В първата част на тази статия ви представих новите архитектури на двете компании, производителки на графични чипове. В тази част ще разгледам малко по-подробно графичните адаптери, които те представиха на базата на новите графични чипове, както и ще стигнем до най-интересната част, а именно производителността на новите модели.
Графичните адаптери Radeon HD 6000
Преди да достигнем до самите графични адаптери е добре може би да отбележим няколко неща. Първо, забравете за „ATI Radeon”, вече става дума само за „AMD Radeon”. Това е последната стъпка на компанията за приключване на сливането. И макар че някой може да изпитва сантиментални чувства към марката заради миналото, според компанията “Radeon” e поне толкова силна и разпознаваем, колкото и “ATI”. Заедно с това се опростява и маркетинга на цялостната продукция на компанията, защото съгласете се не за всеки ще е лесно възприемаемо наличието на графични адаптери ATI в процесорите и чипсетите на компанията AMD. Вторият момент е разместването на номерацията във фамилията, като последните 3 поколения свикнахме х8хх да обозначава върховите едночипови модели. Този път обаче на тази позиция се намира Barts, който е по-скоро наследник на средния клас 5700. В началото някои сметнаха това за объркващо и още повече подвеждащо за потребителите, като уж би заблудило притежателите на Radeon 5800 модели, че е новите модели са по-бързи, докато те всъщност не са. Това може и да е вярно донякъде но само ако става дума за 5870. След появата обаче на Cayman базираните модели обаче това едва ли е проблем, тъй като човек лесно може да види че над 6800 има още един клас графични адаптери. Нещо повече, аз лично смятам че предвид показаната производителност е и напълно оправдано, тъй като 6800 в никой случай не е толкова далеч от 6900, колкото бяха 3600/4600/5600/5700 при предишните поколения. В известен смисъл единствено 4700 може да претендира за подобно близко разположение. И накрая – нека не забравяме че през тази година се очаква компанията да залее пазара с интегрирани процесори от поколението Фюжън, чиито вградени графични адаптери също трябва да носят някакви моделни номера, а по всичко изглежда че ще има немалко варианти. Така че компанията има нужда да освободи допълнително място в моделния си ред. Brazos и Ontario вече заеха 6300 и 6200, а тепърва очакваме да се появят Llano базираните модели, които вероятно ще се позиционират като 6400/6500. Отвъд тях и преди Barts пък ще трябва да се вместят още два чипа от серията Northern Islands. Така че мисля че е достатъчно ясно защо е предприета тази маневра.
Двата модела от серията Radeon HD 6800 са съответно 6870, използващ пълната спецификация (1120 АЛУ, 56 текстуриращи модула 8 РОП блока – 32 пиксела на такт и 128 Z/stencil отчета), с тактови честоти са 900 МХц за ядрото, 1050 МХц (4200 МТ/с) за GDDR5 паметта, която е с обем 1 ГБ. Втория модел е 6850, при който са блокирани два SIMD клъстера (960 АЛУ, 48 текстуриращи модула) , а тактовите честоти са съответно 775 МХц и 1000 МХц (4000 МТ/с) и отново с 1 ГБ памет. Първоначално цените на двата модела бяха обявени като $179 и $239, но междувременно появата на NVidia GeForce GTX560Ti предизвика сваляне на цената на 6870 до $219, за да запази конкурентоспособността си. В българските условия това означава 360 лв с ДДС минимум за младшия модел и 470 лв. с ДДС за старшия. За щастие ценовата промяна бързо се усети и на нашия пазар, като вече 6870 може да бъде намерена дори за 420 лв с ДДС.
Двете референтни платки използва познатите „турбинни“ охладители, използващи аксиален вентилатор за нагнетяване на въздуха и продухване на радиатора. Двете обаче се различава съществено помежду си. 6870 използва различен от обичайния дизайн на платката, като разполага захранващата схема между кристала и изводите за монитор, което може да позволи по-голяма съвместимост със старите охладители. Пиковата консумация на картата е 151 Вт, точно колкото 5850 от предишното поколение. Радиаторът е сравнително голям, като използва 3 топлинни тръби (2х6 мм и централна с 8 мм диаметър). 6850 използва по-малък радиатор на базата на изпарителна камера, подобно на Radeon HD 5770. TDP на графичния адаптер е 127 Вт, което се пада по-близо до това на 5770, отколкото на 5850. И двете карти са много тихи, но 6870 все пак се чува при по-сериозно натоварване, докато 6850 заради по-ниските обороти на вентилатора и може да се брои за напълно безшумна за практически цели.
Другите два нови модела принадлежат на Cayman. Отличителната черта и на двете първоначални предложения беше наличието на по 2 GB GDDR5 памет. 6970 е върховият едночипов модел на AMD и използва пълната спецификация на Cayman. Честотите са 880 МХц и 1375 МХц (впечатляващите 5500 МТ/с) за GDDR5 паметта, при типична консумация от 190 Вт и максимална 250 Вт. В 6950 са деактивирани два от клъстерите и съответно разполага със 22 SIMD конвейера (1408 АЛУ и 88 текстуриращи модула) и 1250 МХц (5000 МТ/с) GDDR5 памет. Типичната мощност на видеокартата е едва 140 Вт, а максималната – 200 Вт. Това което не е ясно е дали тази максимална консумация е при стандартните настройки или в нея се включва възможността за увеличаване с 20% нагоре на прага на сработване на технологията PowerTune. На базата на 6950 по-късно се появи и модел с 1 GB памет с цел малка ценова редукция за по-успешно конкуриране на GeForce GTX 560Ti. Първоначално цените на графичните адаптери бяха определени за $369 и $299, като цената на 6950 беше намалена до $269-279 за модела с 2 GB памет и $259 за 1 ГБ. Текущите цени са започват от 690 лв. с ДДС за 6970, 550 лв. за 6950 2 ГБ и 480 лв. за 6950 1 ГБ.
И двата Radeon HD 6900 модела се базират на практика на една и съща платка и охлаждаща система с минимална разлика в някои подробности, най-съществената от които (освен спецификацията на графичните процесори) е използваните различни чипове при двата модела, като в 6970 се разчита на 6 MT/с, a в 6950 – на 5 МТ/с. Респективно може да се очаква и разлика при овърклок на двата графични адаптера. Захранващата схема е разположена в далечния край на платката спрямо изводите, но самия графичен чип е достатъчно отместен, за да даде добра съвместимостта с по-стари охладители. Самият радиатор е доста голям и използва изпарителна камера. Вентилаторът е идентичен с този на 6870, което за съжаление означава, че картата не е напълно тиха, но при всички случаи нивото на шума е много ниско.
Всички тествани модели на AMD са референтни платки, предоставени ми от компанията.