Внезапната “смърт” на някое устройство точно когато ти трябва е доста неприятно изживяване. За съжаление наскоро ми се случи именно това – старият ми нетбук HP Mini-note 2133 „умря”, както си работеше. Просто затваряш екрана и си до там. Друг е въпроса, че събитието не беше съвсем непредизвестено, но не му обърнах достатъчно внимание. Така или иначе бях поставен пред въпроса за спешна покупка на нов преносим компютър. След опита ми с Mini-то, бях наясно че не искам повече типичен нетбук – въпреки че дисплеят с резолюция 1024х600 е много по-добре от оригиналната EEEPC концепция с 800х480 пиксела, тя все пак не е достатъчна. C7 дори на 1,6 ГХц е адски анемичен процесор, като опита ми с Atom показва, че и той не е кой знае колко по-добър. В същото време наличието на хубав настолен компютър ме спира от покупката на лаптоп с размер на екрана над 14 инча и с мощен процесор, а и в повечето време той се използва основно за четене и филми. Така че последва бързо разглеждане на наличното по големите вериги, което просто ме убеди, че модела на който, вече бях хвърлил око, май е оптималния за изискванията ми.
Запознанство с Acer Ferrari One 200
Именно творението на Acer ми хвана окото и стана заместител на дефектиралото Mini. Acer предвидливо рекламират FO200 като нетбук, като на този фон той наистина може да изпъкне и да се опита да оправдае асоциацията с прословутите спортни автомобили. Най-важната отличителна особеност е използването на мобилната платформа на AMD вместо залелия този клас Intel Atom. Това не е първият нетбук базиран на платформата Congo, но пък е първият, използващ двуядрен процесор. По-интересното е, че на сайта на AMD няма да намерите никъде споменат Athlon Neo X2 L310, който изглежда е специално издание за Acer. Той се базира на 65-нанометровата мобилна версия на ядрото K8, но е с много ниска тактова честота (1,2 ГХц) и с силно намалено напрежение (едва 0,875 В), благодарение на което се вписва в топлинен пакет от 13W. Процесорът разполага с пълния обем на кеша на ядрото (2х512 КБ) и използва 800 МХц (1600 МТ/с) шина за връзка с чипсета. Въпреки разликата в тактовата честота много по-напредничавата архитектура дава на всяко от ядрата на Athlon Neo по-висока производителност от Atom дори на 1,6 ГХц. Това обаче се заплаща с малко над 5 пъти по-голяма консумация. Фактор тук е и разликата в технологията за производство.
Другата част от платформата на AMD e мобилния чипсет M780G. Едва ли има какво да ви обяснявам, като възможностите му са много познати от десктоп пазара. Графичното ядро е Mobility Radeon HD 3200, с 16 шейдера (40 АЛУ) и 4 текстуриращи модула, като съобразно приложението при преносимите компютри, честотата е намалена до 380 МХц спрямо 500-те на настолния модел. Запазена е обаче възможността за използване на SidePort памет, която има особена функция за преносимите компютри, тъй като освен баналното увеличение на производителността, дава възможност на графичния адаптер да съхранява кадровия буфер в нея и да опреснява екрана без да комуникира с процесора, позволявайки му да навлезе в по-дълбоки енергоспестяващи нива и да намали консумацията от батерията. FO200 е снабден с цели 128 MB DDR3 SidePort памет, която работи на сравнително ниската честота от 400 МХц (800 МТ/с).
