше 66оC дори овърклокнатата при околна температура от около 27 оC, което е с драстичните 26оC под постигнатотот от GTX470 при значително по-ниска стайна температура, макар и в по-лошо проветрив корпус. И двата модела на ATI са с по-високи температури, като дори IceQ охлаждането на сравнително слабо консумиращата 5770 я държи над 70 оC. Radeon HD 5830 пък преминава над 80 оC. В OCCT нещата малко се сближиха, като GeForce GTX 460 все пак вдигна над 70 оC, а Sonic Platinum достигна дори до 75 оC, което малко намали разликата с моделите на ATI, но пък 5830 наближи 90 градуса.
Тук идва обаче момента с нивото на шума. Palit GeForce GTX460 за съжаление далеч не е безшумна видеокарта. Да, шума няма нищо общо с воя на турбината на GeForce GTX470, но пък беше съвсем ясно различим на фона на останалите вентилатори в кутията, но не може да се каже че беше дразнещ. В общи линии мисля че Palit GeForce GTX460 Sonic Platinum може да мине за най-шумния от тестваните ускорители, като макар и с малко, но все пак е по лични впечатления IceQ 5 охлаждането на HIS Radeon HD 5770. Доста изнендаващо за мен, най-тихият адаптер от използваните беше Radeon HD 5830, която разполага със същото охлаждане (и печатна платка) като Radeon HD 5870, за който не мога да кажа, че е безшумен модел. За сметка на това 5830 през практически всички игрови тестове освен Metro 2033 беше напълно безшумен, като само в споменатата игра се усети леко повишаване на скоростта на турбината, което е почти незабележимо на фона на останалите шумове от кутията. Причината за това е, че дори в този случай скоростта на турбината беше едва 32%, което оправдава и високите температурни резултати на графичния адаптер. Усилването до 45%, което почти изравни адаптера по шум с GeForce GTX 460 свали температурите със стабилните 10 оC.
Заключение
Този път ще разделя заключението на две, тъй като имам да кажа различни неща за стандартния и фабрично клокнатия модел. Появата на GeForce GTX460 ознаменува най-накрая навлизането на архитектурата Fermi и в по-ниски класове, което безспорно е добре за потребителите. Самият графичен адаптер несъмнено е конкуренто способен на Radeon HD 5830, дори спокойно мога да кажа и по-бърз. Въпреки това някак си не мога да се ентусиазирам достатъчно около него. Да, това е добра видеокарта, добре позиционирана , но си мисля че част от възторга по ревю сайтовете се дължи не толкова на качествата на самия графичен адаптер, а на липсата на конкуренция последните няколко месеца и на много недостатъци на предишните Fermi модели. В този смисъл самият намек за конкурентоспособност кара някои от ревюърите да превъзнасят една добра, но далеч не наистина впечатляваща видеокарта.
Изобщо ситуацията през последните месеци някак си много силно набива впечатлението, че сякаш Nvidia всячески се стреми да позиционира графичните си адаптери в дупките в моделния ред на ATI, сякаш за да може да избегне пряката конкурецния с моделите на „червената” компания. А последната пък сякаш нарочно оставя такива дупки, за да не ѝ се налага да води ценова война, от която и двете фирми ще загубят.
Да не забравяме и проблема с идентичните наименования на две по същество различни видеокарти. Нямам под ръка модела със 768 МБ памет, но според спецификациите и видяното по другите сайтове мога да екстраполирам, че при него ще липсва превъзходството на модела с 1GB над Radeon HD 5830. За това пък препоръчителните им цени са идентични, а в полза на модела на Nvidia са доста по-скромните размери.
Колкото до конректния екземпляр Palit GeForce GTX460 Sonic Platinum – въпреки сравнително постната окомплектовка и някои леки недомислици в дизайна и настройката на охлаждането, в този модел присъства именно това което ми липсва в стандартната GTX460 – въодушевлението. От много много време не съм виждал фирма да си позволява да предлага фабрично клокнат модел с толкова завишени честоти. Фактически ако не сте маниак овърклокър, няма причина да не изберете този модел, тъй като той и без това вече е почти източен до край откъм честота. Крайният резулат е солидните 16% преимущество над стандартния модел, а съвсем скоро сме виждали дори различно именувани модели с по-малка разлика в производителността. Да, плащате допълнително за него, но има за какво. Е, ако пък сте овърклокъри, то може би това не е най-добрия вариант за вас именно заради ценовата премия, тъй като предполагаемо всички GTX460 модели би трябвало да могат да достигат подобни честоти, макар че винаги ви остава опцията да се опитате да го източите още с помощта на допълнително напрежение.
Инж. Димитър Чизмаров
Авторът изказва благодарности на следните фирми:
- “Most Computers” за предоставянето на тествания модел Palit GeForce GTX 460 Sonic Platinum Edition
- „Digi Electronics” за предоставянето на тествания модел HIS Radeon HD 5770 IceQ Turbo
- AMD Corporation за използваните в теста процесор и дънна платка.