Тестовете
За сравнение използвах ултрапортативния ноутбук (не мога да си изкривя езика и да го нарека нетбук, предвид превъзходството, което има пред този клас) Acer Ferrari One, който използва по-старата свръхмобилна платформа на компанията, позната с кодовото название Congo. В конкретния случай става за K8 базирания Athlon Neo L310 и чипсет 780M. Сравнението този път не е особено точно, тъй като ноутбукът е с използвана операционна система и разполага с 3 GB DDR2-480 памет, но пък с доста по-бавен 5400/оборотен твърд диск. Системата на базата на Brazos беше конфигурирана в нормална mini-Tower кутия, като беше окомплектована с твърд диск Hitachi P7K500 с обем 500 GB и скорост на въртене 7200/мин, 2 GB памет Corsair Dominator GT DDR3-2000, работеща в режим DDR3-1333 с тайминги 7-7-7-20-1Т и 80+ сертифицирано захранване ThermalTake LitePower 350 W. Охлаждането се осъществяваше от един предно разположен Scythe SlipStreamSlim 120 вентилатор, и задно разположен Noctua NF-P9B вентилатор и двата работещи на понижени до 900-1000 оборота/мин. Така конфигурирана системата би струвала вероятно около 480-500 лв в зависимост от цената на дънната платка (която все още не се продава официално в България) и с условието че ще се използва по-евтина памет. Двете тестови машини използваха операционна система Windows Home Premium x64 и драйвери Catalyst 11.2.
Резултатите
За начало ще започна с резултати от наследника на популярния тестов софтуер Everest Ultimate – AIDA 64. Използвал съм по-старата версия в ревюто на Acer Ferrari One, а в новата версия има два нови теста – VP8 кодиране и хеширане на данни.
В теста на L1 кеш паметта се срещаме с първата изненада – по всичко изглежда че от AMD съзнателно са отслабили тази част на чипа, като шината за четене на Bobcat е наполовина по-тясна от тази на K8 – 64 срещу 128 бита.Шината за запис изглежда е с еднаква ширина при двете ядра, като производителността им се съотнася подобно на тактовите честоти. L2 кеш архитектурата изглежда доста подобна при двата чипа, с изключение на разликата при копиране на данните. Изглежда Bobcat разполага с две еднопосочни шини (вероятно 64-битови) за достъп до L2 кеша, докато K8 използва единична 128-битова двупосочна. Това вероятно позволява на новия процесор едновременно да записва и чете от паметта. Теста за паметта на AIDA64 е еднопоточен, така че данните са използването от едно от ядрата. Както виждате въпреки разликата в тактовата честота двете ядра имат близки изисквания към пропускателната способност. Значително по-ниската производителност при запис отдавам на архитектурата на Brazos с два декодера и два УГА блока, докато K8 разполага с по 3, като съотношението почти идентично между това на УГА блоковете. В известен смисъл представянето на Bobcat е успокоително, тъй като предполага, че дори с едноканална DDR3-1066 памет APU-то на AMD няма да е зловещо ограничено откъм пропускателна способност, както би могло да се очаква. Използването на DDR3-1333 памет пък изглежда ще създаде доста добре балансирана система.
При латентностите няма особени изненади. Латентността на L1 кешовете и на двете ядра отговаря точно на декларираните 3 такта. Л2 кеш паметта и двата чипа имат 14 такта латентност според AIDA 64 или за самата L2 остават 11 такта, което е доста под декларираните 17. Така че 17 такта явно е най-лошия случай, като в повечето случаи реалната стойност е по-малка. Накрая латентността паметта и в двата случая е доста висока по съвременните стандарти. Донякъде логично DDR3-1333 паметта с CAS 7 настройка е с малко по-бърз достъп от DDR2-480 CAS3 паметта.
Целочислените тестове очаквано К8 се справя доста добре срещу Bobcat, като въпреки разликата в честотата изоставането в CPU AES и PhotoWorxx e минимално. На свой ред Brazos побеждава в CPU Queen, като разликата е подобна на разликата в тактовата честота, което предвид по-дългия конвейер на Bobcat значи, че блока за предсказване на разклоненията в новата архитектура е с по-висока ефективност от този в K8. CPU Zlib разликата между Bobcat и K8 отново е около 20%, като изглежда производителността за такт между двете ядра е сходна. Възможно е в този случай и К8 да страда от недостиг на пропускателна способност на паметта, тъй като може да изчерпи възможностите на DDR2-480 паметта дори само с едното си ядро.
При производителността с плаваща запетая отново се открояват две групи тестове. От една страна са FPU VP8 и CPU Hash, при които по-сериозните изчислителни ресурси на K8 успяват да компенсират с лихвата тактовата честота на E-350. На свой ред Bobcat си го връща във FPU Julia, Mandel, SinJulia, които явно зависят повече от тактовата честота, тъй като и двата процесор имат еднаква пикова производителност плаваща запетая.