Преди по-малко от 3 месеца се появи новият флагман на AMD – Radeon HD 7970. Представянето му беше доста нетипично, като беше изтеглено с 2-3 седмици преди реалната поява на картите на пазара и освен това бе демонстриран само върховия представител на серията. Трябваше да изчакаме близо месец, за да се появи и по-слабият модел на серията – Radeon HD 7950. Това ревю малко се забави, но ето че мога да ви представя и този модел от новата серия на AMD.
Разликата между двата представителя на фамилията Tahiti е в броя на изчислителните блокове (при 7950 те са намалени с 4 до 28) и в честотите на модела – 800/1250 МХц (5000 МТ/с) за ядрото/паметта срещу 925/1375 МХц. Крайният резултат е, че 7950 разполага със 112 векторни процесора (1792 АЛУ), 112 текстуриращи блока и се запазват 8 РОП дяла за 32 пиксела и 128 Z/stencil отчета на такт. Това означава 75% от изчислителните и текстуриращи възможности, 85% от производителността на обработка на полигони и на запълване и 90% от пропускателната способност. Максималният PowerTune лимит е 200 Вт и производителността на операциите с двойна точност остава ¼ от тази с единична. Благодарение на по-ниската консумацията, видеокартата се е разминала само с използването на два 6-пинови захранващи конектора. Официалната цена на адаптера е $449 долара, което е с 22% под тази на 7970.
Тук обаче има една особеност – тестовият семпъл, с който разполагах, използва идентична платка с тази на 7970. Фабричните платки обаче използват различна, по-евтина версия на платката, като освен това всички са от самото начало екипирани с различни фирмени охлаждания. Производителността им е идентична с този адаптер, а тестовете показват че и резултатите от овърклокването са достатъчно близки.
Овърклокване
Radeon HD 7970 ни изненада със страхотния си овърклокърски потенциал, натипичен за върхов модел от фамилията. Предвид по-ниските честоти очаквах, че 7950 ще се представя още по-добре и не останах разочарован. Стандартното напрежение на чипа е 1,093 В, а на паметта – 1,6 В, като тези напрежения, логично, са по-ниски от тези на старшият модел. С усилен вентилатор, графичният адаптер беше способен да функционира при честоти 1050/1500 МХц (6000 МТ/с) предлагайки отличните съответно 31% и 20% овърклок. С повишаване на напрежението до максималните стойности за 7970 (1,17/1,7 В за ядрото/паметта) увеличих постижението до 1130/1625 МХц (6500 МТ/с), и за финал използвайки 1,2 В напрежение достигнах до 1150 МХц за ядрото. По-нататъшното увеличаване на напрежението води до съвсем минимални ползи, като 1200 МХц са непостижими поне с този семпъл. Дори и 1150/1625 МХц са доста трудни за поддържане със стандартния охладител, като оборотите трябва да е увеличат до над 60%, при което шумът става общо взето непоносим. Това обаче може и да е по-лесно с нереферентните охладители на платките налични на пазара. Така че крайният резултат е изключителните 44% овърклок на графичния процесор и 30% на паметта.
Ако си спомняте, Radeon HD 7970 реагираше доста агресивно на овърклокването на паметта, а по-малкото братче 7770 дори я предпочиташе пред овърклокването на ядрото. 7950 изглежда по-добре балансиран в това отношение, което може да се очаква предвид по-сериозното намаляване на изчислителните ресурси в сравнение с пропускателната способност на паметта. Овърклокването на паметта без увеличаване на честотата на чипа води до много малки ползи, от порядъка на 2-5%, което е типично за модели с излишък на пропускателна способност. С увеличаването на честотата на ядрото обаче нещата постепенно се изменят, което отново е очаквано. В края на краищата на 1150 МХц за графичния процесор, разликата между неовърклокнатата и максимално клокнатата памет е в цели 10% по-голям прираст. Това за пореден път потвърждава мнението ми, че новата архитектура на AMD определено харесва високопроизводителната памет, за което спомага и мощната кеш система. Крайният резултат от овърклокването е впечатляващите 26-37% процента прираст! Дори и да се ограничите до по-неагажиращите 1050/1500 МХц, то отново може да разчитате на средно около 20% прираст в производителността.