Тестваният модел
За тестовете разполагах с графичния адаптер Gigabyte GV-N670OC-2GD. Този модел, както подсказва и името му, е фабрично овърклокната версия, като честотата на чипа е завишена до 980/1059 МХц, един доста приличен овърклок над стандартния. Това обаче не е всичко, като реално през повечето време графичният адаптер работеше на 1162-1175 МХц, което показва колко голям потенциал има неразкрит в новия графичен чип. Причината да се постигат толкова сериозни резултати се дължи от една страна на факта че използваната платка се базира на официалната платка за GeForce GTX680, като освен това е подсилена с една допълнителна фаза за захранване на графичния процесор. От друга страна това е отличното охлаждане на Gigabyte, Windforce 3x, което използва 3 вентилатора, 3 броя 8-милиметрови топлопровода и два огромни масива с ребра и поддържа температурите на графичния адаптер достатъчно ниски дори в затворена кутия през лятото. Предвид огромното превъзходство по тактова честота над стандартния модел, смятам че GV-N670OC-2GD може да ни бъде достатъчно добра отправна точка, за да получим идея на какво е способен топмодела GeForce GTX680, като разликата в турбо честотите (поне от гледна точка на заявената за GTX680 и реално постижимата в GTX670OC модела) е около 10%, много близко до 12,5% разлика в изчислителните ресурси на двата варианта. От своя страна по-високата честота означава и малко по-голяма РОП пропускателна способност, така че смятам че сравнението ще е достатъчно точно. Честотите на паметта на адаптера на Gigabyte остават както стандартните – 1502МХц.
За да получа все пак някаква идея и за стандартната GTX670 карта, реших да се опитам да симулирам официалните честоти. Което ни води към един особен аспект на новите графични адаптери – за овърклокване и даунклокване вече нямате пряк контрол над честотите, нито може да изключите Boost функционалността по какъвто и да е начин. Което означава че реално, това което управлявате са именно Boost честотите и няма твърдо детерминиран начин да фиксирате адаптера на желаната от вас честота. За целта трябва да си играете с 3 фактора. Първият е отстъп от базовата честота в положителна или отрицателна посока, който указва с колко да се повиши/намали максималният турбо-диапазон, но по никакъв начин не ви гарантира че адаптера ще работи на дадената честота. Вторият аспект е лимитът за максималната консумация, който може да се регулира в процентно отношение в положителна и отрицателна посока и указва влияние на това колко дълго може чипът да прекарва на максимална честота. Третият е напрежението, на което да работи чипа, като това от една страна указва влияние на стабилността на дадените честоти, но от друга отнема от TDP потенциала на картата. Тук идва и още един много неприятен момент, а той е че стандартните BIOS-и на графичните адаптери не позволяват повишаване на напрежението над максималното за турбо режима, рязко ограничавайки честотния потенциал.
И така след като разучих как стоят нещата, за да симулирам стандартната GTX670, зададох отстъп от -65 МХц, което докара базовата честота до 915 МХц, оставих напрежението на стандартните стойности и намалих TDP ограничението до 58%. Защо толкова малко? Изглежда подсилената система на платката е способна да издържи много повече от това, което изобщо може да се подаде със стандартните софтуерни ресурси и затова се наложи да го сложа толкова ниско. Дори и в този случай обаче процесорът прекарваше доста време на честота от 1041 МХц, с редки спадове до 980 МХц. За съжаление допълнителното нагласяне на TDP с дори 2-3 % водеше до твърде много прекарано време дори под 980 МХц. А и съдейки по държанието на адаптера, стандартните модели вероятно също ще прекарват доста време над 1000 МХц, така че резултати ми се струва достатъчно адекватен, макар и може би леко завишен с няколко процента спрямо реалната ситуация.
Заедно с това проверих и още колко нагоре може да отиде GV-N670OC-2GD. И въпреки доста специфичния начин на настройка и поначало високите честоти, се оказа че адаптера има какво да предложи. Установявайки базовата честота на 1105 МХц (+125 МХц отстъп) и задавайки напрежението на максималното ниво от 1,15 В и без да пипам TDP настройките картата беше способна да работи на 1325 МХц (~14% прираст) през по-голямата част от времето след леко усилване на стандартните настройки на вентилаторите. Паметта също ме изненада приятно, като постигнах 20% овърклок до 1825 МХц/7300 МТ/с давайки малко над 230 ГБ/с пропускателна способност. Както се вижда от проведените тестове за скалиране графичния адаптер реагира доста добре както на овърклокване на паметта, така и на овърклокването на чипа. Най-голяма е ползата обаче от овърклокването на двете заедно. За съжаление това ми говори, че в стандартно положение чипът е малко или повече ограничен от 256-битовата си шина към паметта. Все пак не изглежда това да е твърде силно изявен проблем, но все пак го има. Както виждате при използване на 4хMSAA прираста може да достигне до почти 13%, което е много сериозна разлика.