Резултатите
Както винаги започвам със синтетичните тестове на 3DMark Vantage, за да видим потенциалните силни и слаби места на архитектурите.
За начало резултатите при скоростите на текстурно семплиране и производителността на РОП блоковете са малко странни. Теоретично, заради по-високите си честоти, GK104 чипа би трябвало да предлага по-висока производителност при текстуриране, а Tahiti базираните модели на AMD би трябвало да предлагат по-висока производителност при ROP операциите, заради по-широката си шина на паметта. Според тестовете обаче нещата стоят точно на обратно. Явно производителността на AMD моделите при текстуриране е значително по-висока от тази на новия чип на Nvidia, а в същото време високата честотата на последните се отразява положително на ROP производителността. В случая явно има значение и честотата на паметта, а не толкова нейната пропускателна способност, тъй като след овърклок моделите на AMD все пак успяват да изпреварят GK104.
В същото време в тестовете GPU Cloth и GPU Particles, по-силно разпределената система за обработка на геометрия на Nvidia явно дава резултат, като дори и овърклокнатите 7900 модели едва се доближават до симулирания GTX670. От една страна това не е неочаквано, но в същото време разликата не е чак толкова голяма, което навява мисли че колкото повече се разпределя обработката на геометрията, толкова по-ниска става относителната ефективността на работата на единичния модул, заради увеличаващите се нива на междуклъстерна комуникация, и вероятно това сдържа NVidia в по-агресивното нарастване на геометричната част на фронтенда на чипа.
И още малко интересни ситуации – при предишните поколения POM шейдерът беше силна страна на архитектурата на NVidia, която явно много по-добре се справяше с разклоненията в него, докато Perlin Noise беше на свой ред показателен какво може да се постигне с многото повече АЛУ в архитектурата на AMD при сравнително прости, но много на брой изчисления. При новите архитектури обаче нещата почти са се обърнали. От една страна с радикалния си редизайн в GCN архитектурата AMD са дръпнали рязко напред при работата с разклонения POM шейдер, докато от Nvidia са съкратили сериозно изоставането си в Perlin Noise. Въпреки това обаче докато GCN убедително побеждава в POM, то Kepler продължава да изостава в Periln Noise. Нещо повече – след овърклок Radeon HD 7970 успява да се отдалечи далеч пред алтернативно ускорения GeForce GTX670 с разлика от около 60% и в двата теста. Това за съжаление означава че новата архитектура не е достатъчно ефективна в изпълнението на шейдерните програми и в игрите с тежко изчислително натоварване предимството ще е на страната на Tahiti. С това всъщност Kepler губи позиции в сравнение с Fermi.
Накрая обобщените резултати от Vantage. Може да се каже, че в голяма степен резултатите са ограничени от производителността на централния процесор, и това навява мисли, че на Tahiti базираните чипове недостига на процесорна производителност влияе в по-голяма степен.
Доста подобно е положението в тестовете 3DMark 11 и Unigine Heaven, които изглеждат по-удобни за архитектурата на Nvidia, което вероятно се дължи на по-добрата производителност при теселация. И в двата теста Radeon HD 7970 трябва да бъде овърклокнат до близки до Gigabyte GeForce GTX670OC честоти, за да успее да го победи, а симулирания GeForce GTX670 излиза по-бърз и от двата модела на AMD на стандартните им честоти. Това обаче съвсем не е типичното поведение в игрите, както ще видим. Заедно с това ясно се вижда, че теселацията също не е безплатна за модела на Nvidia, като спадът от превключването от Moderate на Extreme настройки в Unigine Heaven е около 30%. Положението при моделите на AMD е по-лошо, но за разлика от предходните поколения, разликата е значително смалена, като спадът при тях е около 35%, много по-малко в сравнение с преди.