Разбиваме хардуерни митове.

Други особености

Видеопроцесорът във Fermi не е променен спрямо наличния в GT220/240, така че откъм възможности за предаване на звук през HDMI новия графичен чип на Nvidia изостава малко зад представителите на ATI, но това така или иначе има по-скоро академичен интерес. PhysX също се поддържа, като производителността на технологията е повишена за сметка на новите изчислителни възможности на чипа, сред които се включва около 10 пъти намаленото време за смяна на контекста, позволяващо PhysX да води до по-малък спад в цялостната производителност на адаптера. Заедно с това друга важна особеност е възможността да се изпълняват върху чипа до 8 изчислителни кернела, което позволява много по-плътно използване на ресурсите, в сравнение с предишните поколения, при което беше възможно използването на само една програма върху чипа. Респективно при недостиг на данни можеше да се окаже, че работи само един KPO, докато останалите 7/9 стоят неизползваеми.

И накрая една технология на ATI определено изненада Nvidia – Eyefinity беше пазена в тайна до самата поява на графичните адаптери. Съответно Fermi не разполага с адекватен отговор на това предизвикателство. Някакъв опит да се сътвори подобно нещо е представената 3D Vision Surround технология, която позволява използването на 3 монитора за реализиране на обемното изображение. Недостатъците й обаче са много – трябва да се използват поне 2 адаптера, тъй като Fermi разполага с поддръжка на извеждане на картината само на 2 монитора едновременно, голямата разделителна способност и нуждата от много високи кадрови честоти за качествената работа на технологията изисква огромна производителност, има и проблем с възприемането от периферното зрение, за което пречат допълнително и самите очила. И накрая – последно появата на съвместими драйвери беше отложено за Юли месец.

Физическите продукти

Както споменах в началото TSMC имат все още проблеми с производството по 40 нм. технология, за което огромния чип на Nvidia не им помага по никакъв начин. Първата физическа реализация на Fermi, GF100, има площ приблизително 530 кв. мм. и използва над 3 млрд. транзистора. Всичко това е доста близо до границите на технологията. В добавка NVidia не разполагат с толкова много данни за процеса, както ATI, които вече от над 1 година го използват за различни чипове. Всичко това доведе до голямото забавяне на GF100, който просто не можа да постигне нужните честотни и енергийни характеристики дори след 3 ревизии на кристала. По тази причина Nvidia се наложи да е откаже на този етап от пълната спецификация на чипа, така че представените видеокарти до този момент използват чипове с частично деактивирани блокове. Евентуално в някой бъдещ момент и може би след по-сериозно ревизиране на чипа, ще видим и версия в пълната спецификация.

Флагмана на фамилията е GeForce GTX480, в която е деактивиран един от ПМ, при което активни остават 480 АЛУ и 60 текстуриращи модули. Останалата част на чипа е с пълните му възможности – 6 (48 пиксела, 192 Z/stencil стойности) РОП, 384-битова шина към паметта и 768 KB L2 кеш памет. В новия чип са останали само 2 честоти – честотата на шейдерните ядра и половината от нея, на която работи всичко останало в чипа. При това положение честотите са 700 МХц за основната част от чипа и 1400 за изчислителните блокове. Паметта работи на 925 МХц (3700 МТ/с). Графичния адаптер разполага с два DVI изхода и един мини-HDMI конектор. За съжаление може да използвате едновременно само 2 от тях. Големият проблем е консумацията на адаптер – официално според Nvidia TDP е 250W, но независимите тестове показват че върховата консумация може да достигне и дори да надмине 300W. Доказателство за това е и металната секция от капака на охлаждането, която изобщо не е декоративна, а реална част от охладителя – компанията използва всяка възможна площ, до която може да се добере, за охлаждането на адаптера.

Втория графичен адаптер е GeForce GTX470. В нея са деактивирани два ПМ, но освен тях е блокиран и един РОП модул и единия канал на паметта. Това оставя чипа с 448 АЛУ, 56 текстурни модула, 5 РОП (40 пиксела, 160 Z/stencil стойности) и 320-битова шина. Заедно с това, логично, са намалени и честотите и то солидно – те са 607/1215 и 837(3350 МТ/с) МХц респективно за основната част на чипа, шейдерите и паметта. Типичната консумация е 215W, което според независимите тестове е горе-долу, колкото е и в действителност. Охлаждащата система е също доста прилична, макар и по-слаба, отколкото на GTX480.  В голяма степен може да се каже, че разликата е адекватна на реалната консумация на адаптерите.

И идва големия въпрос за цените. Официално GTX480 следва да се продава за $499, докато GTX470 официално е $349. Това поставя на практика цените им в първия случай между Radeon HD 5870 и 5970, а във втория – между 5850 и 5870. Честно казано предвид очакваната производителност се предполага да се позиционират точно по този начин. Явно обаче доставките на този етап са достатъчно малки или пък търсенето твърде голямо, тъй като в България, а и не само, е практически невъзможно да се намерят на подобни цени. Фактически Цената на GTX470 към момента е по-скоро около и над 750 лв., тоест на цената на Radeon HD 5870 или дори малко повече, а GTX480 пък е над 1000 лв. или съвсем малко под цената на Radeon HD 5970. Реално това ги прави трудно конкуренти на предложенията на ATI. Но все пак нека да и видим и какво е представянето им в тестовете.