Radeon HD 3200 освен чистата си производителност има и друго много сериозно предимство пред използваните чипсети в Intel-базираните нетбук компютри – той разполага с пълната функционалност на UVD декодера, с хардуерна поддръжка VC-1, H.264 и MPEG2/4 декодиране. Това ви дава възможност без проблеми да гледате видео във висока резолюция дори в 1080P режим, което не е възможно за повечето Intel базирани модели. Южният мост пък е сравнително актуалния SB700, който има прилична USB 2.0 производителност и вградена SATA/300 поддръжка, но вече започва да остарява. За да завърша описанието на платформата – Acer е общо взето 2-рата компания и FO200 е втория преносим компютър, който използва технологията XGP, предлагаща конектор за включване на външна видеокарта по PCI Express x8 интерфейс. Макар че това е авангардна екстра, честно казано не ми е много ясно защо е налична при този модел – процесорът, при все че е много по-мощен от Atom, е много далеч от изискванията на съвременните игри, а дори и да успеете да подкарате играта с достатъчно добра производителност, то това обезателно трябва да стане на външен монитор, тъй като връщането на сигнала към дисплея на лаптопа явно е твърде сложна задача.
Използването на платформата на AMD е позволила на Acer да избегнат повечето изкуствени ограничения поставени от Intel и Microsoft за ултрапортативните компютри. Благодарение на това дисплеят е с диагонал от 11,6-инча и резолюция 1366х768 (16:9), която е изключително популярна в наши дни и ви позволява да използвате цялата площ на екрана за HD филми с формат 720p. Твърдият диск е с обем 250 GB и скорост на въртене 5400 оборота в минута, производство на Toshiba, а наличната памет е 3 GB от тип DDR2-800 с възможност за ъпгрейд до 4 GB. За сравнение сред повечето нетбук модели показателите са обикновено 10-инча и 1024х600/576 пиксела дисплей, 160 GB диск или 4-32 GB сравнително бавно SSD и 1 GB памет. И не на последно място с FO200 получавате пълноценен 64-битов Windows 7 Home Premium. Батерията, който се предлага със Ferrari One, e 6-клетъчна, с капацитет 48 Втч, като има версия и с увеличен обем до 56 Втч.
След всичко казано обаче е ред и на малко лоши новини. Преди всичко слабото място на предложението на Acer е дисплея. Не че е по-лош от този на останалите ултрапортативни компютри, но не и по-хубав. Има доста висока яркост, макар и по-ниска от тази на HP Mini-note 2133, който общо взето разполага с най-яркия дисплей който съм виждал в този клас, но яркостта на черното е доста висока и всъщност най-доброто което може да постигнете е доста тъмно сиво, но все пак сиво. За съжаление този недостатък се среща при почти всеки лаптопи. Другият момент е качеството на цветопредването – Ferrari One има доста очевидно 6-битова матрица. Положението не е много лошо, като алгоритмите успяват да се справят прилично с представянето на повече цветове. Ъглите на видимост обаче са доста лоши дори на фона на останалите представители на класа. Малко повече за това ще видите в секцията с тестовете.
Друг проблем е работата на енергоспестяващите технологии на процесора. Казано на кратко – не работят. Процесорът работи постоянно на стандартната си честота и напрежение, въпреки че би трябвало да има работоспособно Cool & Quiet технология, която да сваля честотата му до 800 МХц и напрежението до 0,8 В, когато липсва сериозно натоварване. А това със сигурност се отразява негативно на живота на батерията. За сметка на това графичното ядро успешно се намаля честотата си до 190 МХц, когато не прави нищо съществено. Паметта на процесора, поради ограниченията на K8 архитектурата, пък работи на скромните 240 МХц (DDR2-480) много далеч от рейтинга си, пък било то и при доста агресивните 3-4-4-12-1Т тайминги. Към това добавете и че вероятно поради разликата в обема на модулите се използва едноканален режим на достъп, макар че процесорът не би трябвало да има проблем с двуканалната работа дори в този случай. Всичко това обаче рязко ограничава наличната пропускателна способност както за процесора, така и за графичното ядро. Накрая от Acer са решили да запазят съвместимостта с по-старите дисплеи и използват DSUB конектор за свързване на външен монитор. Предвид отличните мултимедийни възможности на компютъра обаче смятам че един HDMI конектор би бил много по на място, но явно XGP порта е заел неговото място.