Обикновено анонсите на графичните адаптери протичат в определен ред – от най-бързите към най-бавните модели във фамилията. Напоследък обаче от AMD доста поразчупиха традицията – при поколението Radeon HD 6000 първи беше Barts, чип, който беше насочен малко под най-високия клас, а сега, след като обявиха върховия модел Tahiti, AMD директно преминават към най-малкия чип във фамилията. Той обаче се кани да заеме долния край на средния клас. В същото време там се намира един, мога да кажа, легендарен чип – Juniper, произхождащ от „далечното“ минало на серията Radeon HD 5000. Макар и да го казвам на шега, факт е че много малко модели успяват да предложат такава уникална продължителност на пазарното си присъствие – вече почти 2,5 години Juniper служи като представител на средния клас за AMD постепенно препозиционирайки се от горния му край към долния.
Но в тази статия все пак става дума за неговия потенциален наследник, известен досега със названието Cape Verde. Той, логично, се базира на новата архитектура Graphics Core Next, като разбира се е в доста по-намалена нейна версия. Основата на архитектурата е запазена непокътната, като в един изчислителен блок има 4 векторни процесора с по 16 АЛУ, един скаларен процесор, 16 блока за зареждане/запис на данни и 4 блока за билинейно филтриране. За сметка на това броят на ИБ е намалял над 3 пъти, като в чипа има общо едва 10, точно колкото SIMD конвейера имаше Juniper. Това дава сумарно едва 640 АЛУ и 40 текстуриращи блока. В Tahiti ИБ бяха групирани в масиви по 4, което при 10 няма как да се получи – Cape Verde разполага с 3 масива, като в единия от тях има 4 ИБ, а вдругите два има по 3. Количествата на общите за масива кешове са запазени (16 КБ инструкционен кеш и 32 КБ за скаларни данни). Всичко това показва колко гъвкава е новата архитектура. При РОП дяловете намалението е по-слабо, като са налични 4 вместо 8 дяла, даващи сумарно до 16 пиксела или 64 Z/stencil отчета на такт. Фронтендът също е „срязан“ на половина, като чипът разполага вече само с един примитивен конвейер и теселатор, но, интересно, запазва двата си АИМ блока. Каналите на паметта също са намалени драстично като са само 1/3 от тези в Tahiti или другояче казано Cape Verde използва 128-битова шина разделена между два 64-битови контролера. Изглежда L2 кешът към всеки канал е с удвоен размер, за да компенсира намалената ширина на шината и съответно новия чип има 512 КБ L2 кеш. И за финал – за първи път решение от подобен клас на AMD поддръжа работа с двойна точност, макар че производителноста е 4 пъти по-ниска за векторен процесор в сравнение с тази на Tahiti – 1/16 вместо 1/4.
Всичко това е събрано в 1,5 млрд. транзистора разположени върху скромната площ от 123 кв.мм., което означава че новият чип има дори по-висока плътност от тази на Tahiti. Интересно е сравнението, че Juniper имаше едва 1,04 млрд. транзистора върху 160 кв.мм., а Barts – 1,7 млрд. транзистора при цели 255 кв.мм. По същество новият процес плътно се приближава към целта за двойно количество транзистори върху единица площ. Фактически при 40-нанометровите модели има един, който е много близък по размер до Cape Verde и това е Turks, чипа лежащ в сърцето на Radeon HD 6600/6500 – при 118 кв.мм. площ той разполага с 6 SIMD конвейера, едва 2 РОП дяла и 128-битова шина, използващи 718 млн. транзистора. Така че гледайки просто размера и броя транзистори, то Cape Verde изглежда повече на заместник именно на този чип, а не на по-големите Juniper и Barts.
„Gigahertz Edition“ – първата графична карта с официална базова честота от 1 ГХц
Новият графичен чип дава началото на два модела – Radeon HD 7770 (струва ми се че някой е забравил още една 7-ца J) и 7750. Първият е по-интересният от двата, като освен че използва пълната спецификация, се кичи и с гордата добавка “GHz Edition”. Това, оказва се, не е запазена само за него титла, а ще се използва за всеки чип на AMD който изпълнява определени критерии, първият от които, естествено, е да работи на поне 1000 МХц. Останалите параметри са 1125 МХц (4500 МТ/с) тактова честота на GDDR5 паметта, която е с обем 1 ГБ и 80 Вт типична консумация с максимална допустима от PowerTune граница от 100 Вт. Това, разбира се, означава използването на 6-пинов допълнителен конектор за захранването, но това едва ли е голяма беда. По-скоро проблемът е, че въпреки ниската си консумация картата заема 2 слота, като охлаждащата система се базира на прост, но доста приличен като размери, алуминиев радиатор, обдухван от вентилатор с диаметър около 80 мм. Всичко това е заградено в пластмасов кожух, а конфигурацията на конекторите се запазва същата като в Tahiti - един DL-DVI, HDMI и 2х mini-DP, като вторият слот е изцяло зает от решетка, предоставяйки достатъчно място за изхвърляне на топлият въздух извън кутията. Охлаждането , при все че е сравнително “елементарно“ се справя прекрасно със задачата си, като държи чипа в стандартен режим твърдо под 70 градуса, работейки на едва 32-34% скорост на вентилатора и съответно е напълно безшумно за всякакви практически цели. При максимални обороти обаче шумът от него е доста силен, като основната компонента е свистенето на въздушния поток. Официалната цена на адаптера е $159.
Вторият модел се базира на поорязана версия на чипа, като са блокирани 2 БИ, оставайки 512 АЛУ (32 векторни процесора) и 32 текстуриращи модула. Заедно с това драстично е намалена и тактовата честота на чипа до 800 МХц, като за сметка на това честотата и обема на паметта са запазени идентична с по-големия събрат. Това дава едва 64% от изчислителните и текстуриращите възможности на старшия модел, 80% от растеризиращите и 100% от пропускателната способност на паметта. При това картата няма нужда от допълнително захранване, като типичната консумация е 55 Вт с максимален PowerTune лимит от 75 Вт, т.е. точно колкото могат да захранят и най-слабите PCI Express слотове. Това е позволило картата да остане еднослотова, като броят на конекторите за дисплеи е намален – вместо 2 mini-DP се използва един пълноразмерен DisplayPort, което отново ви позволява да използвате Eyefinity конфигурация при желание. Охлаждащата система, иронично, е по-високотехнологична от използваната в 7770, макар и по-малка – тя използва изпарителна камера за основата си, като ребрата са разположени само по края, а в средата се използва нископрофилен 65 мм вентилатор. За съжаление чиповете на паметта не контактуват с основата на радиатора. Охладителят върши прилична работа в стандартен режим, като държи чипа в зоната на 68-72 градуса в игрите, запазвайки ниско ниво на шума. Най-силното, което може да чуете е леко свистене от вентилаторчето и то в много тиха кутия. Лошото е че дори в ненатоварен режим също може да го чуете, макар и още по-слабо, тъй като вентилатора запазва относително високи обороти (39%), но това може да се коригира с помощта на профил в някоя програма за овърклок. За съжаление при максимални обороти шума, макар и не особено силен, е високочестотен и доста дразнещ. Цената на Radeon HD 7750 e $109.
No comments yet.