Трябва да се отбележи и една много важна промяна в част за непоредно изпълнение, която е валидна и за бъдещите модели от висок клас – Bulldozer. AMD са променили схемата на преименуване на регистрите, като в старите процесори се използва реално пренасяне на данните между регистрите, докато в новите чипове се използват т.нар. физически регистри – данните остават в едни и същи регистри, а се пренасят само указателите им . Това позволява драстично да се намали консумацията на чипа в тази ситуация. Друга важна енергоспестяваща функционалност е наличието на C6 състояние на по-дълбок сън, в добавка към познатите ни от Phenom II възможности. Заедно с това се използва и доста активно Power Gating и Clock Gating – изключване изцяло на подаването на енергия или поне на тактовия сигнал към неизползвани блокове в чипа.
Същинската голяма новина в новите процесорни модули обаче е интегрирането на графично ядро в кристала на чипа. В този случай от AMD не са си играли на дребно, а са вкарали директно практически цялото Cedar ядро, използвано в моделите от нисък клас от серията Radeon HD 5400. И това вече е настина гигантската стъпка напред спрямо Atom. Докато сами по себе си Bobcat ядрата не са лоши, то процесорната производителност е само част от уравнението. Истината е, че най-големият проблем за свръхпортативната платформа на Intel е използването на безкрайно старото по всички възможни стандартни графично ядро от серията GMA950 в първата версия и минимално по-новото GMA3100 във втората, които не поддържат ускорение на HD Video и имат трагична 3D производителност. Версията за смартфони пък разчита на ядро на PowerVR, което има възможност за HD видео ускорение, но 3D производителността му е още по-ниска. Отделно за нея се заплаща и доста солидна добавка в цената.
Cedar на свой ред разполага с видео декодера UVD3, който няма никакви проблеми да се справи с какъвто и тип кодиране – H.264,VC-1, MPEG2/4 и т.н. са напълно във възможностите му . При това положение видеото с висока резолюция вече не е мираж за потребителите на свръхмобилните платформи, който да изисква използването на външен графичен чип или специализиран видеоускорител . Заедно с това 3D частта на чипа е напълно адекватна на възможностите на съвременните графични адаптери, като има пълна поддръжка на DirectX11. Разбира се 8-те текстуриращи блока, 16-те шейдера (80 АЛУ) и единствения РОП дял, обработващ до 4 пиксела на такт, не предлагат върхова производителност, но са способни да ви представят как изглеждат съвременните игри и дори ви позволяват да играете някои от тях при намалени детайли и резолюция. Нещо което на практика е невъзможно с Atom. И не на последно място, поддръжката на DX11, означава автоматично че Windows 7 ще използва по-новата новата версия на графичния си интерфейс, позволяваща значителна икономия на памет.
Всичко това е вързано към едноканален контролер на паметта, с официална поддръжка на DDR3-1066 памет и неофициална на DDR3-1333. Това разделение най-вероятно е направено за целите на консумацията. Едноканална DDR3 памет не предоставя кой знае каква пропускателна способност, особено като се отчете че и графичното ядро „яде“ от нея. По-големият проблем според мен е не толкова пропускателната способност, колкото факта че има 3 и дори 4 различни клиента за нея, а само един канал. Едно от предимствата на Phenom архитектурата е именно във възможността да използва двата канала за различни цели, т.е. едновременно за запис и четене, което е доста полезно предвид огромното време, нужно на контролера да превключи между двата режима. В случая обаче това е невъзможно и ще е много важно колко добре контролера се оправя с групирането на операциите, както и с приоретизирането им.
Връзката с останалата част на света се организира с помощта на 8 PCI Express линии, като 4 от тях, работещи в PCIe Gen 1 режим служат за връзка с платформения контролер (Fusion Controller Hub) и носят звучното наименование Унифициран Медиен Интерфейс (Unified Media Interface). Другите 4 работят в PCIe Gen 2 режим и могат да се използват за свързване на външни разширителни карти, включително и на външна видеокарта. Точно така – ако не ви достатъчна производителността на вградения графичен чип, може да използвате друг графичен процесор. Нещо за което Atom в общия случай може само да мечтае. Заедно с това чипа разполага с три дисплейни интерфейса, два от които конфигурируеми като цифрови интерфейси във DVI, HDMI или Display Port формат, а единият добавя и LVDS опция за директна връзка с LCD дисплей, например лаптоп. Последният канал е резервиран за аналогова DSUB връзка. Платформения контролер поддържа още 4 PCIe Gen2 линии, 14 USB 2.0 порта, цели 6 SATA 6 Gbps порта, осигурявайки повече от достатъчна свързаност за подобен клас устройства. Всичко това разширява потенциалните приложения значително, като например прави платформата удобна дори в ролята на малък сървър или мрежово устройство за съхранение на данни.
Bobcat е нетипичен процесор за AMD и поради още една особеност – чипът е изцяло софтуерно синтезиран и не използва собствено разработени и ръчно оптимизирани схеми. Благодарение на това лесно може да се трансферира между различни производствени процеси и да се включва в други СВЧ, което на практика е невъзможно при използването на специализирани схеми и ръчно оптимизиране. За сметка на това честотите не могат да са толкова високи, както при оптимизираните проекти. Тази особеност позволява процесорът да се произвежда от мощностите на компанията TSMC, като използва 40 нанометровата технология на компанията. Така произведеният чип е с 75 кв.мм. площ, по-малко дори от Atom в PineView версията му. Опаковката е с доста компактни размери – 19х19 мм и разполага с 413 извода. Самото ядро Bobcat е по-малко по-площ от Silverthorn на Atom, като разликата вероятно идва освен от производствения процес, също и от по-тесните блокове за работа с плаваща запетая. Всичко това показва че непоредното изпълнение не е проблем при този клас устройства. Целият чип, включващ ядрата и графичното ядро, в терминологията на AMD се нарича APU или Accelerated Processing Unit (ускорен процесорен модул).