Заключение
Преди всичко искам да кажа няколко думи за цялостното поведение на машината, сглобена на базата на Brazos – системата просто не се държи като ултрамобилна платформа, а като нормален, пълноценен компютър. Разбира се усеща се, че е значително по-бавна от актуалните предложения на Intel и AMD от по-висок клас, доста от по-тежките задачи се изпълняват осезаемо по-бавно. При все това липсва характерното за Atom платформата „привлачване“ при работа. Няма го забавянето на реакциите на браузъра и операционната система при отваряне на повече от 4-5 прозореца. И изобщо прехвърлянето от Х6 1090Т например към Е-350 не въздейства твърде шокиращо.
В същото време маркетинговият отдел на AMD се опитваше да ни накара да повярваме, че Brazos предоставя 90% от производителността на съвременните масови процесори. Това за съжаление изобщо не е вярно или маркетинговия отдел има много странни разбирания за това какво е съвременното масово ниво. Дори Е-350 е много далеч дори от такива евтини процесори като Athlon II X2 240 или Celeron G9650, които са сред най-бавните процесори от актуалните предложения на компаниите. Разликата в процесорната производителност се измерва в пъти. Всъщност дори базирания на вече страшно остарялата архитектура К8 Athlon Neo L310 е способен да предостави сравнима производителност с тази на Brazos при все изоставането с цели 25% в тактовата честота. Това ми говори, че маркетинговият отдел се е целил в сравнение именно с нискочестотните версии на К8 поколението. Подобно сравнение би имало някаква бегла идея за адекватност през 2009 г., а сега сме 2011 г. С това не искам да кажа, че Bobcat е лош вариант за по-сериозна атака на пазара от страна на AMD, но определено му липсва тактова честота. Една стойност от примерно 2,5 ГХц би го направила наистина неотразимо предложение и дори би имало смисъл добавянето на външна видеокарта. Сега обаче процесорът е твърде сериозно ограничение в съвременните игри. А за обща употреба и HD Video ускорение вграденото графично ядро върши повече от достатъчна работа.
Самата дънна платка Asus E35M1-M Pro пък представлява едно отлично балансирано предложение за настолния пазар. Разнообразието на интерфейси, повечето от които предоставени от чипсета, пълноценния mATX формат, използването на UEFI и добрата подредба на платката я правят прекрасен вариант за офис компютър, за втори домашен компютър изпълняващ ролята на HTPC или домашен файлов/медиен сървър. Честно казано не виждам за какво мога да се заям, освен може би за наличието на само два конектора за вентилатори. Стига цената й да е достатъчно добра (да не надвишава съществено 200 лв с ДДС), предполагам че ще бъде хит сред сглобяващите евтини и/или енергоефективни системи.
В края на краищата Brazos, макар и да не е революция, е гигантска стъпка напред при енергоефективните платформи. За качествата и говори факта, че практически всеки голям производител на мобилни компютри представи нетбук/свръхпортативен модел с размер на дисплея 10-11,3 инча в рамките на около месец след официалното анонсиране – степен на възприемане, която далеч надвишава влиянието на досегашните нискоенергийни платформи на компанията Yukon, Congo и Nile . Не виждам никаква смислена причина да се придържате към Atom, ако се каните да придобиете подобен тип преносим компютър или пък ако се оглеждате за настолните неттоп версии.