Преди няколко месеца ви запознах с новите модели на AMD от среден и висок клас, концентрирани във фамилиите Radeon HD 6800 и 6900. Младшата фамилия използва архитектурата от предно поколение, като за сметка на някои леки усъвършенствания й се отдава да постигне почти производителността на върховите модели от серията 5ххх, но за сметка на много по-малко шейдерни процесори, съответно при по-малка площ и консумация. Така AMD предложи модели, които да заместят съответно 5870 и 5850 при малко по-малка производителност и консумация, но на драстично по-ниска цена. Серията 5800 включваше още един член – Radeon HD 5830, която не се радваше на популярността на по-големите си братя, тъй като за целите на подобрените добиви чипът беше твърде сериозно орязан и остави разочаровани доста потенциални потребители. Ето че дойде време да се появи и неговата замяна – макар да не личи на пръв поглед, това е именно Radeon HD 6790.
Характеристики
Първата съществена разлика е в името – за много хора 5830 всъщност трябваше да се казва 5790, тъй като намалените наполовина РОП блокове в много случаи бяха ограничаващо звено за графичния адаптер и правеха производителността му много по-близка до серията 5700, отколкото до 5800. Е, с това поколение от AMD са отчели тази критика и са именували силно орязаната версия на Barts 6790, а не 6830. Няма да навлизам в подробности за архитектурата на чипа, като който иска може да ги открие в предишната ми статия по въпроса. Разликите с останалите модели от фамилията разбира се са количествени. Както може би ви подсказва тирадата му за името на ускорителя, то на най-сериозно намаление са били подложени растерните оператори на чипа, които от 32 в пълната конфигурация са останали едва 16. Очевидно този модел е предназначен да обира чипове, които имат дефекти в тази област, а текущата архитектура на AMD явно не позволява по-малка грануларност при изключване на този тип устройства. Намалени са също и SIMD конвейерите, които са само 10 от общо 14 налични в чипа, водейки до 800 използваеми АЛУ (160 щейдера) и 40 текстуриращи модула. Ако тази конфигурация ви напомня на някой друг модел – не се чудете, тя на практика е идентична с Junper-базираните Radeon HD 5770/6770. Остава обаче съществените разлики – шината на паметта е запазена в пълната си ширина от 256-бита и, разбира се, подобрената архитектура дава съществени предимства откъм ефективност на използване на наличните модули и при теселация.
Графичният адаптер
Предоставеният ми за тестовете графичен адаптер много прилича външно на референтната платка Radeon HD 6870. Всъщност може да е каже че единствената разлика е в използваните графични чипове и в по-бавния вентилатор, който има максимална скорост малко над 4000/мин, срещу 5700/мин за този в 6870. Тактовите честоти са 840 МХц за графичния чип и 1050 МХц за паметта, като тези стойности дават яснота защо е избран отново по-скъпият дизайн на платката, както и при 5830. Отново най-орязаният модел от серията се опитва да компенсира част от недостатъците си за сметка на увеличена тактова честота, което налага увеличено работно напрежение и съответно консумация. Официално според AMD 6790 би трябвало да има 150 Вт максимална консумация, за което свидетелстват и двата 6-пинови захранващи конектора. Според проведените от мен тестове обаче консумацията е значително по-ниска, което адресира и още един от проблемите на 5830.