Консумация
Тук едва ли има какво толкова да се каже, предвид вече коментираната разлика в технологията на производство, която се равнява ефективно на почти 2 стъпки. i7-3770K е икономичен процесор, като под товар е дори по-икономичен от Llano, като единствено губи в ненатоварен режим. В този случай изглежда процесора на AMD се справя малко по-добре. Спрямо FX-8150 нещата стотя още по-добре, като за това влияе както вече известният “лаком” нрав на Bulldozer процесорите, така и факта че използва платформа основаваща се на двучипов чипсета, която логично консумира повече, както се вижда и от резултата в ненатоварен режим.
Заключение
Мисля че на е пределно ясно какво ще е заключението – i7-3770K е един наистина страхотен процесор, като резултат от гъвкава архитектура и огромното технологично предимство на Intel. Големия му недостатък е цената, която съвсем не е скромна, но от друга страна в листата на команията има дори по-скъпи процесори. Предимството над конкуренцията от страна на AMD е доста голямо, средно 30-35%, макар че варира доста спрямо приложенията, като освен цената, друг недостатък , за който може да се спори дали изобщо е сериозен на този етап, е в липсата на поддръжка на FMA/XOP инструкции. Разликата в цената на процесорите обаче е далеч отвъд средната разликата в производителността, като към момента е около 60%. Ако обаче използвате някои конретни приложения, тя обаче може да бъде оправдана, тъй като в няколко случая (Autopano, Civilization, TES V: Skyrim, F1 2011) разликата в производителността надвиши тези 60%, като също известна тежест придава и много по-ниската консумацията. Междувременно, докато това ревю се проточи отвъд всякакви разумни граници, AMD представиха нови процесори, базирани на подобрено Bulldozer ядро, но за това може би ще стане дума по-нататък.
След всичко казано смятам че съвсем резонно i7-3770K получава нашата награда „Ултимативен хардуер”
.