Резултатите
По традиция започвам със синтетичните резултати от 3DMark Vantage, за да се опитам да се опитаме да идентифицираме потенциални проблеми области за чипа.
За начало тестовете за скорост на текстуриране и скорост на запълване. При текстуриране на първо място излизат Cayman базираните графични адаптери от серията Radeon HD 6900. Едва ли това е учудващо на фона на 96-те текстуриращи блока. В същото време това са и най-отдалечените от теоретичните стойности модели, което може да се дължи както липса на ефективност, на недостиг на пропускателна способност или на недооптимизирани все още драйвери. Съотношението на силите между 6850 и 5830 пък сочи че спрямо Cypress няма особен прираст на ефективност. Сред моделите на базата на NVidia първи излиза GeForce GTX560Ti, което е логично предвид голямата му тактова честота, много близо остава GTX580, която има същия брой текстуриращи блокове. И накрая сравнението на GF114 и Barts при равни честоти сочи малко по-висока ефективност за модела на AMD, като при 14-те% теоретична разлика са смалени до 8% в реални условия. В теста за скорост на запълване нещата се обръщат както първото място се заема от GeForce GTX 580. Cayman обаче се оказва сравнително близко, при все че разполага с едва 2/3 от ROP-блоковете на GF110. В същото време очевидно тестът се влияе и много сериозно от пропускателната способност на паметта, иначе няма обяснение за много по-слабите резултати на Barts спрямо Cayman, при все че теоретичните запълващи способности са доста близки. Последен завършва 5830, което едва ли е учудващо на фона на едва малкия брой РОП-блокове с които разполага. Сравнението на Asus GeForce GTX560Ti DirectCu на фабрично повишените й честоти с Radeon HD 6870 показва, че ROP блоковете в двата чипа имат сходна ефективност.
Този път реших да групирам заедно Parallax Occlusion Mapping и Perlin Noise като тестове за пикселните шейдери заедно. В тях и особено в Perlin Noise, архитектурите на ATI/AMD са били винаги силни през последните години. В общи линии положението се запазва, като двата Cayman-а остават дори над GTX580 в POM теста, а 6870 успява да изпревари с малко дори и фабрично овърклокнатата GeForce GTX560Ti. В Perlin Noise по-голямата изчислителна мощ на чиповете на AMD се демонстрира в пълна степен, като дори 6850 и по-стария 5830 изпреварват новия флагман на NVidia. На пръв поглед разликата между Cayman и Barts в Perlin Noise изглежда много малка. Оказва се обае че това е един от случаите в които се задейства системата PowerTune за ограничаване на енергопотреблението на чипа. Увеличаването на лимита с +20% доведе до повишаване на резултата на 6970 до 193,2 кадъра в секунда, което всъщност е значително над теоретичната разлика между 6970 и 6870, т.е. вероятно това един от случаите, демонстриращи предимството на VLIW4 пред VLIW5 от гледна точка на използваемост на ресурсите.
Нещата се обръщат в геометричните тестове – GPU Cloth и GPU Particles, в които по-мощната геометрична система на NVidia взема сериозна преднина и дори Cayman не успява да се доближи достатъчно, като едва успява да се конкурира с GTX560Ti. На свой ред разликата между 6870 и 6970 е доста малка, което ми навява мисли, че всъщност тези два теста не са ограничени от производителността на сетъп енджина при архитектурата на ATI, колкото от други фактори – производителност при геометрични шейдери, вътрешно буфериране и диспечериране на чипа вероятно.
И накрая общото класиране според игровите и процесорните тестове. Първото място се заема от GTX580, a останалите модел на компанията се позиционират близо до ценовите си конкуренти. По-интересното в този случай е, че, за разнообразие, разположението на силите в реалните игри много прилича на общия резултат във 3DMark Vantage, като изключим, че Radeon HD 5830 все пак се оказва по-бавна от Radeon HD 6850.
Unigine Heaven вече е доказал се тест за теселационните възможности на графичните адаптери. Лично аз смятам Moderate режима за по-близък до реалните игрови ситуации, като постига почти идентичен визуален ефект с Extreme режима, без обаче да претоварва видеокартите с излишни полигони. Изглежда в този случай теселационният фактор е точно в оптималната за AMD зона, като Cayman доста успешно се конкурира с GF110, макар че върховия модел на NVidia да успява да измъкне победата. На свой ред Barts не успява да състави конкуренция на GF114, като изостава стабилно. Подобренията в теселацията при AMD се виждат лесно, като дори 6850 успява да изпревари с 14-18% 5830. На свой ред 6970 е цели 60% по-бърз от 6870, доста близо до обявеното от компанията като предимство от вече изцяло разпределената обработка на геометрията.
Преминаването към Extreme режима и неговата свръхтеселация позволява на Nvidia да покаже способностите си , като GF110 убедително изпреварва Cayman и дори овърклокнатата фабрично GTX560Ti e напред, въпреки двата сетъп енджина и теселатора в новия флагман на AMD. В този случай разликата между 6970 и 6870 е намалена, но все пак остава завидно голяма, демонстрирайки възможностите на новата архитектура в тази област. Това се затвърждава и от пълното аутсайдество на 5830, изоставащ от 6850 вече с над 20% при все превъзходството си като функционални блокове и тактова честота.
Като кратко резюме на синтетичните тестове – промените в архитектурата в Nvidia са минимални, като се запазват силните страни при работата с геометрични данни, теселация и силно разклонени шейдери. Големият прираст в честотата позволява да се компенсира част от изоставането в останалите области спрямо моделите на AMD. В същото време Barts и Cayman демонстрират огромен напредък при теселацията, както можеше и да се очаква, като Cayman на свой ред показва, че в определени ситуации може да е значително по-ефективен в сравнение със старата VLIW5 архитектура. На свой ред изглежда не всички тесни места в чипа са оправени, което се демонстрира от геометричните тестове на 3DMark Vantage.